Близо половината българи признават, че обществото ни отбягва хората с психични проблеми
Експериментално проучване на „ Галъп интернешънъл болкан ", дружно с фондация " Кожа - платформа за психологично здраве " (https://www.koja-bg.org/), в навечерието на Деня на психологичното здраве, 10 октомври. Изследването е извънредно значимо в този миг - в който стои въпросът за психическите последствия от обстановката с ковид.
Поне двама от всеки петима са се срещали по един или различен метод с психологични разстройства като меланхолия, хранителни разстройства и други Обществото съумява да налучка кое е в действителност психологичен проблем и кое е единствено страст. В по-голямата си част хората у нас дават толерантни отговори във връзка с психологичните проблеми. Но под тези толерантни отговори личат очертанията на латентно отменяне. Например, цели 45%, или съвсем половината, споделят, че в случай че у нас някой признае психологичен проблем, близките ще стартират да го отбягват. Личи подценяване на другите видове зависимости като действителен публичен проблем. За 37% от хората у нас в последна сметка, зависимостите са просто липса на задоволително воля. Между 10 и 25% - т.е. най-малко близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона - се простира диапазонът на консервативните и даже ретроградни схващания. Например, 12-13% не се двоумят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или позор. Вероятно, делът на сходни схващания е и много по-голям - поради скрити отзиви. За 25% не е обикновено мъжете да плачат. При мъжете изобщо, сякаш, тематиките, свързани с психологичното здраве, са и в по-голяма степен табу. Около две трети от българите споделят, че, при проблем, най-добре е да се търси експерт по психическа или психиатрична грижа, само че в редица други знаци личи, че търсенето на експерти по-скоро не е първата алтернатива. Ясно проличава, че отношението към психологичното здраве зависи от качеството на живота: по-голямо внимание към тематиката могат да си разрешат групите с по-висок витален статус. Съвременният метод на живот прави по този начин, че стресът и тревогата във все по-голяма степен се възприемат като систематичен проблем, а не просто като страст.
Това са част от изводите от малко пробно проучване на „ Галъп интернешънъл болкан ", дружно с фондация " Кожа - платформа за психологично здраве ", в навечерието на Деня на психологичното здраве, което се концентрира върху по-леките форми на психологични разстройства, зависимостите и така нататък Изследването е извършено „ лице в лице " измежду 807 души в интервала 3-11 септември.
Поне двама от всеки петима са се срещали по един или различен метод с психологични разстройства като меланхолия, хранителни разстройства и други Обществото съумява да налучка кое е в действителност психологичен проблем и кое е единствено страст. В по-голямата си част хората у нас дават толерантни отговори във връзка с психологичните проблеми. Но под тези толерантни отговори личат очертанията на латентно отменяне. Например, цели 45%, или съвсем половината, споделят, че в случай че у нас някой признае психологичен проблем, близките ще стартират да го отбягват. Личи подценяване на другите видове зависимости като действителен публичен проблем. За 37% от хората у нас в последна сметка, зависимостите са просто липса на задоволително воля. Между 10 и 25% - т.е. най-малко близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона - се простира диапазонът на консервативните и даже ретроградни схващания. Например, 12-13% не се двоумят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или позор. Вероятно, делът на сходни схващания е и много по-голям - поради скрити отзиви. За 25% не е обикновено мъжете да плачат. При мъжете изобщо, сякаш, тематиките, свързани с психологичното здраве, са и в по-голяма степен табу. Около две трети от българите споделят, че, при проблем, най-добре е да се търси експерт по психическа или психиатрична грижа, само че в редица други знаци личи, че търсенето на експерти по-скоро не е първата алтернатива. Ясно проличава, че отношението към психологичното здраве зависи от качеството на живота: по-голямо внимание към тематиката могат да си разрешат групите с по-висок витален статус. Съвременният метод на живот прави по този начин, че стресът и тревогата във все по-голяма степен се възприемат като систематичен проблем, а не просто като страст.
Това са част от изводите от малко пробно проучване на „ Галъп интернешънъл болкан ", дружно с фондация " Кожа - платформа за психологично здраве ", в навечерието на Деня на психологичното здраве, което се концентрира върху по-леките форми на психологични разстройства, зависимостите и така нататък Изследването е извършено „ лице в лице " измежду 807 души в интервала 3-11 септември.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ