Приспиване на бебе - когато експертите нищо не разбират
Eкспертите настояват, че едно три-месечно бебе би трябвало да ляга за нощен сън към 7 часа вечерта. Добре, отлично. Часът е 7:10 и с мъжa ми, Николай, започваме процедурата по приспиване – баня, брошура, хранене. Не може да бъде, заспа незабавно, щом го сложих да яде. Е това е, специалистите си знаят работата, часът е 8, а Тео спи. Това не е било до в този момент.
И очевидно няма да бъде. Шум от леглото, мрънкане, прискърцване. Леко поглеждам, без да светвам лампа, с цел да не го събудя (вечен оптимист) – ХА-ХА. Две сини очета ме гледат, а долната устничка е подготвена да затрепери всеки миг и да се разплаче. Вдигам го – оригвало му се е.
Добре, ами в този момент – сякаш се наяде, а към този момент е с необятно отворени очи. Озаряваме ме чудесна концепция, още е рано, татко му си е у дома – нося му го, стартира люлеене, песнички. Мъжът ми декларира, че е невероятно да го приспи и ми го връща – най-дългите 10 минути в живота му .
Усещам мокро, разрастващо се леке на рамото ми – Тео ми смуче блузата. Лъч вяра, може би е още гладен. Бързо сядам в леглото и му предлагам и другата гърда. Той с лека принуда захапва, само че скоро се отпуска и сладко сладко стартира да хапва, очичките стартират да се притварят и обръщат. Е, супер и дори е още рано (пак се сещам за специалистите – печени хора ще излязат).
Тео се наяжда, още веднъж, ръчичките към този момент не шават, лежи си добродушно на мен, забил нос във врата ми. Ставам доста деликатно, поставям го в леглото – не помръдва. Изнизвам се от стаята и влизам с танцова стъпка при Ники и сядам до него. Започваме да си приказваме, малко смях, целувки и се усещам още веднъж като човек, както се споделя.
Радостта бързо угасва, имаме повикване от спалнята. Следващия час минава бързо, аз го люлея, той го люшка, опитваме на нашето легло, след това в неговото, пускаме му сешоара (дълга история, само че с две думи открихме, че сешоара натиска вълшебен бутон и Тео стопира да плаче като го чуе), пеем си. Тео ритка с крачетата и ни се смее – и аз да бях на негово място и на мен несъмнено щеше да ми е смешно. Ники се изнизва, мие зъбки и до момента в който аз пея за 18535-ти път „ Мила моя мамо “, виждам, че се е шмугнал под завивките.
Добре, към този момент е 10, може пък да е огладнял още веднъж – сядам, изваждам, поставям го, пробвам и жънем триумф. Тео отново хапва (то надали има нещо доста, само че очевидно му е достатъчно). Отново се унася върху мен. Този път очаквам 15минути, откакто се напапка преди да станем, в случай че му се оригва и го поставям в леглото. Спи като ангелче, отивам да пия вода, след това до тоалетната и се шмугвам под завивките и аз.
Ах, че хубаво, затварям очи, отпущам се и слушам звук от креватчето – Тео се върти, все едно е кутре, надушило пържола, дори и малко скимти. Решавам да работя бързо, преди да се е разсънил напълно, и бързо му давам дребния си пръст на лявата ръка да смуче. Той биберони не признава, само че пръста ми по този начин го смуче, че не знам по какъв начин не ми е паднал нокътя към този момент.
Смуче ми пръста, хванал се е с ръка за главата, все едно си мисли – хайде, приспивай ме към този момент, загивам за сън ! Засмукал ми е пръста на лявата ръка и леееко притваря изтощените си очи. Седя наведена над леглото му с изкривена ръка и съществено премислям по какъв начин мога най-безшумно да я отрежа и да му я оставя и се апелирам да не ми се допишка тъкмо в този момент.
Със свободната ръка си играя с телефона, да ме разсее от болката в плешката ми. Разбира се, форума за майки! Там все ще има някоя друга мама будна по това време. Да, бях права, сходен пост от друга будна мама. За половин час е събрала 381 лайкове и към 120 коментара – не съм сама. Зачитам се, прелестно ме развеселява и минутите минават малко по-бързо, рамото ме боли, кръста и той, пръстът ми е съвсем оглозган, само че май този път ще станат нещата. Една мама споделя за неините "два караконджула " – напушва ме смях (ако се изсмея в този момент и го събудя, ще се самолинчувам)
Силата на смучене понижава, ръчичката му се отпуска – свободна съм, бързо под завивките. Това дете е решило да види дали може да ме разплаче тази нощ – тъкмо 3 минути и Тео се нааква, и то по какъв начин, мъчно мога да допускам, че такова малко човеченце може да издава такива звуци. Ставам и работя. Гледам часовника, то си е 11:30 към този момент, дали пък....не, не може да бъде, само че няма какво да изгубвам, поставям го още веднъж да яде. Малко след среднощ е, Тео към този момент е в леглото, татко му е на третия си сън несъмнено. Алелуя.
Драги специалисти, апелирам, заповядайте у дома и приспете сина ми в 7:30 за нощния му сън, приготвила съм си пуканки и ви чакам с нетърпени е.
Автор: Цветослава Христанова
Още от Из Edn@
Магията на спящото дете
Разходка из... детските ми мемоари
Детството
И очевидно няма да бъде. Шум от леглото, мрънкане, прискърцване. Леко поглеждам, без да светвам лампа, с цел да не го събудя (вечен оптимист) – ХА-ХА. Две сини очета ме гледат, а долната устничка е подготвена да затрепери всеки миг и да се разплаче. Вдигам го – оригвало му се е.
Добре, ами в този момент – сякаш се наяде, а към този момент е с необятно отворени очи. Озаряваме ме чудесна концепция, още е рано, татко му си е у дома – нося му го, стартира люлеене, песнички. Мъжът ми декларира, че е невероятно да го приспи и ми го връща – най-дългите 10 минути в живота му .
Усещам мокро, разрастващо се леке на рамото ми – Тео ми смуче блузата. Лъч вяра, може би е още гладен. Бързо сядам в леглото и му предлагам и другата гърда. Той с лека принуда захапва, само че скоро се отпуска и сладко сладко стартира да хапва, очичките стартират да се притварят и обръщат. Е, супер и дори е още рано (пак се сещам за специалистите – печени хора ще излязат).
Тео се наяжда, още веднъж, ръчичките към този момент не шават, лежи си добродушно на мен, забил нос във врата ми. Ставам доста деликатно, поставям го в леглото – не помръдва. Изнизвам се от стаята и влизам с танцова стъпка при Ники и сядам до него. Започваме да си приказваме, малко смях, целувки и се усещам още веднъж като човек, както се споделя.
Радостта бързо угасва, имаме повикване от спалнята. Следващия час минава бързо, аз го люлея, той го люшка, опитваме на нашето легло, след това в неговото, пускаме му сешоара (дълга история, само че с две думи открихме, че сешоара натиска вълшебен бутон и Тео стопира да плаче като го чуе), пеем си. Тео ритка с крачетата и ни се смее – и аз да бях на негово място и на мен несъмнено щеше да ми е смешно. Ники се изнизва, мие зъбки и до момента в който аз пея за 18535-ти път „ Мила моя мамо “, виждам, че се е шмугнал под завивките.
Добре, към този момент е 10, може пък да е огладнял още веднъж – сядам, изваждам, поставям го, пробвам и жънем триумф. Тео отново хапва (то надали има нещо доста, само че очевидно му е достатъчно). Отново се унася върху мен. Този път очаквам 15минути, откакто се напапка преди да станем, в случай че му се оригва и го поставям в леглото. Спи като ангелче, отивам да пия вода, след това до тоалетната и се шмугвам под завивките и аз.
Ах, че хубаво, затварям очи, отпущам се и слушам звук от креватчето – Тео се върти, все едно е кутре, надушило пържола, дори и малко скимти. Решавам да работя бързо, преди да се е разсънил напълно, и бързо му давам дребния си пръст на лявата ръка да смуче. Той биберони не признава, само че пръста ми по този начин го смуче, че не знам по какъв начин не ми е паднал нокътя към този момент.
Смуче ми пръста, хванал се е с ръка за главата, все едно си мисли – хайде, приспивай ме към този момент, загивам за сън ! Засмукал ми е пръста на лявата ръка и леееко притваря изтощените си очи. Седя наведена над леглото му с изкривена ръка и съществено премислям по какъв начин мога най-безшумно да я отрежа и да му я оставя и се апелирам да не ми се допишка тъкмо в този момент.
Със свободната ръка си играя с телефона, да ме разсее от болката в плешката ми. Разбира се, форума за майки! Там все ще има някоя друга мама будна по това време. Да, бях права, сходен пост от друга будна мама. За половин час е събрала 381 лайкове и към 120 коментара – не съм сама. Зачитам се, прелестно ме развеселява и минутите минават малко по-бързо, рамото ме боли, кръста и той, пръстът ми е съвсем оглозган, само че май този път ще станат нещата. Една мама споделя за неините "два караконджула " – напушва ме смях (ако се изсмея в този момент и го събудя, ще се самолинчувам)
Силата на смучене понижава, ръчичката му се отпуска – свободна съм, бързо под завивките. Това дете е решило да види дали може да ме разплаче тази нощ – тъкмо 3 минути и Тео се нааква, и то по какъв начин, мъчно мога да допускам, че такова малко човеченце може да издава такива звуци. Ставам и работя. Гледам часовника, то си е 11:30 към този момент, дали пък....не, не може да бъде, само че няма какво да изгубвам, поставям го още веднъж да яде. Малко след среднощ е, Тео към този момент е в леглото, татко му е на третия си сън несъмнено. Алелуя.
Драги специалисти, апелирам, заповядайте у дома и приспете сина ми в 7:30 за нощния му сън, приготвила съм си пуканки и ви чакам с нетърпени е.
Автор: Цветослава Христанова
Още от Из Edn@
Магията на спящото дете
Разходка из... детските ми мемоари
Детството
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ