Търговската война удари редица икономики
Експерти предвиждат криза на американската стопанска система
Началото на новата година е мотив за равносметка на миналите събития и значимостта им за международното стопанство. Икономиката на еврозоната се уголемява постепенно, тази на Съединените щати – умерено, до момента в който обичайно високият ритъм в Китай се забавя. В актуалната публикация ще прегледам някои от най-важните процеси от 2018 година, без да ги класифицирам категорично в ранглиста.
Търговската война
Търговската война беше стартирана от президента Тръмп с налагането на мита върху вноса в Съединените щати на стомана (25%) и алуминий (10%) за Европейски Съюз, Мексико и Канада, като в края на май е оповестено удължаването на действието им. През юни на извършената среща на водачите на Г7 Тръмп предложи премахването на митата и останалите спънки пред интернационалната търговия. През юли влязоха в действие мита върху вноса на артикули от Китай на стойност 34 милиарда $, като желанията на Тръмп бяха размерът да доближи 550 милиарда $, т.е. колкото е общият импорт от Китай, до момента в който комерсиалният недостиг надвишава 330 милиарда $. В отговор Китай наложи 25% мито върху американски артикули на стойност 34 милиарда $ и упрекна Съединените щати, че стартират най-голямата търговски война в историята.
Аргументите на Тръмп са, че Китай полза вноса на американски артикули по-тежко, в сравнение с Съединени американски щати китайските, а също така „ краде “ интелектуална благосъстоятелност и лишава американската стопанска система от работни места и приходи.
В края на септември Съединените щати, Канада и Мексико реализираха авансово съглашение за по-благоприятни условия за американските компании. Също по този начин при започване на декември Съединени американски щати и Китай се съгласиха на краткотрайно комерсиално помирение, което да продължи 3 месеца. До началото на март 2019 година би трябвало да се реализира съглашение, което да разреши задгранични вложения в някои браншове на китайската стопанска система, които сега са затворени, само че не се одобряват за обект на национална сигурност.
В резултат от комерсиалната война обаче някои американски компании намалиха вложенията си, до момента в който други започнаха да понижават работни места. Това се случва да вземем за пример в металургията, която трябваше да бъде защитена посредством въвеждането на митата. Нормата на безработица стартира да се покачва, откакто беше достигнала 18-годишно дъно, а растежът на заплатите стартира да се забавя. Продължаването на комерсиалната война и разширението на обсега? би коствало на американската стопанска система закъснение на растежа с 0,8 процентни пункта през 2020 година
Растежът на китайската стопанска система се чака в допълнение да се забави с към 0,3 п.п. до 6,2% в следствие от комерсиалната война. Двигателят му още веднъж ще бъде вътрешното търсене, само че несигурността и забавянето на кредитирането ще повлияе отрицателно на вложенията.
Ефектите върху световната стопанска система също са основни. Изследване демонстрира, че спад на китайския импорт с 10% води до намаление на икономическия напредък в Германия и Япония с 0,4 процентни пункта, в Южна Корея – с 1,6 п.п., в
Австралия – с 0,7 п.п.
Паричната политика на Съединени американски щати
През декември Федералният запас увеличи за четвърти път през годината задачата си за лихвения % на междубанковия пазар в Съединените щати. Така той би трябвало да е в интервала сред 2,25% и 2,5% на годишна база, с което продължи стягането на паричната политика. Предишните промени се случиха поредно през март, юни и септември посредством стъпки от 0,25 процентни пункта, като упоменатият период беше нараснал от границите сред 1,5% и 1,75% при започване на годината. Освен това продължава „ нормализирането “ на паричната политика посредством стесняване на салдото на централната банка. Така през интервала октомври 2017 – октомври 2018 година активите на Фед (4,17 трилиона $ през 2018 г.) понижават с 288 милиарда $. Това е за сметка на притежаваните държавни скъпи бумаги (понижение със 172 милиарда долара) и на облигациите, обезпечени с ипотеки (-94 милиарда долара).
Според настоящите прогнози на представителите на Фед през 2019 година икономическият напредък ще бъде сред 2,3 и 2,5% в действително изражение, подсилен от потреблението на семействата. Това значи по-песимистични упования както по отношение на 2018 година, по този начин и по отношение на миналата прогноза. Според тях положението на трудовия пазар се усъвършенства, като коефициентът на безработица се чака да бъде сред 3,5 и 3,7%, т.е. едва да се намали по отношение на 2018 година Темпът на инфлация ще бъде сред 1,8 и 2,1% – леко повишение по отношение на 2018 година, само че ще остане сдържан.
Все по-голям брой анализатори и икономисти, отвън централната банка или държавното управление, обаче предвиждат по-силно закъснение и даже криза на американската стопанска система, като един от признаците за това е обръщането на кривата на рентабилност – т.е. краткосрочните лихвени проценти надвишават по-дългосрочните. Ако това се случи, е допустимо да промени желанията на Фед за по-нататъшно повишение на целевите лихвени проценти и да наложи разхлабване на паричната политика в Съединени американски щати.
Еврозона
Европейската централна банка също резервира наклонността при паричната си политика. Основните лихвени проценти не са променяни след март 2016 година, като този по депозитното облекчение към момента е негативен (-0,4%), до момента в който целевата стойност за междубанковия пазар е 0%. Промяна се следи при програмата за изкупуване на активи. След като през 2017 година чистите покупки са в размер 60 милиарда евро на месец, от началото на 2018 година до края на септември размерът им е намален до 30 милиарда евро, а през останалите месеци до края на годината те са по 15 милиарда евро, като е оповестено, че ще приключат през декември. Според данните на ЕЦБ към края на ноември притежаваните от нея активи по тази стратегия са в размер 2,56 трилиона евро. Приблизително 1,9 трилиона евро от тях са държавни скъпи бумаги, като максимален дял имат немските – 515 милиарда евро, френските – 418 милиарда евро, италианските – 363 милиарда евро и испанските – 259 милиарда евро.
Същевременно закупените корпоративни облигации са на стойност съвсем 177 милиарда евро, което демонстрира сериозната интервенция на ЕЦБ и на този пазар, което е причина за смяна на тласъците и надлежно изкривяванията им. Целта на програмата е да се обезпечи финансиране непосредствено за небанковия бранш, само че емитентите на тези облигации са най-големите компании в еврозоната, чиито достъп до финансовите пазари не е сложен и които по принцип си обезпечават на ниска цена финансиране.
През третото тримесечие на 2018 година в еврозоната се записва рекордно висока претовареност от 158,3 млн. души, като повишаването на годишна база с 1,3%. Въпреки това икономическият напредък се забавя в действително изражение. Той е 1,6% на годишна база през посочения интервал, при 2,7% през последното тримесечие на 2017 година Източникът на забавянето би трябвало да се търси в най-големите стопански системи – Германия, Франция, Италия и Испания. Най-важната от тях, Германия даже се свива през този интервал.
Това се случва в положение на исторически ниски лихвени проценти и настояща стратегия за увеличение на ликвидността. Периодът на разширение на стопанската система след рецесията в действителност не продължи колкото е всекидневно, а темпът беше по-нисък от междинния в предходни цикли. В своя тирада през ноември президентът на ЕЦБ Марио Драги твърди, че забавянето е краткотрайно, заради фактори като комерсиалната война и въвеждането на по-строги стандарти в автомобилостроенето. Самият той обаче показва, че неналичието на фискална консолидация в мощно задлъжнелите страни усилва уязвимостта им към шокове. Повишаването на рисковите награди заради това се отразява и върху частния бранш, като намалява вложенията.
Освен това стопанската система на еврозоната демонстрира признаци, че е по-близо до края на възходящия цикъл при интензивен напредък на разноските за труд на единица продукция, свиващи се маржове на облага на единица продукция и напън върху цените да се покачват. Така несигурността по отношение на средносрочното и даже краткосрочното развиване се ускорява. ЕЦБ не декларира планове за повишение на лихвените проценти до лятото на 2019 година Възможната криза също не би изисквала сходни ограничения.
Защита на персоналните данни
Защитата на персоналните данни се оказва, че коства доста, а изгодите от регулацията към момента не са потвърдени.
През май влезе в действие новата регулация за отбраната на персоналните данни (GDPR) в Европейския съюз. Тя има за цел да защищити жителите на съюза от корист с персоналните им данни най-много от огромните софтуерни компании.
Спазването на условията обаче е обвързвано с огромни разноски. Всъщност някои по задълбочени проучвания доближават до извода, че за фирмите би било по-евтино да не ги съблюдават, в сравнение с да поемат всички административни разноски. Те включват пренаписването на контракти и други документи, юридически съвещания, образование на личния състав, възобновяване на уеб страници и така нататък
Според някои оценки общите разноски за вземане предвид с тази регулация надвишават 270 милиарда евро, като се понасят главно от европейските компании – към 200 милиарда евро. Например, проучване на една от международните консултантски компании за най-големите корпорации в Съединените щати демонстрира разноски в размер съвсем 42 милиарда $, до момента в който изчислените минимални разноски за Англия са почти 8 милиарда паунда. По този метод се оказва, че отбраната на хората в действителност коства повече в сравнение с е оптимално, защото изгодите от използването на тази регулация към момента не са потвърдени.
Прилагането на GDPR е образец за това по какъв начин Европейски Съюз посредством личните си регламенти в действителност отклонява доста време и запаси на компаниите и жителите от по-продуктивната им приложимост. В случая обаче разноските не се лимитират само до Европейски Съюз, те засягат целия свят. Също по този начин те не са еднократни и с изключение на първичните всяка година ще пораждат спомагателни разноски за съблюдаване на условията.
Началото на новата година е мотив за равносметка на миналите събития и значимостта им за международното стопанство. Икономиката на еврозоната се уголемява постепенно, тази на Съединените щати – умерено, до момента в който обичайно високият ритъм в Китай се забавя. В актуалната публикация ще прегледам някои от най-важните процеси от 2018 година, без да ги класифицирам категорично в ранглиста.
Търговската война
Търговската война беше стартирана от президента Тръмп с налагането на мита върху вноса в Съединените щати на стомана (25%) и алуминий (10%) за Европейски Съюз, Мексико и Канада, като в края на май е оповестено удължаването на действието им. През юни на извършената среща на водачите на Г7 Тръмп предложи премахването на митата и останалите спънки пред интернационалната търговия. През юли влязоха в действие мита върху вноса на артикули от Китай на стойност 34 милиарда $, като желанията на Тръмп бяха размерът да доближи 550 милиарда $, т.е. колкото е общият импорт от Китай, до момента в който комерсиалният недостиг надвишава 330 милиарда $. В отговор Китай наложи 25% мито върху американски артикули на стойност 34 милиарда $ и упрекна Съединените щати, че стартират най-голямата търговски война в историята.
Аргументите на Тръмп са, че Китай полза вноса на американски артикули по-тежко, в сравнение с Съединени американски щати китайските, а също така „ краде “ интелектуална благосъстоятелност и лишава американската стопанска система от работни места и приходи.
В края на септември Съединените щати, Канада и Мексико реализираха авансово съглашение за по-благоприятни условия за американските компании. Също по този начин при започване на декември Съединени американски щати и Китай се съгласиха на краткотрайно комерсиално помирение, което да продължи 3 месеца. До началото на март 2019 година би трябвало да се реализира съглашение, което да разреши задгранични вложения в някои браншове на китайската стопанска система, които сега са затворени, само че не се одобряват за обект на национална сигурност.
В резултат от комерсиалната война обаче някои американски компании намалиха вложенията си, до момента в който други започнаха да понижават работни места. Това се случва да вземем за пример в металургията, която трябваше да бъде защитена посредством въвеждането на митата. Нормата на безработица стартира да се покачва, откакто беше достигнала 18-годишно дъно, а растежът на заплатите стартира да се забавя. Продължаването на комерсиалната война и разширението на обсега? би коствало на американската стопанска система закъснение на растежа с 0,8 процентни пункта през 2020 година
Растежът на китайската стопанска система се чака в допълнение да се забави с към 0,3 п.п. до 6,2% в следствие от комерсиалната война. Двигателят му още веднъж ще бъде вътрешното търсене, само че несигурността и забавянето на кредитирането ще повлияе отрицателно на вложенията.
Ефектите върху световната стопанска система също са основни. Изследване демонстрира, че спад на китайския импорт с 10% води до намаление на икономическия напредък в Германия и Япония с 0,4 процентни пункта, в Южна Корея – с 1,6 п.п., в
Австралия – с 0,7 п.п.
Паричната политика на Съединени американски щати
През декември Федералният запас увеличи за четвърти път през годината задачата си за лихвения % на междубанковия пазар в Съединените щати. Така той би трябвало да е в интервала сред 2,25% и 2,5% на годишна база, с което продължи стягането на паричната политика. Предишните промени се случиха поредно през март, юни и септември посредством стъпки от 0,25 процентни пункта, като упоменатият период беше нараснал от границите сред 1,5% и 1,75% при започване на годината. Освен това продължава „ нормализирането “ на паричната политика посредством стесняване на салдото на централната банка. Така през интервала октомври 2017 – октомври 2018 година активите на Фед (4,17 трилиона $ през 2018 г.) понижават с 288 милиарда $. Това е за сметка на притежаваните държавни скъпи бумаги (понижение със 172 милиарда долара) и на облигациите, обезпечени с ипотеки (-94 милиарда долара).
Според настоящите прогнози на представителите на Фед през 2019 година икономическият напредък ще бъде сред 2,3 и 2,5% в действително изражение, подсилен от потреблението на семействата. Това значи по-песимистични упования както по отношение на 2018 година, по този начин и по отношение на миналата прогноза. Според тях положението на трудовия пазар се усъвършенства, като коефициентът на безработица се чака да бъде сред 3,5 и 3,7%, т.е. едва да се намали по отношение на 2018 година Темпът на инфлация ще бъде сред 1,8 и 2,1% – леко повишение по отношение на 2018 година, само че ще остане сдържан.
Все по-голям брой анализатори и икономисти, отвън централната банка или държавното управление, обаче предвиждат по-силно закъснение и даже криза на американската стопанска система, като един от признаците за това е обръщането на кривата на рентабилност – т.е. краткосрочните лихвени проценти надвишават по-дългосрочните. Ако това се случи, е допустимо да промени желанията на Фед за по-нататъшно повишение на целевите лихвени проценти и да наложи разхлабване на паричната политика в Съединени американски щати.
Еврозона
Европейската централна банка също резервира наклонността при паричната си политика. Основните лихвени проценти не са променяни след март 2016 година, като този по депозитното облекчение към момента е негативен (-0,4%), до момента в който целевата стойност за междубанковия пазар е 0%. Промяна се следи при програмата за изкупуване на активи. След като през 2017 година чистите покупки са в размер 60 милиарда евро на месец, от началото на 2018 година до края на септември размерът им е намален до 30 милиарда евро, а през останалите месеци до края на годината те са по 15 милиарда евро, като е оповестено, че ще приключат през декември. Според данните на ЕЦБ към края на ноември притежаваните от нея активи по тази стратегия са в размер 2,56 трилиона евро. Приблизително 1,9 трилиона евро от тях са държавни скъпи бумаги, като максимален дял имат немските – 515 милиарда евро, френските – 418 милиарда евро, италианските – 363 милиарда евро и испанските – 259 милиарда евро.
Същевременно закупените корпоративни облигации са на стойност съвсем 177 милиарда евро, което демонстрира сериозната интервенция на ЕЦБ и на този пазар, което е причина за смяна на тласъците и надлежно изкривяванията им. Целта на програмата е да се обезпечи финансиране непосредствено за небанковия бранш, само че емитентите на тези облигации са най-големите компании в еврозоната, чиито достъп до финансовите пазари не е сложен и които по принцип си обезпечават на ниска цена финансиране.
През третото тримесечие на 2018 година в еврозоната се записва рекордно висока претовареност от 158,3 млн. души, като повишаването на годишна база с 1,3%. Въпреки това икономическият напредък се забавя в действително изражение. Той е 1,6% на годишна база през посочения интервал, при 2,7% през последното тримесечие на 2017 година Източникът на забавянето би трябвало да се търси в най-големите стопански системи – Германия, Франция, Италия и Испания. Най-важната от тях, Германия даже се свива през този интервал.
Това се случва в положение на исторически ниски лихвени проценти и настояща стратегия за увеличение на ликвидността. Периодът на разширение на стопанската система след рецесията в действителност не продължи колкото е всекидневно, а темпът беше по-нисък от междинния в предходни цикли. В своя тирада през ноември президентът на ЕЦБ Марио Драги твърди, че забавянето е краткотрайно, заради фактори като комерсиалната война и въвеждането на по-строги стандарти в автомобилостроенето. Самият той обаче показва, че неналичието на фискална консолидация в мощно задлъжнелите страни усилва уязвимостта им към шокове. Повишаването на рисковите награди заради това се отразява и върху частния бранш, като намалява вложенията.
Освен това стопанската система на еврозоната демонстрира признаци, че е по-близо до края на възходящия цикъл при интензивен напредък на разноските за труд на единица продукция, свиващи се маржове на облага на единица продукция и напън върху цените да се покачват. Така несигурността по отношение на средносрочното и даже краткосрочното развиване се ускорява. ЕЦБ не декларира планове за повишение на лихвените проценти до лятото на 2019 година Възможната криза също не би изисквала сходни ограничения.
Защита на персоналните данни
Защитата на персоналните данни се оказва, че коства доста, а изгодите от регулацията към момента не са потвърдени. През май влезе в действие новата регулация за отбраната на персоналните данни (GDPR) в Европейския съюз. Тя има за цел да защищити жителите на съюза от корист с персоналните им данни най-много от огромните софтуерни компании.
Спазването на условията обаче е обвързвано с огромни разноски. Всъщност някои по задълбочени проучвания доближават до извода, че за фирмите би било по-евтино да не ги съблюдават, в сравнение с да поемат всички административни разноски. Те включват пренаписването на контракти и други документи, юридически съвещания, образование на личния състав, възобновяване на уеб страници и така нататък
Според някои оценки общите разноски за вземане предвид с тази регулация надвишават 270 милиарда евро, като се понасят главно от европейските компании – към 200 милиарда евро. Например, проучване на една от международните консултантски компании за най-големите корпорации в Съединените щати демонстрира разноски в размер съвсем 42 милиарда $, до момента в който изчислените минимални разноски за Англия са почти 8 милиарда паунда. По този метод се оказва, че отбраната на хората в действителност коства повече в сравнение с е оптимално, защото изгодите от използването на тази регулация към момента не са потвърдени.
Прилагането на GDPR е образец за това по какъв начин Европейски Съюз посредством личните си регламенти в действителност отклонява доста време и запаси на компаниите и жителите от по-продуктивната им приложимост. В случая обаче разноските не се лимитират само до Европейски Съюз, те засягат целия свят. Също по този начин те не са еднократни и с изключение на първичните всяка година ще пораждат спомагателни разноски за съблюдаване на условията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ