Експерти: Промените в образователната система са наложителни
Експерти: Промените в просветителната система са наложителни
Наложителни са промени в просветителната ни система, в образователното наличие, както и в правилата на оценяване на учениците, съобщи пред БНР Величка Таседжикова, секретар на Съюза на ръководителите в системата на националната култура и шеф на 70-то Основно учебно заведение в София.
Тя приветства концепцията на просветния министър Красимир Вълчев
за отпадане на националното външно оценяване след 10-и клас. И акцентира, че от дълго време упорстват за това. Според Таседжикова тези изпити не са свързани съответно със завършването на първи гимназиален стадий:
„ Дали тези изпити ще бъдат положени и издържани – не е гаранция,
че ще бъде получен съответният документ за приключен първи гимназиален стадий ”, на мнение е специалиста и изясни, че тези изпити имат значение основно за системата на образованието и да имат тип изследователска стойност във връзка с образователните стратегии, на знанията и уменията, които са образувани или не у учениците, и да бъдат сигнал за по-нататъшни промени.
“Смисълът на изпитите в 10-и и 4-и клас доста се отдалечи от първичния план,
безапелационна е директорката на столично учебно заведение. Според нея в днешно време тези изпити единствено стресират децата и системата като цяло. Времето сподели, че те са непотребни ”, сподели Таседжикова. Според нея анулацията на тези изпити е належащо деяние.
„ Би било редно времето, което се отделя за тези изпити,
да бъде ориентирано към действителна образователна работа по всички предмети. Съсредоточаването единствено към български език и литература и математика не е потребно нито за учениците, нито за обществото ни като цяло. Това е нелогично и нездравословно ”, сподели още специалистът.
По отношение на изпитите след 7-и клас Таседжикова счита,
че е от дълго време време за интегративни изпити по предметите. Според нея е нужна и сериозна смяна в изпита по БЕЛ. По думите ѝ достатъчно дълбоки и огромни промени няма да има. Но това не значи, че би трябвало да спрем да мислим и работим в тази посока, посочи Величка Таседжикова.
„ Всяка промяна би трябвало да бъде научно обоснована,
да бъдат проучени нейните учредения, благоприятни условия и вероятности. Твърде доста промени бързо и на парче направихме в последните години. Променят се неща от през днешния ден за на следващия ден без сериозен и изчерпателен разбор. Надявам се, че в този момент това няма да бъде позволено. Надявам се, че ще бъдат чути експертите, експертите, а не обособени групи на обществото,
които постоянно пазят частни ползи или на избрани гилдии “.
Таседжикова се притеснява и от това, че една наложителна матура по математика след 12-и клас ще подтиква частните уроци, в случай че не става дума за цялостна промяна на образователното наличие. По думите ѝ вторият изпит би трябвало да бъде проведен към специализацията на учениците в последната гимназиална степен.
Не би трябвало да се концентрираме толкоз тясно върху БЕЛ и математика, безапелационна е тя.
Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, шеф дирекция „ Образование “ в „ Отворено общество “, изрече мнението си:
„ Важно е защо се употребяват избрани изпити.
Те могат да се употребяват за няколко неща. Едното е в случай че са нужни на някого напред във времето – сходен изпит е значим за работодатели или за кандидатстване за висше обучение. Не мисля, че сега има огромно търсене в тази посока.
Другото, поради което се вкарват изпити,
е релативно рано да се разбере, че има проблем и да може да се помогне. Последно – всекидневно такива изпити, макар че са най-после или доста напред, както тези в 10-и клас, където също е късно да се направи каквото и да било, може да решите да ги ползвате, с цел да подадете сигнал овреме на
учениците и родителите и те още от 4-и клас да вземем за пример да положат повече старания “.
По думите му обаче и в този момент с матурата по БЕЛ има доста възпитаници или цели учебни заведения, които не се явяват или не могат да я устоят. Според него по същия метод ще стане и с математиката.
Захариев счита, че огромната част от казуса е систематичен и е заложен в системата.
„ Налага се да се премисли доста. Всички изпити могат да се употребяват от просветителната система, с цел да осведоми политиките. Приоритет би трябвало да са децата, това, което те ще научат, и времето, което би трябвало да отделят. Изпитите, които са били до момента, би трябвало да се подобрят в доста връзки “, разяснява още Боян Захариев.
Наложителни са промени в просветителната ни система, в образователното наличие, както и в правилата на оценяване на учениците, съобщи пред БНР Величка Таседжикова, секретар на Съюза на ръководителите в системата на националната култура и шеф на 70-то Основно учебно заведение в София.
Тя приветства концепцията на просветния министър Красимир Вълчев
за отпадане на националното външно оценяване след 10-и клас. И акцентира, че от дълго време упорстват за това. Според Таседжикова тези изпити не са свързани съответно със завършването на първи гимназиален стадий:
„ Дали тези изпити ще бъдат положени и издържани – не е гаранция,
че ще бъде получен съответният документ за приключен първи гимназиален стадий ”, на мнение е специалиста и изясни, че тези изпити имат значение основно за системата на образованието и да имат тип изследователска стойност във връзка с образователните стратегии, на знанията и уменията, които са образувани или не у учениците, и да бъдат сигнал за по-нататъшни промени.
“Смисълът на изпитите в 10-и и 4-и клас доста се отдалечи от първичния план,
безапелационна е директорката на столично учебно заведение. Според нея в днешно време тези изпити единствено стресират децата и системата като цяло. Времето сподели, че те са непотребни ”, сподели Таседжикова. Според нея анулацията на тези изпити е належащо деяние.
„ Би било редно времето, което се отделя за тези изпити,
да бъде ориентирано към действителна образователна работа по всички предмети. Съсредоточаването единствено към български език и литература и математика не е потребно нито за учениците, нито за обществото ни като цяло. Това е нелогично и нездравословно ”, сподели още специалистът.
По отношение на изпитите след 7-и клас Таседжикова счита,
че е от дълго време време за интегративни изпити по предметите. Според нея е нужна и сериозна смяна в изпита по БЕЛ. По думите ѝ достатъчно дълбоки и огромни промени няма да има. Но това не значи, че би трябвало да спрем да мислим и работим в тази посока, посочи Величка Таседжикова.
„ Всяка промяна би трябвало да бъде научно обоснована,
да бъдат проучени нейните учредения, благоприятни условия и вероятности. Твърде доста промени бързо и на парче направихме в последните години. Променят се неща от през днешния ден за на следващия ден без сериозен и изчерпателен разбор. Надявам се, че в този момент това няма да бъде позволено. Надявам се, че ще бъдат чути експертите, експертите, а не обособени групи на обществото,
които постоянно пазят частни ползи или на избрани гилдии “.
Таседжикова се притеснява и от това, че една наложителна матура по математика след 12-и клас ще подтиква частните уроци, в случай че не става дума за цялостна промяна на образователното наличие. По думите ѝ вторият изпит би трябвало да бъде проведен към специализацията на учениците в последната гимназиална степен.
Не би трябвало да се концентрираме толкоз тясно върху БЕЛ и математика, безапелационна е тя.
Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, шеф дирекция „ Образование “ в „ Отворено общество “, изрече мнението си:
„ Важно е защо се употребяват избрани изпити.
Те могат да се употребяват за няколко неща. Едното е в случай че са нужни на някого напред във времето – сходен изпит е значим за работодатели или за кандидатстване за висше обучение. Не мисля, че сега има огромно търсене в тази посока.
Другото, поради което се вкарват изпити,
е релативно рано да се разбере, че има проблем и да може да се помогне. Последно – всекидневно такива изпити, макар че са най-после или доста напред, както тези в 10-и клас, където също е късно да се направи каквото и да било, може да решите да ги ползвате, с цел да подадете сигнал овреме на
учениците и родителите и те още от 4-и клас да вземем за пример да положат повече старания “.
По думите му обаче и в този момент с матурата по БЕЛ има доста възпитаници или цели учебни заведения, които не се явяват или не могат да я устоят. Според него по същия метод ще стане и с математиката.
Захариев счита, че огромната част от казуса е систематичен и е заложен в системата.
„ Налага се да се премисли доста. Всички изпити могат да се употребяват от просветителната система, с цел да осведоми политиките. Приоритет би трябвало да са децата, това, което те ще научат, и времето, което би трябвало да отделят. Изпитите, които са били до момента, би трябвало да се подобрят в доста връзки “, разяснява още Боян Захариев.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ