Земята има втора луна: НАСА потвърждава, че новият спътник ще бъде с нас още 58 г.
Експерти от обсерваторията Pan-STARRS в Хавай за първи път предишния месец оповестиха съществуването на „ квазилуна “, наречена „ 2025 PN7 “. Това в действителност е относително дребен метеорит, чиято орбита е съвсем идентична с тази на Земята, до момента в който обикаля към Слънцето.
Луната е непрекъснат сателит на Земята от 4,5 милиарда години. Но учените споделят, че тя не е единственият галактически обект, който обикаля към нашата планета. НАСА удостовери, че към този момент имаме два естествени спътника и че това ще продължи най-малко до 2083 г. Проучването е оповестено в списанието Research Notes на AAS, пише Daily Mail.
Учени откриха нов квази-спътник на Земята, наименуван 2025 PN7. Това е метеорит с широчина почти 19 метра, който съгласно изчисленията обикаля към Слънцето по траектория, сходна на нашата планета, от към 60 години. Преди това обаче той не е бил видян, тъй като е прекомерно дребен и слаб. Въпреки че 2025 PN7 може да наподобява, че обикаля към Земята, той не е гравитационно обвързван с нашата планета и в последна сметка ще се върне назад в космоса.
Орбитална диаграма на квазисателита PN7 от 2025 година Снимка: НАСА
Факт е, че квазисателитите обикалят към Слънцето съвсем по същата орбита като нашата планета. Учените считат, че тези метеорити падат по-близо до Слънцето от основния астероиден пояс оттатък Марс и се трансформират в близкоземни обекти (НОО). Те навлизат в гравитационното поле на Земята и се трансформират във краткотрайни спътници на нашата планета.
Според учените, квазисателитът 2025 PN7 има удължена орбита и затова дистанцията му от Земята непрекъснато се трансформира: от 4,5 милиона км до 59 милиона км.
Според учените, квазиспътниците не трябва да се бъркат с минилуните. Тези метеорити обикалят към нашата планета, само че за къси интервали от време: от няколко месеца до няколко години. Тези галактически скали също са подвластни на земната гравитация, само че сходно на Луната, те обикалят към нашата планета. Някои минилуни обаче даже не приключват цялостна орбита, преди да се отнесат в космоса.
Астрономите считат, че квазисателитите и минилуните може също да са парчета, откъснали се от Луната при бомбардирането ѝ от метеорити. Тези галактически скали може също да са резултат от разпадането на по-големи метеорити в близкоземното пространство.
Луната е непрекъснат сателит на Земята от 4,5 милиарда години. Но учените споделят, че тя не е единственият галактически обект, който обикаля към нашата планета. НАСА удостовери, че към този момент имаме два естествени спътника и че това ще продължи най-малко до 2083 г. Проучването е оповестено в списанието Research Notes на AAS, пише Daily Mail.
Учени откриха нов квази-спътник на Земята, наименуван 2025 PN7. Това е метеорит с широчина почти 19 метра, който съгласно изчисленията обикаля към Слънцето по траектория, сходна на нашата планета, от към 60 години. Преди това обаче той не е бил видян, тъй като е прекомерно дребен и слаб. Въпреки че 2025 PN7 може да наподобява, че обикаля към Земята, той не е гравитационно обвързван с нашата планета и в последна сметка ще се върне назад в космоса.
Орбитална диаграма на квазисателита PN7 от 2025 година Снимка: НАСА
Факт е, че квазисателитите обикалят към Слънцето съвсем по същата орбита като нашата планета. Учените считат, че тези метеорити падат по-близо до Слънцето от основния астероиден пояс оттатък Марс и се трансформират в близкоземни обекти (НОО). Те навлизат в гравитационното поле на Земята и се трансформират във краткотрайни спътници на нашата планета.
Според учените, квазисателитът 2025 PN7 има удължена орбита и затова дистанцията му от Земята непрекъснато се трансформира: от 4,5 милиона км до 59 милиона км.
Според учените, квазиспътниците не трябва да се бъркат с минилуните. Тези метеорити обикалят към нашата планета, само че за къси интервали от време: от няколко месеца до няколко години. Тези галактически скали също са подвластни на земната гравитация, само че сходно на Луната, те обикалят към нашата планета. Някои минилуни обаче даже не приключват цялостна орбита, преди да се отнесат в космоса.
Астрономите считат, че квазисателитите и минилуните може също да са парчета, откъснали се от Луната при бомбардирането ѝ от метеорити. Тези галактически скали може също да са резултат от разпадането на по-големи метеорити в близкоземното пространство.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ