Заедно срещу алкохола, наркотиците и хазарта: Как да се преб...
Експерти с опит в региона означават кои са рисковите фактори за развиване на взаимозависимост към алкохола и по какъв начин можем да ѝ се противопоставим осъзнато и градивно
Алкохолната взаимозависимост, позната и като алкохолизъм, е хронично заболяване, при което човек изпитва мощна нужда да използва алкохол без опция да прекрати потреблението волево. Невъзможността за надзор, толерансът към все по-големите количества и продължаването на използването макар вредите, които тя нанася, са три от класическите белези на подлото положение.
На 1 ноември от 10.00 ч. в хотел „ Витоша “ лечебен център ЖИВА провежда национална конференция на тематика „ Да се оправим със зависимостта: Заедно против алкохола, опиатите и хазарта “, отдадена на едни най-опасните и публикувани зависимости в наши дни, отнемащи животи.
Терапевтичен център ЖИВА ползва био-психо-социален модел за възобновяване на хора, страдащи от зависимости, както и работа с техните близки. Зад гърба си имаме над дванадесетгодишен сполучлив опит в България и стотици избавени животи.
В сегмента от мероприятето, отдаден на хазартната взаимозависимост, се включиха двама потвърдени специалисти със сериозен опит в региона.
Доц. доктор Расен Калпачки е невролог с над 25-годишен стаж и шеф на клиниката по нервни заболявания в УМБАЛ „ Св. Анна “. Той е основател и началник на най-големия профилиран център за лекуване на инсулти в България и е учител, съосновател и пръв ръководител на Българското сдружение по инсулт.
Александър Илиев е създател на лечебен център за лекуване на зависимости ЖИВА. Той е сертифициран за работа със зависимости по модела Change and grow – Португалия. Основава център ЖИВА през 2013 година и ползва авторска лицензирана стратегия за лекуване на зависимости, което е мултидисциплинарен био-психо-социален метод с огромен % на успеваемост.
М. е майка на три деца и минава през няколко тествания през живота си. М. е подвластна. „ Аз започнах да пия на 14-годишна възраст, не знам заради каква причина, само че си припомням едно чувство, което алкохолът ми даваше - че мога да бъда спокойна “, стартира своя роман тя.
Употребата се съчетава със устрема ѝ да излъчва мощ и самонадеяност в по-зряла възраст. „ Всеки път, когато съм имала някаква страст, аз знаех, че мога да се обърна към чашата “, обобщава тя. Зависимостта ѝ продължава както в ученическите, по този начин и през студентските ѝ години. „ Случвало ми се е преди изпит, заран, в 7 часа, да пия, с цел да мога по-лесно да изкарам изпита “, напомня си дамата. Консумира алкохол даже по време на бременностите си и когато кърми. Въпреки опитите да спре да пие, не съумява да прекрати приема на алкохолни питиета. Води си дневник с признатите количества и спортува, само че това не позволява казуса.
През 2022 година се разболява от онкологично заболяване. Преживява две огромни интервенции с цялостна анестезия. Бори страха си от тях по познатия ѝ до болежка метод – с цялостна чаша. Диагнозата обаче се завръща при нея за повторно и това изкарва положението на М. отвън надзор. „ Сутрешното пиянство стартира да се случва може би 1-2 пъти в седмицата “, напомня си подвластната.
Тогава, по време на провеждането на химиотерапията, М. взема решение, че времето за смяна към този момент е настъпило. По време на едно от проучванията, които организира, лекарите откриват, че М. има увеличаване на черния дроб и начална форма на стеатоза.
Според нея в България не се обръща задоволително внимание на зависимостите и един от показателните образци за това е неналичието на характерна дума за означаване на взаимозависимост, каквато да вземем за пример съществува в британския език – addict. „ Ако обществото знаеше, че повече от 2 чаши вино седмично не са естествени, сигурно, статистически видяно, щеше да има някой, който да може да каже, че това не е обикновено и познаването на това заболяване щеше да се усили “, счита М.
Освен това стигмата, която пада върху дамите, употребяващи алкохол, е в пъти по-голяма от тази при мъжкия пол.
Подобна е и историята на А. Връзката ѝ с алкохола продължава към 22-23 години. Описва го като сътрудник, който я освобождава от всичките ѝ проблеми. „ Още много-много дребна си дадох сметка, че алкохолът ме трансформира до степен на неразбираемост и че би трябвало да направя нещо по въпроса “, признава тя. Опитва се да спре алкохола, на безрезултатно. „ Вместо обаче да спра до пия дълготрайно, аз намирах всевъзможни всевъзможни нови техники за това да пия следено “, споделя А.
Тя доближава до заключението, че не желае да живее без алкохол. Така стартира да води двойнствен живот – показва се по един метод в обществото и по напълно друг, когато е сама у дома, в компанията на бутилката. През 2020 година взема решението да потърси професионална помощ.
„ Аз работя в клиника, в която всеки ден умират сред двама и трима души “, споделя доцент доктор Росен Калпачки. „ Една голяма част от тази гибел е предотвратима “, добавя той. Един от факторите, които са виновни за настъпването на преждевременна гибел е алкохолът. По думите му, алкохолът усилва „ калциевите дупки “ на всяка нервна клетка. Така алкохолът се явява един тип „ премия “ за нашите неврони, при отемането на която настава свръхвъзбуда. Освен това потреблението на алкохол е и водеща причина за настъпване на мозъчни кръвоизливи.
„ Най-честата причина за когнитивен недостиг също е алкохолът “, продължава да изброява вредите от използването изтъкнатият експерт.
Забързаното всекидневие, в което живеем, дава своите отрицателни резултати върху подрастващите, които постоянно неспособни да се оправят с големите провокации търсят краткотрайна разтуха в използването на разнообразни вещества, измежду които и алкохола. Една от аргументите за подмладяването на инсултите по света и у нас е свръхупотребата на алкохол.
Дори да не става въпрос за взаимозависимост в класическия смисъл, честата консумация на спиртни питиета може да нанесе непоправими вреди върху човешкия мозък. „ През последните 18 години, съгласно СЗО, ние сме най-вече умиращата от инсулт нация. И разликата сред нас и вторите е колосална – 4 пъти повече от междинния европеец “, осведоми доцент Калпачки.
Една от характерностите на зависимостта е така наречен минимизиране или отменяне на казуса от засегнатия. „ Всеки подвластен човек в визиите си се съпоставя с различен подвластен, чийто случай е по-тежък от неговия “, изяснява Александър Илиев. Така болният стига до заключението, че другият би трябвало да се подложи на лекуване, а не той. Съществуват разнообразни типове критерии за това съпоставяне – от типа на поетите напитки или времето на консумация.
„ Аз също мисля, че когато един човек е в дейната форма на зависимостта, когато употребява – когато положението не е сложено в ремисия, аз не мисля, че той има действителна визия за личния си метод на приложимост “, споделя Александър Илиев.
По думите му, първата стъпка към сполучливата терапия е осъзнаването на истината. „ В доста от случаите, докосването до истината за действителността на неговата консумация се случва по време на лекуването “, споделя наблюденията си експертът.
Трудността на приемането на казуса е обвързвано от една страна с егото, което отразява метода, по който желаеме да изглеждаме както в очите на близките, по този начин и в личните си очи, и от друга – с тоталната смяна на навиците, която постоянно наподобява плашеща. „ За мен в опита за приемане беше доста необичайно по какъв начин ще пребивавам без да употребявам алкохол, в случай, че аз нямам случай в тези години, в който да седна някъде на обяд и да не си поръчам бира. Нито един ден “, откровена е М.
Въпреки това, съчетанието на професионална помощ с сложен интегрален метод към пациента може да редуцира фрапантно признаците и да върне пациента към естествения и пълностоен живот.
Алкохолната взаимозависимост, позната и като алкохолизъм, е хронично заболяване, при което човек изпитва мощна нужда да използва алкохол без опция да прекрати потреблението волево. Невъзможността за надзор, толерансът към все по-големите количества и продължаването на използването макар вредите, които тя нанася, са три от класическите белези на подлото положение.
На 1 ноември от 10.00 ч. в хотел „ Витоша “ лечебен център ЖИВА провежда национална конференция на тематика „ Да се оправим със зависимостта: Заедно против алкохола, опиатите и хазарта “, отдадена на едни най-опасните и публикувани зависимости в наши дни, отнемащи животи.
Терапевтичен център ЖИВА ползва био-психо-социален модел за възобновяване на хора, страдащи от зависимости, както и работа с техните близки. Зад гърба си имаме над дванадесетгодишен сполучлив опит в България и стотици избавени животи.
В сегмента от мероприятето, отдаден на хазартната взаимозависимост, се включиха двама потвърдени специалисти със сериозен опит в региона.
Доц. доктор Расен Калпачки е невролог с над 25-годишен стаж и шеф на клиниката по нервни заболявания в УМБАЛ „ Св. Анна “. Той е основател и началник на най-големия профилиран център за лекуване на инсулти в България и е учител, съосновател и пръв ръководител на Българското сдружение по инсулт.
Александър Илиев е създател на лечебен център за лекуване на зависимости ЖИВА. Той е сертифициран за работа със зависимости по модела Change and grow – Португалия. Основава център ЖИВА през 2013 година и ползва авторска лицензирана стратегия за лекуване на зависимости, което е мултидисциплинарен био-психо-социален метод с огромен % на успеваемост.
М. е майка на три деца и минава през няколко тествания през живота си. М. е подвластна. „ Аз започнах да пия на 14-годишна възраст, не знам заради каква причина, само че си припомням едно чувство, което алкохолът ми даваше - че мога да бъда спокойна “, стартира своя роман тя.
Употребата се съчетава със устрема ѝ да излъчва мощ и самонадеяност в по-зряла възраст. „ Всеки път, когато съм имала някаква страст, аз знаех, че мога да се обърна към чашата “, обобщава тя. Зависимостта ѝ продължава както в ученическите, по този начин и през студентските ѝ години. „ Случвало ми се е преди изпит, заран, в 7 часа, да пия, с цел да мога по-лесно да изкарам изпита “, напомня си дамата. Консумира алкохол даже по време на бременностите си и когато кърми. Въпреки опитите да спре да пие, не съумява да прекрати приема на алкохолни питиета. Води си дневник с признатите количества и спортува, само че това не позволява казуса.
През 2022 година се разболява от онкологично заболяване. Преживява две огромни интервенции с цялостна анестезия. Бори страха си от тях по познатия ѝ до болежка метод – с цялостна чаша. Диагнозата обаче се завръща при нея за повторно и това изкарва положението на М. отвън надзор. „ Сутрешното пиянство стартира да се случва може би 1-2 пъти в седмицата “, напомня си подвластната.
Тогава, по време на провеждането на химиотерапията, М. взема решение, че времето за смяна към този момент е настъпило. По време на едно от проучванията, които организира, лекарите откриват, че М. има увеличаване на черния дроб и начална форма на стеатоза.
Според нея в България не се обръща задоволително внимание на зависимостите и един от показателните образци за това е неналичието на характерна дума за означаване на взаимозависимост, каквато да вземем за пример съществува в британския език – addict. „ Ако обществото знаеше, че повече от 2 чаши вино седмично не са естествени, сигурно, статистически видяно, щеше да има някой, който да може да каже, че това не е обикновено и познаването на това заболяване щеше да се усили “, счита М.
Освен това стигмата, която пада върху дамите, употребяващи алкохол, е в пъти по-голяма от тази при мъжкия пол.
Подобна е и историята на А. Връзката ѝ с алкохола продължава към 22-23 години. Описва го като сътрудник, който я освобождава от всичките ѝ проблеми. „ Още много-много дребна си дадох сметка, че алкохолът ме трансформира до степен на неразбираемост и че би трябвало да направя нещо по въпроса “, признава тя. Опитва се да спре алкохола, на безрезултатно. „ Вместо обаче да спра до пия дълготрайно, аз намирах всевъзможни всевъзможни нови техники за това да пия следено “, споделя А.
Тя доближава до заключението, че не желае да живее без алкохол. Така стартира да води двойнствен живот – показва се по един метод в обществото и по напълно друг, когато е сама у дома, в компанията на бутилката. През 2020 година взема решението да потърси професионална помощ.
„ Аз работя в клиника, в която всеки ден умират сред двама и трима души “, споделя доцент доктор Росен Калпачки. „ Една голяма част от тази гибел е предотвратима “, добавя той. Един от факторите, които са виновни за настъпването на преждевременна гибел е алкохолът. По думите му, алкохолът усилва „ калциевите дупки “ на всяка нервна клетка. Така алкохолът се явява един тип „ премия “ за нашите неврони, при отемането на която настава свръхвъзбуда. Освен това потреблението на алкохол е и водеща причина за настъпване на мозъчни кръвоизливи.
„ Най-честата причина за когнитивен недостиг също е алкохолът “, продължава да изброява вредите от използването изтъкнатият експерт.
Забързаното всекидневие, в което живеем, дава своите отрицателни резултати върху подрастващите, които постоянно неспособни да се оправят с големите провокации търсят краткотрайна разтуха в използването на разнообразни вещества, измежду които и алкохола. Една от аргументите за подмладяването на инсултите по света и у нас е свръхупотребата на алкохол.
Дори да не става въпрос за взаимозависимост в класическия смисъл, честата консумация на спиртни питиета може да нанесе непоправими вреди върху човешкия мозък. „ През последните 18 години, съгласно СЗО, ние сме най-вече умиращата от инсулт нация. И разликата сред нас и вторите е колосална – 4 пъти повече от междинния европеец “, осведоми доцент Калпачки.
Една от характерностите на зависимостта е така наречен минимизиране или отменяне на казуса от засегнатия. „ Всеки подвластен човек в визиите си се съпоставя с различен подвластен, чийто случай е по-тежък от неговия “, изяснява Александър Илиев. Така болният стига до заключението, че другият би трябвало да се подложи на лекуване, а не той. Съществуват разнообразни типове критерии за това съпоставяне – от типа на поетите напитки или времето на консумация.
„ Аз също мисля, че когато един човек е в дейната форма на зависимостта, когато употребява – когато положението не е сложено в ремисия, аз не мисля, че той има действителна визия за личния си метод на приложимост “, споделя Александър Илиев.
По думите му, първата стъпка към сполучливата терапия е осъзнаването на истината. „ В доста от случаите, докосването до истината за действителността на неговата консумация се случва по време на лекуването “, споделя наблюденията си експертът.
Трудността на приемането на казуса е обвързвано от една страна с егото, което отразява метода, по който желаеме да изглеждаме както в очите на близките, по този начин и в личните си очи, и от друга – с тоталната смяна на навиците, която постоянно наподобява плашеща. „ За мен в опита за приемане беше доста необичайно по какъв начин ще пребивавам без да употребявам алкохол, в случай, че аз нямам случай в тези години, в който да седна някъде на обяд и да не си поръчам бира. Нито един ден “, откровена е М.
Въпреки това, съчетанието на професионална помощ с сложен интегрален метод към пациента може да редуцира фрапантно признаците и да върне пациента към естествения и пълностоен живот.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ