Експерти: да си работодател и да не слушаш служителите си

Експерти: да си шеф и да не слушаш чиновниците си е толкоз рисково, колкото и да не слушаш клиентите (снимка: CC0 Public Domain)

Те напущат, а по-късно се появяват в общественото пространство и вършат скандални разкрития за компанията, в която са работили до неотдавна. Осветляват порочни практики, крити усърдно от външния свят, освен това в някои от най-влиятелните софтуерни компании на света. Те „ бият камбаната “ за смяна. Какво значи това?

В англоезичния свят ги назовават „ whistleblowers “ – хора, които надуват сирената, с цел да вдигнат паника. Те не напущат работното си място безшумно и добродушно като множеството хора. Искат да пробудят света, да пробудят най-малко промишлеността, в която работят, желаят да трансформират нещо, което намират за надълбоко неправилно. И това е обстановка, която всички ръководители на софтуерни бизнеси би трябвало да имат поради, споделят група анализатори на Forrester в блог-публикация на компанията.

Нажеженият пазар на труда за експерти в региона на сигурността, рискът и неприкосновеността на персоналния живот, съчетани с компликациите при набирането на чиновници, основават неповторима опция за техническите ръководители, споделя квартетът от Forrester – Сара М. Уотсън, Джеф Полард, Али Мелън и Ала Валенте. „ Това неповторимо стичане на събитията дава опция на софтуерните водачи да трансфорат в свое преимущество цифровата нравственос, подобренията в сигурността, самодейностите за доверие “, пишат те.

Много софтуерни компании са създали стратегии за отговорно и етично държание, изключително когато става дума за изкуствен интелект. Някои дори си имат „ ръб по нравственос на ИИ “ или сходен вътрешен съвет. Но тези ограничения са полумерки и са опит за саморегулиране, които не всеки път се одобряват за чиста монета.
още по темата
„ Много софтуерни компании слагат преди всичко полезностите и етиката “, сподели старши анализаторът Мелън. „ Но когато не изпълнят своите обещания – изключително по отношение на потребителски данни – клиентите схващат това и губят доверие в тях “.

Клиентите не са единствените, които обръщат внимание. „ Това отблъсква гения, който желае да работи в избрана компания, в случай че даденото лице знае, че може да бъде уволнено, тъй като приказва намерено за етиката и полезностите “, споделя Мелън.

Отговорност и нравственос в бизнеса

Когато компаниите споделят, че създават технологиите отговорно, това притегля гении, които имат вяра в дадените полезности, означават създателите на блога. „ Служителите вземат решения за това къде да работят въз основа на… набор от полезности и нужда да се усещат свързани с визията и задачите на възможния шеф “, споделя Лиз Милър, вицепрезидент и основен анализатор в Constellation Research.

Когато екипите по асортимент на личен състав избират хора с идеали, които държат на честността, получават тъкмо това – хора с идеали и честност, разсъждават създателите на блога. Съответно в случай че бизнесът погазва идеалите и се държи подмолно, това се оказва изменничество за тези хора – те не просто не са съгласни, а намерено се бунтуват.

„ Днешните чиновници държат на неща като задачата, визията и полезностите на своя шеф “, означи Милър. „ Ако прекъснете тази верига на цената, вие го вършиме на собствен личен риск. Те ще се откажат от работата при вас, което е оперативна загуба и вреда. Ала наред с това съществува и опцията тяхното отчаяние да се разлее из обществените медии и цифровите канали “.

Анализаторите са единомислещи: да си шеф и да не слушаш чиновниците си е толкоз рисково, колкото и да не слушаш клиентите.

Авторите на блога означават, че вредите за организация, за която някой „ бие камбаната “, са огромно самонараняване. Обичайно такива чиновници обезверено се пробват да трансформират нещата в своите компании, като първо отиват в управлението с опасенията си – доста преди въпросните опасения да изплуват в публичното пространство и да станат заглавия по медиите, пишат блогърите от Forrester. Най-лошото, което работодателят може да направи, е да не се съобрази с такива хора – да ги пренебрегва и да ги в профил от работа.

Бизнес-целите постоянно са номер 1

Повечето огромни ИТ корпорации са родени в Съединени американски щати и политиката и държанието им са избрани от разпоредбите на играта в „ корпоративна Америка “. Затова не е необичайност явлението „ етично изпиране “ (подобно на „ зелено изпиране “ – ограничения, които се подхващат повече като създаване на външен имидж, в сравнение с поради действително отговорно поведение). Това не е изненада, показва Джон Бамбенек, основен специалисти в Netenrich, компания за асортимент на гении от висшия управнически състав.

„ В основата си бизнес-етиката изисква от ръководителите да максимизират облагата за акционерите, като вършат пари “, изяснява специалистът. „ Докато някой не преработи условията към водачите – посредством регулации или смяна в правосъдната процедура – топ-мениджърите ще продължат по настоящия си път “.

Това е повода за съществуването на доста неетични практики – и за появяването на доста чиновници, които „ бият камбаната “. Разкриването на неправилни практики се предизвиква в Съединени американски щати и локалната комисия по скъпи бумаги нерядко поддържа лицата, които оказват помощ за откриване на нередностите. Авторите на блога показват, че от 2012 година насам комисията е възнаградила 278 лица, подаващи сигнали за нередности, с 1,3 милиона $.

Успоредно с това организациите на софтуерните служащи финансират разкриващите дейности и оферират препоръки и поддръжка за тези, които „ бият камбаната “. Благодарение на сходни ограничения някои чиновници имат смелостта да приказват обществено по този начин, както екс-работничката на Фейсбук Франсис Хауген пред Конгреса и някогашният чиновник на Twitter Пейтър „ Мъдж “ Затко.

Тихо овакантяване или „ пердашене на камбаната “

Да искаш компанията, в която работиш, да следва полезностите, които в началото е декларирала и които следваш, е напълно обикновено. Когато това не се случва, чиновниците са разочаровани.

Бамбенек обаче твърди, че множеството чиновници ще изоставен безшумно, вместо да се изправят пред следствията от подаването на сигнали. „ Защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, не е доста ефикасна “, твърди той. „ Работодателите не могат непосредствено да си отмъстят, само че могат да го създадат безшумно – с течение на времето “. По един или различен метод тези, които си потеглят с шумно неодобрение, може скоро да открият, че морето от благоприятни условия за нова работа пред тях ненадейно пресъхва.

Така нареченото безшумно овакантяване е безвреден метод чиновниците да се измъкнат от корпоративната среда, която им основава етични терзания, без професионалното влияние – без пресъхването на морето от кариерни благоприятни условия. Затова доста хора избират да си тръгнат безшумно. Така не заплашват кариерата си, не си основават риск от загуба на приход и неспособност да намерят нова работа. Нуждата от сигурност кара множеството хора да мълчат.

„ Онези, които се отдръпват обществено и вършат изказвания, са изключение – и то е непокътнато за експерти на върха на кариерата си, които към момента имат капацитет да бъдат наети на основни позиции “, добави той. „ Дори множеството експерти в средата на кариерата си могат елементарно да се окажат в „ черен лист “ за сходно държание. А това значи, че множеството хора ще продължат да избират тихото овакантяване “.