“Жанрове в живописта” - голяма изложба от фонда на Градската художествена галерия - Варна
Експозицията, ситуирана на целия първи етаж на Галерията, показва близо 100 творби на 65 значими български създатели, творили от първите десетилетия на ХХ век до наши дни.
На 18 януари ГХГ-Варна дава безвъзмезден вход за всички гости.
Традиционно Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна, стартира годината с огромна представителна галерия от своите богати фондове. Мащабната експозиция, която застава пред публиката от 18 януари, е селектирана от сбирката на Галерията под мотото “Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена изложба във Варна ”.
Акцентите в плана показва културологът, изкуствовед Доротея Павлова, шеф на ГХГ - Варна:
В изложбата „ Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена изложба във Варна ” са показани 98 живописни творби в жанровете на пейзажа, портрета, натюрморта и фигуралната комбинация от 65 създатели. Колекцията, образувана в продължение на 70 години, отразява значимите креативен имена и особеностите на художествените процеси в историята на българското образно изкуство.
В подбраната експозиция са показани панорамни пейзажи на утвърдилите се с креативното потомство от първите десетилетия на ХХ век варненски маринисти Георги Велчев и Христо Каварналиев. Освен с превъзходните морски пейзажи от българското Черноморие, притежаващи изключителна пластична образност, те участват в изложбата и с живописни автопортрети, датирани в първата половина на 1940-те години, в които реалистичният облик е обогатен с експресивни и символистични внушения. Тъмният нюанс и ескизният фасон на създаване акцентират драматизма, закодиран у индивида, съвременник на военните спорове.
Класикът на маринистичния пейзаж Александър Мутафов е показан с образеца „ Вълни ” от 1934 година Фронтално против фена, със мощно съкратен първи проект, се разпростира кипежът на морски талази, предадени с честност към натурата, което основава извънредно прочувственото подстрекателство. Марио Жеков – един от одобрените български художници в морския пейзаж от първата половина на ХХ век, е показан с пейзаж от Балчик, основан към 1940 година Към варненската маринистична традиция принадлежи художникът Милен Сакъзов, чиято комбинация разкрива безспорния изящен гений, с който създателят претворява природата чрез триизмерност и компактност на формата на постоянно менящата се морска буря.
Жанрът на пейзажа е желан и от художника Янко Маринов, създател и пръв шеф на Художествена изложба във Варна. Неговите изгледи от Италия и България са рисувани пленерно с отривиста и точна мазка в присъщ постимпресионистичен жанр. Големият гений на Борис Денев се открива в живописната творба “Пейзаж от Кавала ” от 1942 година, построен в стегната комбинация, в която художникът съумява да свърже пространствени проектите, предадени с друг живописен фасон – в предния проект дърветата са изобразени материално и компактно, до момента в който постройките във вторият проект на пейзажа са рисувани с подчертана линеарност.
Реалистичният пейзаж е показан в експозицията с изкуството на Атанас Михов, чиято комбинация удивлява с поетичното подстрекателство, реализирано от тоналното благосъстояние, посредством което художникът изобразява природата. Импресионистичният жанр в пейзажа се открива в творбата на Данаил Дечев „ Търново ”.
Изключителната пластична просвета на художника Ванко Урумов се открива в неговия пейзаж „ Остров Алхон ” от 1977 година, както и в натюрморта „ Московска керамика ” от 1976 година и фигурата „ Разходка във Версай ” от 1981 година Във всички тях може да се изследва художествената интерпретация на документалисткия миг и архитектоничния принцип на основаване на формата.
Варненската художничка Дария Василянска работи в жанровете на пейзажа, натюрморта и фигуралната комбинация. Нейната постекспресионистична хармония показва опциите на чистия цвят и на композициите, в които отсъства светлосенъчно моделиране, тъй че се реализира живопис, усвоила иконографските правила на създаване.
Пейзажът „ Бряг ” от 1980 година на Георги Баев утвърждава присъщите за неговото изкуство сбита комбинация и спестовни изразни средства, посредством които реализира ниския небосвод на морето, изведен в права, равна линия. В експозицията е показан „ Индустриален пейзаж ” от 1962 година на Емил Стойчев. Майсторът колорист самоуверено конструира пространството посредством живописни петна, образуващи естетика от светлини и сенки, основана напълно по художествените закони на живописта и единствено видимо кореспондираща с натурата.
Колекцията на галерията във Варна има пример от ранните пейзажи на Генко Генков. „ Край София ” е основан през 1961 година Композиционните детайли в творбата са построени като едри пропорции. Художникът още не е стигнал до експресивната приложимост на черното и присъщите за по-късния му живописен прийом плътни, пастозни и доста тежки мазки. В тази ранна творба създателят пламенно е издраскал живописната повърхнина, с цел да съобщи динамичността на пейзажа. Перспективата е сменена с нареждане на колоритни полета. Това бележи трендовете към търсене на самостоятелност на художествения изказ оттатък сюжетната картина, присъща за този интервал в българското изкуство.
В изложбата може да се тип и пейзажът „ Гора “ от 1983 година на Йордан Кацамунски, чиято поетика се построява от нюансиране на обща монохромна гама. От същия интервал е и пейзажът на Никола Даскалов „ Балчик ”. Независимо, че създателят едно десетилетие по-рано е достигнал в изкуството си до цялостната абстракция, в тази живописна комбинация се придържа към разпознаваема натурна форма. В изложбата могат да се видят още пейзажи от художниците Преслав Кършовски, Владимир Вичев, Теню Щерев, Дора Бонева, Йордан Йорданов, Ангел Атанасов и Радко Мурзов, които обогатяват жанра с авторски тълкования.
През 1970-те и 1980-те години в българското изкуство се появяват нови пластични търсения в жанровата дефинираност. В сбирката на галерията във Варна жанрът на натюрморта е показан с творби на Стефка Аройо, Лиляна Русева, Кина Петрова, Маргарита Денева, с творби, в които се претворява делничната поетика и актуалната определеност, изхождаща от модерната опора в сетивността с присъща ярка мелодичност на локалния цвят и динамична изразност. Особен интерес съставлява живописната картина „ Самовар “ от 1982 година на Вера Недкова. Тя е пример на усвоените в българското изкуство пластични и официални стойности от европейската художествена просвета. Посредством комбинация от три художествени облика художничката построява пространствения ракурс, реализира самостоятелност на цвета и изследва отношението цвят – светлина. Михалис Гарудис в „ Кафене “ от 1969 година вгражда натюрморта в комбинация с фигури и мозайка от декоративни детайли, тъй че да показва отместването на границите в жанровата яснота в живописта.
Наред с пейзажа, главен род в българския импресионизъм е портретът. Характерен пример е „ Портрет на М. Михайлов “ от една от първите жени-художнички в българското изкуство Елена Карамихайлова. Портретът е добит като подаяние в сбирката на варненската изложба при започване на 90-те години. Образът е построен отстрани чрез полагане на мека, къса вибрираща мазка, която основава подстрекателство за въздушност. В картината е уловен един момент на притихналост, вглабеност и размисъл.
Академичния натурализъм е присъщ за портрета на проф. Иванов от Борис Митов. Илия Петров, който остава в българското изкуство с огромна поредност от исторически картини и произведения на революционна тема, е занаятчия и в жанра на портрета. В изложбата е показан с „ Портрет на дъртак ”. Живописната материя е построена посредством деликатни полагания на боята, цветовете се преливат, тъй че се основава чувство за вътрешна светлина в пространството на картината, реализирана посредством периодично повтаряне на топъл и леден натоварен, и приглушен нюанс. „ Спиридон ” от 1965 година на Найден Петков има материална компактност и тежък нюанс, достигащи до физическа осезаемост. Същевременно художникът съумява да реши чисто пластична задача и да реализира синтез сред фигурата и пространството.
Фигуралното е изследвано и в творбите на Димитър Киров, Бисера Прахова, Андрей Даниел, Снежина Попгенчева, Володя Вълчев, Милко Божков, Димитър Трайчев и Мария Зафиркова – всеки един от тях носещ огромна живописна просвета и представляващ събитие в актуалната история на българското образно изкуство.
Изложбата е налична за публиката от 18 януари до края на февруари 2022 година при съблюдаване на актуалните противоепидемични ограничения, в това число Зелен документ.
Галерията прави жест към феновете на изкуството в морската столица и дава безвъзмезден вход за всички на 18 януари, с цел да могат повече хора да се допрян до съхраняваното във фондовете й изкуство, оповестяват от Галерията.
На 18 януари ГХГ-Варна дава безвъзмезден вход за всички гости.
Традиционно Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” - Варна, стартира годината с огромна представителна галерия от своите богати фондове. Мащабната експозиция, която застава пред публиката от 18 януари, е селектирана от сбирката на Галерията под мотото “Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена изложба във Варна ”.
Акцентите в плана показва културологът, изкуствовед Доротея Павлова, шеф на ГХГ - Варна:
В изложбата „ Жанрове в живописта от фонда на Градската художествена изложба във Варна ” са показани 98 живописни творби в жанровете на пейзажа, портрета, натюрморта и фигуралната комбинация от 65 създатели. Колекцията, образувана в продължение на 70 години, отразява значимите креативен имена и особеностите на художествените процеси в историята на българското образно изкуство.
В подбраната експозиция са показани панорамни пейзажи на утвърдилите се с креативното потомство от първите десетилетия на ХХ век варненски маринисти Георги Велчев и Христо Каварналиев. Освен с превъзходните морски пейзажи от българското Черноморие, притежаващи изключителна пластична образност, те участват в изложбата и с живописни автопортрети, датирани в първата половина на 1940-те години, в които реалистичният облик е обогатен с експресивни и символистични внушения. Тъмният нюанс и ескизният фасон на създаване акцентират драматизма, закодиран у индивида, съвременник на военните спорове.
Класикът на маринистичния пейзаж Александър Мутафов е показан с образеца „ Вълни ” от 1934 година Фронтално против фена, със мощно съкратен първи проект, се разпростира кипежът на морски талази, предадени с честност към натурата, което основава извънредно прочувственото подстрекателство. Марио Жеков – един от одобрените български художници в морския пейзаж от първата половина на ХХ век, е показан с пейзаж от Балчик, основан към 1940 година Към варненската маринистична традиция принадлежи художникът Милен Сакъзов, чиято комбинация разкрива безспорния изящен гений, с който създателят претворява природата чрез триизмерност и компактност на формата на постоянно менящата се морска буря.
Жанрът на пейзажа е желан и от художника Янко Маринов, създател и пръв шеф на Художествена изложба във Варна. Неговите изгледи от Италия и България са рисувани пленерно с отривиста и точна мазка в присъщ постимпресионистичен жанр. Големият гений на Борис Денев се открива в живописната творба “Пейзаж от Кавала ” от 1942 година, построен в стегната комбинация, в която художникът съумява да свърже пространствени проектите, предадени с друг живописен фасон – в предния проект дърветата са изобразени материално и компактно, до момента в който постройките във вторият проект на пейзажа са рисувани с подчертана линеарност.
Реалистичният пейзаж е показан в експозицията с изкуството на Атанас Михов, чиято комбинация удивлява с поетичното подстрекателство, реализирано от тоналното благосъстояние, посредством което художникът изобразява природата. Импресионистичният жанр в пейзажа се открива в творбата на Данаил Дечев „ Търново ”.
Изключителната пластична просвета на художника Ванко Урумов се открива в неговия пейзаж „ Остров Алхон ” от 1977 година, както и в натюрморта „ Московска керамика ” от 1976 година и фигурата „ Разходка във Версай ” от 1981 година Във всички тях може да се изследва художествената интерпретация на документалисткия миг и архитектоничния принцип на основаване на формата.
Варненската художничка Дария Василянска работи в жанровете на пейзажа, натюрморта и фигуралната комбинация. Нейната постекспресионистична хармония показва опциите на чистия цвят и на композициите, в които отсъства светлосенъчно моделиране, тъй че се реализира живопис, усвоила иконографските правила на създаване.
Пейзажът „ Бряг ” от 1980 година на Георги Баев утвърждава присъщите за неговото изкуство сбита комбинация и спестовни изразни средства, посредством които реализира ниския небосвод на морето, изведен в права, равна линия. В експозицията е показан „ Индустриален пейзаж ” от 1962 година на Емил Стойчев. Майсторът колорист самоуверено конструира пространството посредством живописни петна, образуващи естетика от светлини и сенки, основана напълно по художествените закони на живописта и единствено видимо кореспондираща с натурата.
Колекцията на галерията във Варна има пример от ранните пейзажи на Генко Генков. „ Край София ” е основан през 1961 година Композиционните детайли в творбата са построени като едри пропорции. Художникът още не е стигнал до експресивната приложимост на черното и присъщите за по-късния му живописен прийом плътни, пастозни и доста тежки мазки. В тази ранна творба създателят пламенно е издраскал живописната повърхнина, с цел да съобщи динамичността на пейзажа. Перспективата е сменена с нареждане на колоритни полета. Това бележи трендовете към търсене на самостоятелност на художествения изказ оттатък сюжетната картина, присъща за този интервал в българското изкуство.
В изложбата може да се тип и пейзажът „ Гора “ от 1983 година на Йордан Кацамунски, чиято поетика се построява от нюансиране на обща монохромна гама. От същия интервал е и пейзажът на Никола Даскалов „ Балчик ”. Независимо, че създателят едно десетилетие по-рано е достигнал в изкуството си до цялостната абстракция, в тази живописна комбинация се придържа към разпознаваема натурна форма. В изложбата могат да се видят още пейзажи от художниците Преслав Кършовски, Владимир Вичев, Теню Щерев, Дора Бонева, Йордан Йорданов, Ангел Атанасов и Радко Мурзов, които обогатяват жанра с авторски тълкования.
През 1970-те и 1980-те години в българското изкуство се появяват нови пластични търсения в жанровата дефинираност. В сбирката на галерията във Варна жанрът на натюрморта е показан с творби на Стефка Аройо, Лиляна Русева, Кина Петрова, Маргарита Денева, с творби, в които се претворява делничната поетика и актуалната определеност, изхождаща от модерната опора в сетивността с присъща ярка мелодичност на локалния цвят и динамична изразност. Особен интерес съставлява живописната картина „ Самовар “ от 1982 година на Вера Недкова. Тя е пример на усвоените в българското изкуство пластични и официални стойности от европейската художествена просвета. Посредством комбинация от три художествени облика художничката построява пространствения ракурс, реализира самостоятелност на цвета и изследва отношението цвят – светлина. Михалис Гарудис в „ Кафене “ от 1969 година вгражда натюрморта в комбинация с фигури и мозайка от декоративни детайли, тъй че да показва отместването на границите в жанровата яснота в живописта.
Наред с пейзажа, главен род в българския импресионизъм е портретът. Характерен пример е „ Портрет на М. Михайлов “ от една от първите жени-художнички в българското изкуство Елена Карамихайлова. Портретът е добит като подаяние в сбирката на варненската изложба при започване на 90-те години. Образът е построен отстрани чрез полагане на мека, къса вибрираща мазка, която основава подстрекателство за въздушност. В картината е уловен един момент на притихналост, вглабеност и размисъл.
Академичния натурализъм е присъщ за портрета на проф. Иванов от Борис Митов. Илия Петров, който остава в българското изкуство с огромна поредност от исторически картини и произведения на революционна тема, е занаятчия и в жанра на портрета. В изложбата е показан с „ Портрет на дъртак ”. Живописната материя е построена посредством деликатни полагания на боята, цветовете се преливат, тъй че се основава чувство за вътрешна светлина в пространството на картината, реализирана посредством периодично повтаряне на топъл и леден натоварен, и приглушен нюанс. „ Спиридон ” от 1965 година на Найден Петков има материална компактност и тежък нюанс, достигащи до физическа осезаемост. Същевременно художникът съумява да реши чисто пластична задача и да реализира синтез сред фигурата и пространството.
Фигуралното е изследвано и в творбите на Димитър Киров, Бисера Прахова, Андрей Даниел, Снежина Попгенчева, Володя Вълчев, Милко Божков, Димитър Трайчев и Мария Зафиркова – всеки един от тях носещ огромна живописна просвета и представляващ събитие в актуалната история на българското образно изкуство.
Изложбата е налична за публиката от 18 януари до края на февруари 2022 година при съблюдаване на актуалните противоепидемични ограничения, в това число Зелен документ.
Галерията прави жест към феновете на изкуството в морската столица и дава безвъзмезден вход за всички на 18 януари, с цел да могат повече хора да се допрян до съхраняваното във фондовете й изкуство, оповестяват от Галерията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ