Вижте някои от предложенията на прокуратурата за промени в НПК
Експертно предложение за нужни промени в Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) от страна на основния прокурор Иван Гешев показаха от държавното обвиняване в сряда, оповестява " ".
Тогава представителят на основния прокурор Сийка Милева и зам.-главният прокурор Красимира Филипова дадоха концепциите за промени в Наказателно-процесуален кодекс в обобщение.
Сред главните акценти, показани от тях, бяха предложенията явни в действителност неточности в обвинителните актове да се чистят устно, още в разпоредително заседание; не всяко официално нарушаване при събирането на доказателства да ги прави негодни, както и опростяване на обвинителните актове.
Конкретните текстове на предложенията към този момент са при народните представители, а „ Правен свят “ ги показва в конкретика (виж прикачения файл).
За Европейската заповед за следствие
В член 25, алинея 2 след думите „ правна помощ “ се слага запетая и се прибавят думите: „ както и когато се чака признание и осъществяване на изпратена Европейска заповед за следствие. “ Касае се за догадка, която е аналогична на хипотезата с изпратена молба за интернационална правна помощ (вече уредена в член 25, алинея 2 НПК).
Подходът на българския Наказателно-процесуален кодекс, изискващ фиктивен акт както при образуването, по този начин и при всички по - основни промени в развиването на едно наказателно произвеждане, постанова да се планува опция за прекъсване на наказателното произвеждане и с оглед времевия интервал, нужен за признание и осъществяване на Европейска заповед за следствие.
Резултатът от това допълнение ще е основаване на нова законова опция за прекъсване на наказателното произвеждане (следва от израза „ може да бъде спряно “), а не догадка на наложително прекъсване.
Това ясно указва, че пълномощието за прекъсване няма да се упражнява от прокурора, респективно от съда, до момента в който е допустимо осъществяването на други процесуални дейности на досъдебното произвеждане, респективно в производството пред съда. Промяна в този смисъл поражда нужда и от смяна в чл.234, ал.8, изр.2 от Наказателно-процесуален кодекс, като вместо „ член 25 “ се запише „ член 25, алинея 1 “.
Свидетел да не може да се отхвърля от показания за близки или родственици
Да се сътвори наредба, която да планува очевидец, отказал да се употребява от опцията по чл.119 от Наказателно-процесуален кодекс в първия разпит, да не може да се употребява от нея след това, когато се отнася до неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или брачен партньор или лице, с което той се намира във фактическо общуване.
За задачата би могло настоящият текст на член 119 Наказателно-процесуален кодекс да стане алинея 1 и да се основат две нови алинеи, като цялостният текст придобие следния тип и смисъл:
„ Лица, които могат да откажат да дават показания
Чл. 119. (1) Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвинения и лицето, с което той се намира във фактическо общуване, могат да откажат да дават показания.
(2) Органът, провеждащ разпита, коментира на лицата по алинея 1 правото им да откажат да дават показания, като при поискване им обезпечава опция да се съветват с юрист.
(3) Показания, дадени след осъществяване на отговорностите по алинея 2, могат да се употребяват при изискванията и по реда, планувани в този кодекс за потребление на гласните доказателствени средства, в това число и когато при следващ разпит очевидецът упражни правото си по алинея 1. “
Възможността очевидец да обезсилва по своя воля непринудено дадени и законосъобразно събрани доказателствени материали опонира както на правилото за откриване на обективната истина, по този начин и на безспорната у нас идея за субектите на управително – решаващата функционалност в наказателния развой.
От редакцията на заглавието и от текста на член 119 Наказателно-процесуален кодекс се извлича тълкуването в правосъдната процедура, че избрани лица, свързани с обвинения, имат не просто правото да не дават показания, а имат доста по - мощно право - да откажат „ да свидетелстват “, т.е. едностранно да дефинират както дали да придобият процесуалното качество „ очевидец “, по този начин и дали да се отдръпват от това процесуално качество, въпреки в началото непринудено да са го приели.
Отказвайки се от процесуалния си статут на очевидци (напр. по време на правосъдното следствие), те вършат негодни непринудено дадените и законосъобразно събрани по-рано показания (дори да са дадени пред съд в досъдебното произвеждане или пред различен състав на съда в правосъдната фаза; негодна като доказателствено средство би трябвало да стане даже и тази част от показанията, която се отнася до други обвиняеми).
Така е, тъй като в Наказателно-процесуален кодекс не съществува фигурата показания на „ несвидетел “ - например член 281 Наказателно-процесуален кодекс планува четене на показания на очевидец, т.е. причина за прочитането им е съответното лице към този миг да има качеството „ очевидец “. В случай на приемане на актуалното предложение, би трябвало да има ефикасни процесуални гаранции, че отводът от правото да не се дават показания във щета на лица, с които очевидецът е в изключително близки връзки, е осведомен и непринуден, експлицитен и категоричен.
Промени в режима на СРС
8.1.Да се разшири кръгът от закононарушения по член 173, ал.5 от Наказателно-процесуален кодекс, при които по отношение на очевидци могат да се употребяват специфични разследващи средства за определяне на незаконната активност на други лица -и за закононарушения по член 142-142а от Наказателен кодекс. Престъпленията по член 142 и 142а Наказателен кодекс съставляват извънредно тежко и рисково посягане против главно право на личността.
Разкриването, преустановяването и доказването им следва да са бързи и ефикасни. Същевременно, има единодушие и на очевидеца, по отношение на който се употребяват СРС. Следователно, потреблението на СРС при такива закононарушения и при изискванията на член 173, алинея 5 Наказателно-процесуален кодекс изцяло дава отговор на условията за нужда и пропорция.
8.2. Да се плануват по — дълги периоди за потребление на специфични разследващи средства при следствието на осъществено тежко съзнателно закононарушение по глава първа от Наказателен кодекс, както и на закононарушения по чл.321 и чл.321а от ПК Това би могло да стане с промени в чл.175, алинея З и алинея 4 от Наказателно-процесуален кодекс, като за тези закононарушения първичният период е до 4 месеца, с опция за удължение до 12 месеца, а за служителя под прикритие - до 6 месеца, с опция за удължение до 18 месеца.
Мотиви за това се извеждат от спецификите на активността на проведените незаконни групи и от нужния по - дълъг интервал от време за следенето й, а за сътрудниците под прикритие и от продължителния интервал от време за инфилтриране в незаконната група и основаване на връзки на доверие.
Тези закононарушения са освен деликатно подготвяни, само че също по този начин професионално реализирани и прикривани. В тази връзка би могло да се разиска опцията за допълнение на лицата, които могат да се употребяват като чиновници под прикритие, с непознати оперативни полицейски или разследващи служби, както и с лица, отвън способените органи на българската или непознатата страна.
8.3. Да се планува опция за протестиране на разпорежданията на съда, с които се отхвърля използването на специфични разследващи средства, пред ръководителя на по - горния по степен съд, което е разумно предвид на условието на наредбата на член 174, ал.4 от Наказателно-процесуален кодекс за мотивираност на разпореждането за отвод.
Касационната инспекция по каузи да стане изключителна
Предлага се еднакъв законодателен метод към въззивните решения като предмет на касационна инспекция (чл. 346 НПК), т.е. без да има значение дали въззивният акт е предписан от областен съд или от апелативен съд.
Решенията на апелативния съд като въззивна инстанция няма да подлежат на касационна инспекция и ще влизат в действие от момента на постановяването им - тъкмо както е решен въпросът de lege lata с решенията, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция. Осъденият ще разполага с правото си по член 420, алинея 2 Наказателно-процесуален кодекс (което включва и право на тъй наречените „ квазикасация “ — да изиска обновяване на наказателното дело в случаите на член 422, алинея 1, т. 5 НПК).
Освен за реализиране на процесуална спестовност и по — бърза реализация на наказателната принуда, смяна в посочения смисъл ще способства и за превъзмогване на спора на настоящата правна уредба с чл.6 от Конституцията и с член 14 от ЗСПЧОС. Става дума за следното: Ако едно закононарушение е родово (материално) подсъдно на областен съд като първа инстанция, подсъдимият в общия случай няма да има право на касационна тъжба против въззивното решение по своето дело.
Ако обаче подсъдимият е министър или друго лице по член 35, алинея 3 Наказателно-процесуален кодекс, респ. в случай че е военнослужещ или друго лице по член 396 Наказателно-процесуален кодекс, при изцяло аналогична догадка (за същото престъпление) ще разполага с право на касационна тъжба против въззивното решение по своето дело (защото то ще е постановено от апелативен съд).
Действащата уредба основава процесуални привилегии/ограничения на съображение лично/обществено състояние (поради което е несъвместима с член 6 от Конституцията), респективно основава дискриминация в процесуалните права по „ различен някакъв симптом “ (в несъгласие с член 14 от КЗПЧОС).
Тогава представителят на основния прокурор Сийка Милева и зам.-главният прокурор Красимира Филипова дадоха концепциите за промени в Наказателно-процесуален кодекс в обобщение.
Сред главните акценти, показани от тях, бяха предложенията явни в действителност неточности в обвинителните актове да се чистят устно, още в разпоредително заседание; не всяко официално нарушаване при събирането на доказателства да ги прави негодни, както и опростяване на обвинителните актове.
Конкретните текстове на предложенията към този момент са при народните представители, а „ Правен свят “ ги показва в конкретика (виж прикачения файл).
За Европейската заповед за следствие
В член 25, алинея 2 след думите „ правна помощ “ се слага запетая и се прибавят думите: „ както и когато се чака признание и осъществяване на изпратена Европейска заповед за следствие. “ Касае се за догадка, която е аналогична на хипотезата с изпратена молба за интернационална правна помощ (вече уредена в член 25, алинея 2 НПК).
Подходът на българския Наказателно-процесуален кодекс, изискващ фиктивен акт както при образуването, по този начин и при всички по - основни промени в развиването на едно наказателно произвеждане, постанова да се планува опция за прекъсване на наказателното произвеждане и с оглед времевия интервал, нужен за признание и осъществяване на Европейска заповед за следствие.
Резултатът от това допълнение ще е основаване на нова законова опция за прекъсване на наказателното произвеждане (следва от израза „ може да бъде спряно “), а не догадка на наложително прекъсване.
Това ясно указва, че пълномощието за прекъсване няма да се упражнява от прокурора, респективно от съда, до момента в който е допустимо осъществяването на други процесуални дейности на досъдебното произвеждане, респективно в производството пред съда. Промяна в този смисъл поражда нужда и от смяна в чл.234, ал.8, изр.2 от Наказателно-процесуален кодекс, като вместо „ член 25 “ се запише „ член 25, алинея 1 “.
Свидетел да не може да се отхвърля от показания за близки или родственици
Да се сътвори наредба, която да планува очевидец, отказал да се употребява от опцията по чл.119 от Наказателно-процесуален кодекс в първия разпит, да не може да се употребява от нея след това, когато се отнася до неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или брачен партньор или лице, с което той се намира във фактическо общуване.
За задачата би могло настоящият текст на член 119 Наказателно-процесуален кодекс да стане алинея 1 и да се основат две нови алинеи, като цялостният текст придобие следния тип и смисъл:
„ Лица, които могат да откажат да дават показания
Чл. 119. (1) Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвинения и лицето, с което той се намира във фактическо общуване, могат да откажат да дават показания.
(2) Органът, провеждащ разпита, коментира на лицата по алинея 1 правото им да откажат да дават показания, като при поискване им обезпечава опция да се съветват с юрист.
(3) Показания, дадени след осъществяване на отговорностите по алинея 2, могат да се употребяват при изискванията и по реда, планувани в този кодекс за потребление на гласните доказателствени средства, в това число и когато при следващ разпит очевидецът упражни правото си по алинея 1. “
Възможността очевидец да обезсилва по своя воля непринудено дадени и законосъобразно събрани доказателствени материали опонира както на правилото за откриване на обективната истина, по този начин и на безспорната у нас идея за субектите на управително – решаващата функционалност в наказателния развой.
От редакцията на заглавието и от текста на член 119 Наказателно-процесуален кодекс се извлича тълкуването в правосъдната процедура, че избрани лица, свързани с обвинения, имат не просто правото да не дават показания, а имат доста по - мощно право - да откажат „ да свидетелстват “, т.е. едностранно да дефинират както дали да придобият процесуалното качество „ очевидец “, по този начин и дали да се отдръпват от това процесуално качество, въпреки в началото непринудено да са го приели.
Отказвайки се от процесуалния си статут на очевидци (напр. по време на правосъдното следствие), те вършат негодни непринудено дадените и законосъобразно събрани по-рано показания (дори да са дадени пред съд в досъдебното произвеждане или пред различен състав на съда в правосъдната фаза; негодна като доказателствено средство би трябвало да стане даже и тази част от показанията, която се отнася до други обвиняеми).
Така е, тъй като в Наказателно-процесуален кодекс не съществува фигурата показания на „ несвидетел “ - например член 281 Наказателно-процесуален кодекс планува четене на показания на очевидец, т.е. причина за прочитането им е съответното лице към този миг да има качеството „ очевидец “. В случай на приемане на актуалното предложение, би трябвало да има ефикасни процесуални гаранции, че отводът от правото да не се дават показания във щета на лица, с които очевидецът е в изключително близки връзки, е осведомен и непринуден, експлицитен и категоричен.
Промени в режима на СРС
8.1.Да се разшири кръгът от закононарушения по член 173, ал.5 от Наказателно-процесуален кодекс, при които по отношение на очевидци могат да се употребяват специфични разследващи средства за определяне на незаконната активност на други лица -и за закононарушения по член 142-142а от Наказателен кодекс. Престъпленията по член 142 и 142а Наказателен кодекс съставляват извънредно тежко и рисково посягане против главно право на личността.
Разкриването, преустановяването и доказването им следва да са бързи и ефикасни. Същевременно, има единодушие и на очевидеца, по отношение на който се употребяват СРС. Следователно, потреблението на СРС при такива закононарушения и при изискванията на член 173, алинея 5 Наказателно-процесуален кодекс изцяло дава отговор на условията за нужда и пропорция.
8.2. Да се плануват по — дълги периоди за потребление на специфични разследващи средства при следствието на осъществено тежко съзнателно закононарушение по глава първа от Наказателен кодекс, както и на закононарушения по чл.321 и чл.321а от ПК Това би могло да стане с промени в чл.175, алинея З и алинея 4 от Наказателно-процесуален кодекс, като за тези закононарушения първичният период е до 4 месеца, с опция за удължение до 12 месеца, а за служителя под прикритие - до 6 месеца, с опция за удължение до 18 месеца.
Мотиви за това се извеждат от спецификите на активността на проведените незаконни групи и от нужния по - дълъг интервал от време за следенето й, а за сътрудниците под прикритие и от продължителния интервал от време за инфилтриране в незаконната група и основаване на връзки на доверие.
Тези закононарушения са освен деликатно подготвяни, само че също по този начин професионално реализирани и прикривани. В тази връзка би могло да се разиска опцията за допълнение на лицата, които могат да се употребяват като чиновници под прикритие, с непознати оперативни полицейски или разследващи служби, както и с лица, отвън способените органи на българската или непознатата страна.
8.3. Да се планува опция за протестиране на разпорежданията на съда, с които се отхвърля използването на специфични разследващи средства, пред ръководителя на по - горния по степен съд, което е разумно предвид на условието на наредбата на член 174, ал.4 от Наказателно-процесуален кодекс за мотивираност на разпореждането за отвод.
Касационната инспекция по каузи да стане изключителна
Предлага се еднакъв законодателен метод към въззивните решения като предмет на касационна инспекция (чл. 346 НПК), т.е. без да има значение дали въззивният акт е предписан от областен съд или от апелативен съд.
Решенията на апелативния съд като въззивна инстанция няма да подлежат на касационна инспекция и ще влизат в действие от момента на постановяването им - тъкмо както е решен въпросът de lege lata с решенията, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция. Осъденият ще разполага с правото си по член 420, алинея 2 Наказателно-процесуален кодекс (което включва и право на тъй наречените „ квазикасация “ — да изиска обновяване на наказателното дело в случаите на член 422, алинея 1, т. 5 НПК).
Освен за реализиране на процесуална спестовност и по — бърза реализация на наказателната принуда, смяна в посочения смисъл ще способства и за превъзмогване на спора на настоящата правна уредба с чл.6 от Конституцията и с член 14 от ЗСПЧОС. Става дума за следното: Ако едно закононарушение е родово (материално) подсъдно на областен съд като първа инстанция, подсъдимият в общия случай няма да има право на касационна тъжба против въззивното решение по своето дело.
Ако обаче подсъдимият е министър или друго лице по член 35, алинея 3 Наказателно-процесуален кодекс, респ. в случай че е военнослужещ или друго лице по член 396 Наказателно-процесуален кодекс, при изцяло аналогична догадка (за същото престъпление) ще разполага с право на касационна тъжба против въззивното решение по своето дело (защото то ще е постановено от апелативен съд).
Действащата уредба основава процесуални привилегии/ограничения на съображение лично/обществено състояние (поради което е несъвместима с член 6 от Конституцията), респективно основава дискриминация в процесуалните права по „ различен някакъв симптом “ (в несъгласие с член 14 от КЗПЧОС).
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ