Без чужди туристи заради К-19: Екскурзоводи стават брокери и продавачи
Екскурзоводи се пренасочват да работят в други сфери заради неналичието на туристи. Професионалните гидове си намират работа в прът центрове, стават преводачи, брокери в имотни организации или продавачи в супермаркети, сподели инспекция на „ Монитор “.
Положението е още по-лошо за гидовете, които са с редки екзотични езици като арабски, японски и корейски. В момента няма съвсем няма туристи от въпросните дестинации поради пандемията от ковид.
Преди пандемията през през интервала 2018-2019 година тези групи от китайски и японски туристи са прииждали на талази у нас. Гости посрещахме и от Тайван, Тайланд, Филипините. При експлоадирането на пандемията обаче всичко радикално се трансформира. „ Тази година ги няма изобщо. Не сме видели и един азиатски екскурзиант, сътрудниците с тези езици изобщо не са работили “, сподели за „ Монитор “ Николай Миндов от Асоциацията на екскурзоводите. Той уточни, че най-често тези туристи обикалят по 4-5 страни, като във всяка прекарват по 2-3 дни.
Обикновено идват за Празника на розата и защото е огромно дистанцията, обикалят повече страни. Ако ги поемат да речем от Хърватия, минават през Сърбия, Северна Македония, България, Румъния, Чехия и така нататък, сподели Миндов. В същото време гидовете с екзотични езици у нас са извънредно малко. Справка на " Монитор " в регистъра за екскурзоводи и планински водачи на Министерството на туризма сподели, че в регистъра с такива езици вписаните са едвам 49.
Така да вземем за пример на корейски език има единствено един регистриран лицензиран екскурзовод. На арабски пък могат да водят едвам четирима, трима от които упражняват специалността свободно. Това значи, че те не са наети от никоя организация или компания. Обиколки на китайски или както е прочут в гилдията като езика на Средното кралство могат да водят едвам шестима, като сходно на арабския и тук всички упражняват специалността свободно.
При японския записаните са 13 души. Най-голям брой екскурзоводи са тези, водещи туристите си на иврит. В тази група вписаните в регистъра на отрасловото министерство са 24 души.
Подобна е и обстановката, в случай че се погледнат данните на Съюза на екскурзоводите. В регистъра попада едвам един гид с арабски език. Общо трима са тези с иврит, а за гидове с други екзотични езици информация няма.
Всъщност дефицитът на екскурзоводи с екзотични и рядко срещани езици продължава от години. От една страна, това се дължи на обстоятелството, че тези езици са считани за сложни и не всеки се наема да ги научи. „ Недостигът се дължи на това, че няма доста хора, които приключват такива филологии - китаистика, японистика. Те са малко. Някои от тях отиват да работят в чужбина. Други, тъй като са скъпи фрагменти, стартират работа във компании и ние ги губим. Но има такива, които остават и взимат по-добри възнаграждения, тъй като са с по-редки езици “, сподели още Миндов. Мнението му бе подкрепено от японистката и екскурзовод Паулина Царкова. „ Местата в България, където се учи японски на задоволително високо равнище, са малко - на този стадий това са Софийският университет и Великотърновският, има и частни школи, само че е мъчно да се каже доколко стигат фрагментите там “, сподели Царкова. От друга страна, при теоретичен корейски да вземем за пример човек би трябвало да има лиценз за практикуване на специалността на екскурзовода. За задачата той може или да запише такава компетентност като част от наложителното си обучение, или да си заплати за курсове, чиято цена може да стигне 900 лева След края на 6-месечното си образование, лицата получават удостоверение за приключена трета квалификационна степен на професионално обучение „ Екскурзовод ”. Според Царкова обаче постоянно хора с тези езици водят групи даже да нямат лиценз и никой не ги глоби за това. По този метод се обезсмисля целият развой на взимането на лиценз, който се трансформира в нищо повече от хартийка, която си окачваме на врата.
Друго пояснение за неналичието на фрагменти е фактът, че постоянно хората, знаещи екзотични езици, по този начин и не ги употребяват в своя професионален път. Те или се насочват към тези страни и стартират работа там, или въобще не употребяват наученото, до момента в който най-после не го не помнят. В същото време хората с рядко срещани езици взимат двойни възнаграждения, сподели шефът на туроператорска компания Мариела Самърджиева за „ Монитор “. Фактор тук е типът на тура - дали е целодневен тур на Пловдив или Бургас или пък половин ден в София. Разликата сред британския и рядко срещан език да вземем за пример може да е сред 5-15 евро дневно. Според Миндов, в случай че на британски гидовете взимат по 75 евро хонорар, то на редки езици те взимат сред 120-130 евро. Някоя компания може да даде и 140-150 евро, в случай че доста държи да наеме гид, който да води на съответния език. „ Тук роля играе пазарната стопанска система - самите контрагентни компании от Япония, Китай и прочие оферират високи възнаграждения, тъй като държат техните туристи да бъдат обслужени на техните езици. По другия метод би трябвало да вземат екскурзовод на британски, който да приказва на лидера, а лидерът да превежда. Така обаче го няма директният контакт “, сподели още Миндов.
Япония - топазиатска дестинация за българите
Япония е водещата дестинация, която сграбчва любознанието на българите. Страната на изгряващото слънце е изключително известна напролет, когато е така наречен сезон на сакурите. Това е времето, в което небезизвестните розови дръвчета разцъфтяват, като това провокира взрив освен във външния туризъм на страната, само че във вътрешния, защото самите японци също пътуват в рамките на острова, с цел да се любуват на красивите цветове.
По думите на екскурзовода Паулина Царкова приблизително на година една туристическа компания осъществя по 10 такива групи. Над половината от тях са точно напролет, а останалите 2-3 групи са през октомври-ноември, когато родните туристи желаят да се насладят на есенна Япония.
Рекламираме страната ни на китайски туристи
Служебният министър на туризма Стела Балтова и съоснователят и ръководител на борда на шефовете на Trip.com Group Джеймс Лян се договориха да проучат разнообразни благоприятни условия за съдействие и започване на представянето на дестинация България на китайския пазар. Очаква се в околните шест месеца китайските туристи още веднъж да стартират да възнамеряват своите ваканции.
В хода на срещата министър Балтова показа опциите за туризъм в България - културен, зимен и морски, спа и уелнес, авантюристичен, голф, кулинарен и винен.
„ Популяризирането на това благосъстояние е приоритет в нашата работа и ще се радваме, в случай че повече китайски туристи посетят България и се срещнат с нейните забележителности “, добави тя. По думите й античната ни история би представлявала интерес за туристите, които идват от Китай и точно върху подобен вид туристически артикули би трябвало да се сложи акцент при планирането на бъдещите маркетингови интензивности.
Източник:
Положението е още по-лошо за гидовете, които са с редки екзотични езици като арабски, японски и корейски. В момента няма съвсем няма туристи от въпросните дестинации поради пандемията от ковид.
Преди пандемията през през интервала 2018-2019 година тези групи от китайски и японски туристи са прииждали на талази у нас. Гости посрещахме и от Тайван, Тайланд, Филипините. При експлоадирането на пандемията обаче всичко радикално се трансформира. „ Тази година ги няма изобщо. Не сме видели и един азиатски екскурзиант, сътрудниците с тези езици изобщо не са работили “, сподели за „ Монитор “ Николай Миндов от Асоциацията на екскурзоводите. Той уточни, че най-често тези туристи обикалят по 4-5 страни, като във всяка прекарват по 2-3 дни.
Обикновено идват за Празника на розата и защото е огромно дистанцията, обикалят повече страни. Ако ги поемат да речем от Хърватия, минават през Сърбия, Северна Македония, България, Румъния, Чехия и така нататък, сподели Миндов. В същото време гидовете с екзотични езици у нас са извънредно малко. Справка на " Монитор " в регистъра за екскурзоводи и планински водачи на Министерството на туризма сподели, че в регистъра с такива езици вписаните са едвам 49.
Така да вземем за пример на корейски език има единствено един регистриран лицензиран екскурзовод. На арабски пък могат да водят едвам четирима, трима от които упражняват специалността свободно. Това значи, че те не са наети от никоя организация или компания. Обиколки на китайски или както е прочут в гилдията като езика на Средното кралство могат да водят едвам шестима, като сходно на арабския и тук всички упражняват специалността свободно.
При японския записаните са 13 души. Най-голям брой екскурзоводи са тези, водещи туристите си на иврит. В тази група вписаните в регистъра на отрасловото министерство са 24 души.
Подобна е и обстановката, в случай че се погледнат данните на Съюза на екскурзоводите. В регистъра попада едвам един гид с арабски език. Общо трима са тези с иврит, а за гидове с други екзотични езици информация няма.
Всъщност дефицитът на екскурзоводи с екзотични и рядко срещани езици продължава от години. От една страна, това се дължи на обстоятелството, че тези езици са считани за сложни и не всеки се наема да ги научи. „ Недостигът се дължи на това, че няма доста хора, които приключват такива филологии - китаистика, японистика. Те са малко. Някои от тях отиват да работят в чужбина. Други, тъй като са скъпи фрагменти, стартират работа във компании и ние ги губим. Но има такива, които остават и взимат по-добри възнаграждения, тъй като са с по-редки езици “, сподели още Миндов. Мнението му бе подкрепено от японистката и екскурзовод Паулина Царкова. „ Местата в България, където се учи японски на задоволително високо равнище, са малко - на този стадий това са Софийският университет и Великотърновският, има и частни школи, само че е мъчно да се каже доколко стигат фрагментите там “, сподели Царкова. От друга страна, при теоретичен корейски да вземем за пример човек би трябвало да има лиценз за практикуване на специалността на екскурзовода. За задачата той може или да запише такава компетентност като част от наложителното си обучение, или да си заплати за курсове, чиято цена може да стигне 900 лева След края на 6-месечното си образование, лицата получават удостоверение за приключена трета квалификационна степен на професионално обучение „ Екскурзовод ”. Според Царкова обаче постоянно хора с тези езици водят групи даже да нямат лиценз и никой не ги глоби за това. По този метод се обезсмисля целият развой на взимането на лиценз, който се трансформира в нищо повече от хартийка, която си окачваме на врата.
Друго пояснение за неналичието на фрагменти е фактът, че постоянно хората, знаещи екзотични езици, по този начин и не ги употребяват в своя професионален път. Те или се насочват към тези страни и стартират работа там, или въобще не употребяват наученото, до момента в който най-после не го не помнят. В същото време хората с рядко срещани езици взимат двойни възнаграждения, сподели шефът на туроператорска компания Мариела Самърджиева за „ Монитор “. Фактор тук е типът на тура - дали е целодневен тур на Пловдив или Бургас или пък половин ден в София. Разликата сред британския и рядко срещан език да вземем за пример може да е сред 5-15 евро дневно. Според Миндов, в случай че на британски гидовете взимат по 75 евро хонорар, то на редки езици те взимат сред 120-130 евро. Някоя компания може да даде и 140-150 евро, в случай че доста държи да наеме гид, който да води на съответния език. „ Тук роля играе пазарната стопанска система - самите контрагентни компании от Япония, Китай и прочие оферират високи възнаграждения, тъй като държат техните туристи да бъдат обслужени на техните езици. По другия метод би трябвало да вземат екскурзовод на британски, който да приказва на лидера, а лидерът да превежда. Така обаче го няма директният контакт “, сподели още Миндов.
Япония - топазиатска дестинация за българите
Япония е водещата дестинация, която сграбчва любознанието на българите. Страната на изгряващото слънце е изключително известна напролет, когато е така наречен сезон на сакурите. Това е времето, в което небезизвестните розови дръвчета разцъфтяват, като това провокира взрив освен във външния туризъм на страната, само че във вътрешния, защото самите японци също пътуват в рамките на острова, с цел да се любуват на красивите цветове.
По думите на екскурзовода Паулина Царкова приблизително на година една туристическа компания осъществя по 10 такива групи. Над половината от тях са точно напролет, а останалите 2-3 групи са през октомври-ноември, когато родните туристи желаят да се насладят на есенна Япония.
Рекламираме страната ни на китайски туристи
Служебният министър на туризма Стела Балтова и съоснователят и ръководител на борда на шефовете на Trip.com Group Джеймс Лян се договориха да проучат разнообразни благоприятни условия за съдействие и започване на представянето на дестинация България на китайския пазар. Очаква се в околните шест месеца китайските туристи още веднъж да стартират да възнамеряват своите ваканции.
В хода на срещата министър Балтова показа опциите за туризъм в България - културен, зимен и морски, спа и уелнес, авантюристичен, голф, кулинарен и винен.
„ Популяризирането на това благосъстояние е приоритет в нашата работа и ще се радваме, в случай че повече китайски туристи посетят България и се срещнат с нейните забележителности “, добави тя. По думите й античната ни история би представлявала интерес за туристите, които идват от Китай и точно върху подобен вид туристически артикули би трябвало да се сложи акцент при планирането на бъдещите маркетингови интензивности.
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ