Електрическите пясъци на Титан
Експерименти, извършени от откриватели от Georgia Institute of Technology, сочат, че частиците, които покриват повърхността на най-голямата луна (спътник) на Сатурн – Титан, са заредени с електрически заряд.
Когато вятърът духа задоволително мощно (с почти 15 благи в час), несиликатните зрънца по повърхността на Титан се засилват и стартират да подскачат и да се движат, аналогично на метода, по който се движат песъчинките по плажа при мощен вятър.
Докато тези частици се сблъскват, те получават електрически заряд вследстие на триенето посред им, както един балон би се наелектризирал в случай че започнете да го търкате в косата си, и се слепват по метод, по който песъчинките на Земята не биха могли – в резултат на това стопират да се движат. Частиците резервират своя заряд в продължение на дни или цели месеци и прикрепят към себе си други въглеводородни вещества..
Откритието е било оповестено в сп. Nature Geoscience.
„ Ако вземете купчинки от зрънцата и построите песъчлив палат на Титан, то най-вероятно той ще издържи седмици наред в резултат на електростатичните си качества “, споделя Йозеф Дуфек, професор от Georgia University и съавтор на изследването.
„ Който и да е галактически транспортен съд, който кацне в област на Титан, изпълнена с този гранулоподобен материал, ще има съществени проблеми с това да остане чист.
Тези открития имат капацитета да оказват помощ за обяснението на странния феномен. Преобладаващите ветрове на Титан духат от изток на запад, по цялата повърхнина на луната, само че пясъчните дюни, които са високи съвсем 300 фута, наподобява са се формирали в противоположната посока.
„ Тези електростатични сили усилват силата и прага на триенето “, споделя Джош Мендез Харпър, геофизик в University of Georgia, който е и основен създател на научния труд. „ Това прави песъчинките толкоз прилепчиви и кохерентни, че единствено доста мощни ветрове ще бъдат в положение да ги помръднат. Преобладаващите ветрове на Титан не са задоволително мощни, с цел да могат да образуват тези дюни. “
За да тестват частиците в сходни условия, каквито са изискванията на Титан, учените създали дребен опит в оборудване с доста високо налягане в тяхната лаборатория. Те сложили зрънца нафталин и бифенил – две токсични, богати на въглерод и водород съединения, за които се смята, че съществуват на повърхността на Титан, в дребен цилиндър. След това завъртяли тръбата за към 20 минути в суха, чисто азотна среда (атмосферата на Титан се състои от 98 % азот). След това, учените измерили електрическиа капацитет на всяко зрънце, което излязло от тръбата.
„ Всяка от частиците се бе заредила добре и към 2 до 5 % въобще не излязоха от барабана на оборудването “, споделя Мендез Харпър. „ Те се бяха залепили от вътрешната й страна и се бяха слепнали една за друга. Когато организирахме същия опит с пясък и вулканична пепел, употребявайки сходни условия, каквито имаме на Земята, всички частици излязоха от барабана. Нищо не залепна. “
Пясъкът на Земята има свойството да носи електрически заряд когато се движи, само че зарядът му е доста по-слаб и изчезва доста бързо. Това е и една от аргументите, че имате потребност от вода когато строите пясъчни крепости – тя държи замъка цялостен. Нещата не са такива на Титан обаче.
„ Тези несиликатни, гранулоподобни материали имат способността да резервират електростатичните си заряди в продължение на дни, седмици или месеци при условия на доста слаба гравитация “, споделя Джордж Макдоналд, завършващ студент в School of Earth and Atmospheric Sciences, който също е взел присъединяване в опитите.
Визуално, Титан е небесното тяло в Слънчевата система, което най-вече наподобява на Земята. Информацията, събрана от няколко прелитания на Cassini около Титан от 2005-та година насам, демонстрират, че там има огромни течни езера на полюсите, както и планини, реки и евентуално – вулкани.
Вместо да са цялостни с вода обаче, езерата и реките на Титан са цялостни с метан и етан, добре поддържани с помощта на честите превалявания от облаци, цялостни с въглеводород.
Налягането по повърхността на Тиван е малко по-високо от това на нашата планета – да се стои на повърхността му би било същото като да се стои на 15 фута под водата тук, на Земята.
„ Екстремната физична среда на Титан изисква от учените да мислят друго за това какво досега са научили от динамичността на частиците на Земята “, споделя Дуфек. „ Формированията на Титан са повлияни от сили, които не се срещат постоянно на Земята и тук не оказват такова въздействие. Титан е чудноват, електростатичен свят. “
