Какво представлява емоционално нестабилното разстройство на личността, познато също като гранично личностно разстройство
Екстремни страсти, натрапчиви мисли за самонараняване или самоубийство, лесна нервност и хронично възприятие за самотност – това са някои от признаците, които свидетелстват за прочувствено нестабилното, или граничното личностно разстройство (ГЛР). Много хора са с неправилното разбиране, че такава болест не съществува. Всъщност ГЛР е заболяване, което мъчно се диагностицира, тъй като огромен брой от признаците му са присъщи за други положения, като да вземем за пример меланхолия или паническо разстройство.
За хората с гранично личностно разстройство съществува или черно, или бяло - те не признават междинни положения. С други думи, усещат се или добре, или зле. Не съумяват да намерят златната среда, а в случай че им се удаде някак да внесат баланс в живота си, то е единствено за малко. Това заболяване може да се появи за първи път в напълно ранна възраст, макар че най-често се диагностицира едвам на по-късен стадий. Това е по този начин, тъй като съмненията на настроението и прочувствените върхове и спадове по-рано погрешно са се обяснявали с измененията в хормоналния баланс, следени сред 11 и 19-годишна възраст.
Но прочувствено нестабилното разстройство на личността не изчезва от единствено себе си. И в случай че не се диагностицира вярно, положението на засегнатите се утежнява с годините и внася в живота им все по-растящо безпокойство. Ето с какви обстановки нормално се сблъскват хората, страдащи от ГЛР:
- Когато ги грози загуба – действителна или мислена, те вършат всичко допустимо да избегнат неприятното събитие. Точно в този миг стартират да си играят с мисли за самоосакатяване или самоубийство.
- Взаимоотношенията им с близките са доста интензивни; в началото са склонни да идеализират даден човек, който по-късно се обезценява в техните очи.
- Страдат от дисоциативно разстройство на идентичността; болните постоянно не знаят кои са и заради това обезверено търсят мястото си под слънцето.
- Те са доста импулсивни, вследствие на което се самонараняват, пристрастяват се към опиати или получават хранителни разстройства.
- Много заболели от ГЛР изпитват безкрайна празнина, на която се пробват да сложат край по най-различни способи.
Изброените нагоре признаци са единствено част от положенията, измъчващи хората с ГЛР . Един от тях е изключително рисков, а точно самоосакатяването. Засегнатите са неспособни да се оправят с страстите си и възприятията им са толкоз крайни, че мислят по какъв начин единственият излаз е да си причинят физическа болежка. Не всички хора с прочувствено несигурно разстройство на личността демонстрират сходно държание, само че от време на време неусетно си нанасят щета посредством други подходи. Пример за това са питателните разстройства: цялостният отвод от храна или пристъпите на вълчи апетит със съпътстващите ги повръщания.
