Експерти: Голям проблем за пенсионерите: Системата се крепи на все

Експерти: Голям проблем за пенсионерите: Системата се крепи на все по-малко работещи. До 2035 година се чака сериозно съответствие под 1,4:1, пенсиите порастват, само че
покупателната мощ остава ниска.
Българската пенсионна система е изправена пред сериозен демографски и финансов напън. През 1990 година съотношението сред работещи
и пенсионери у нас е било 3:1.
Днес то е спаднало до 1,6:1, а до 2035 година се чака да падне под 1,4. За съпоставяне – в Германия съотношението е 2,8:1,
а в Дания доближава 3:1.
Това значи, че все по-малък брой дейни данъкоплатци ще би трябвало да устоят възходящия брой пенсионери, до момента в който бюджетът на Национален осигурителен институт към този момент разчита на над 45% държавни прехвърляния.
Високи номинални пенсии, само че ниска действителна покупателна мощ
Между 2021 и 2022 година пенсиите в България са се нараснали с 33% – най-високият растеж в Европейски Съюз. Това обаче не е резултат от резистентен стопански напредък, а реакция на инфлацията и политически напън. Реалната покупателна дарба на пенсионерите се е повишила едвам с към 6% за същия интервал.
Липса на финансова просвета и доверие в частното икономисване
Докато в Съединени американски щати 6 от 10 души не са подготвени за пенсиониране, у нас този дял доближава 7 от 10. Българите не престават да преглеждат депозита като инвестиция, а жилището –
като пенсионна сигурност.
Проблемът е, че имотният капитал у нас е сложен за трансформиране в приход – въпреки над 84% от българите да имат личен дом, липсват механизми за потребление на този актив в поддръжка на приходите след пенсиониране.
Решение: противоположните ипотеки – непозната опция за спомагателен приход
В западните страни все по-популярни стават така наречен противоположни ипотеки (reverse mortgage) – финансови артикули, които разрешават на пенсионерите да получават месечни заплащания против част от цената на своето жилище, без да го продават.

При противоположната ипотека банката заплаща на притежателя – нормално човек над 62 години – сума, която зависи от цената на жилището, възрастта и лихвения %. Плащанията могат да бъдат еднократни, месечни или под формата на кредитна линия.

Дългът се изплаща при продажба, пренасяне или след гибелта на притежателя, като наследниците могат да погасят заема и да запазят парцела.

Подобни механизми биха могли да обезпечат финансова глътка въздух на десетки хиляди семейства в дребните обитаеми места, само че у нас такива решения към момента липсват в банковата процедура.