Ексклузивно пред bTV актьорът Джон Малкович с първо интервю за

Ексклузивно пред bTV артистът Джон Малкович с първо изявление за пиесата " Оръжията и индивидът ", която ще сложи в Народния спектакъл " Иван Вазов " през ноември.

Действието на комедията „ Оръжията и индивидът “ на Бърнард Шоу се развива в България, като по-голямата част от героите са българи. В основата на сюжета е борбата при Сливница по време на Сръбско-българската война през 1885 година

Миналата година Народният спектакъл провокира същински възторг, обявявайки гостуването на Джон Малкович в София с постановката " В самотата на памуковите полета ".

Джон Малкович: Много ми хареса присъединяване ми при вас на сцена предходната година, а и останах с доста положителни усещания от кино лентата " Върхът на патрона ", който снимахме в България преди няколко години. Но в действителност ползата ми към Вашата страна потегли от това, че се срещнах и работих с няколко превъзходни български артисти в театъра и в киното.

Кои са те? Самуел Финци и Ясен Пеянков?

Джон Малкович: Да, и Наталия Дончева. Колкото до Ясен, той игра Фройд в постановката " Хистерия " в нашия спектакъл " Степънулф " през 1999 година Той е необикновен артист и доста интелигентен човек. Театърът обича да работи с такива хора, които развиват концепцията. Той е доста талантлив и добре подготвен артист. А със Самуел се срещнах на фотосите на кино лентата " Сенека " през 2021 година

Тази година Малкович се връща за нов план в България – този път да сложи пиесата " Оръжията и индивидът " на ирландския публицист, притежател на Нобелова премия за литература - Джордж Бърнард Шоу.

Кажете ми първо - правилно ли е, че сте отказали предложение да участвате в сериал, с цел да можете вместо това да поставите пиеса на сцената на Народния спектакъл в София?

Джон Малкович: Не беше единствено едно. Няколко оферти пристигнаха след единодушието ми да направя режисура в Народния спектакъл в София. Но постоянно е по този начин - когато се съгласиш да правиш театрална пиеса, не можеш да се занимаваш с нищо друго. Театърът се приготвя с години от време на време, тъй че съм привикнал да оставам правилен на решенията си.

Това е и първата пиеса, която въобще сте поставяли в кариерата си като режисьор в Съединени американски щати. Защо точно тя?

Джон Малкович: Това беше на Бродуей, когато ме бяха потърсили от спектакъл " Съркъл ин дъ скуеър " на Бродуей да слага пиеса при тях като режисьор. Тогава бях доста непосредствен с американския артист Кевин Клайн, който поканих за концепцията. Първата ми жена, Глен Хейдли, беше доста добра актриса, тогава и тя взе участие. За страдание, тя към този момент не е измежду нас. И тогава взехме решение да създадем " Оръжията и индивидът ", а аз да съм режисьор. Сметнах, че това е доста добра комедия и ирония. Реших, че просто е занимателна история. Аз постоянно препоставям пиесите, които съм правил. Често го върша и на различен език, а също по този начин и след доста години, както стана с " Хистерия " с Ясен. Така че това въобще не е необичайно за мен. И когато говорихме с шефа на Народния спектакъл, обсъждахме тези мои постановки. По това време правех " Леополдщад " в Латвия. Тогава я загатнах и нея, както и други. Разбира се, загатнах " Оръжията и индивидът ", тъй като действието се развива в България. Наясно бях, че тя е противоречива за вас по аргументи, които остават малко неразбираеми за мен. Но говорихме за това, след това те препрочетоха пиесата. Хареса им, ние казахме " Чудесно! ". Така се върнах в София още веднъж в средата на април, с цел да направя кастинг. Мисля, че направихме страховит асортимент на артисти.

Но след това получих тази противоположна връзка, че пиесата " се подиграва на българите " и че " се подиграва на Сръбско-българската война " през XIX век, само че съгласно мен тя не е нито едно от двете. В нея става дума за претенциите, за неверния идеализъм и в действителност е една антивоенна пиеса, тъй като по принцип Джордж Бърнард Шоу е писал доста пиеси, с цел да съобщи опозицията си на войната. Малко съм обезпокоен, че хората си мислят, че бих пристигнал в България, с цел да се майтапя на българите. Просто до момента не съм поставял пиеса при вас. Тази в действителност е сатирична, занимателна и в последна сметка много сантиментална. Много е лека. В нея въобще няма насмешка с българите, а концепцията е да се изобличат хорските искания.

Така е. Но ние сме много чувствителни, когато става дума за нашата история. Може би нямаме задоволително самонадеяност заради доста исторически обстоятелства. Затова за някои хора цитати от текста като това, че " си мием ръцете по два пъти дневно " или че " се къпем един път седмично " - такива описания на нацията ни от това време ги намират за обидни. Това е огромна тематика, тъй като текстът в действителност е бездънен. В него са вплетени фантазиите за свят без войни и копнежът за чисти връзки сред хората. Но не се ли опасявате, че някой ще привиди просто провокация в избора Ви на пиеса, която да поставите у нас?

Джон Малкович: Човек вижда това, което желае да види и пропуща останалото. Първо, театърът не е място, където човек може да бъде прочетен, а място, където човек може да бъде забелязан. Шоу е имал доста сложен интервал, в който пиесите му не са се поставяли. Първият му, бих споделил комерсиален триумф с утвърждението на публиката, идва точно с " Оръжията и индивидът ", тъй като пиесата е лека и занимателна. Харесали са доста героите макар тяхната придирчивост и нелепост, даже циничност от време на време. Други от героите са доста умни и съобразителни. Но хората станаха доста обидчиви в последно време и от ден на ден неща желаят да се спрат, да се забранят или да се заглушат. Всеки е свободен на това, да изрази своето мнение. За мен в това няма проблем. Двете глупави смешки за България са просто това – глупави смешки, нищо повече. Ако това разстройва хората, добре. Не се веселя за това, само че може и по този начин да е. Но почтено казано мисля, че нито аз, нито някой различен може да дава различен смисъл на това, което написа създателят. Джордж Бърнард Шоу в никакъв случай не е бил в България. Не мисля, че е знаел доста, в случай че не е и нищо, за българската история или за хигиеничните привички на българите по това време, което е тъкмо след Освобождението ви. Знаете ли, хората постоянно могат да се обидят или разстроят от нещо, разбирам. И аз мога да се обидя. Аз съм играл, приспособил, превеждал на доста езици " Опасни връзки ", режисирал съм я. Това дали е засегнатост за френската просвета?

Надявам се, че обществото ни е задоволително зряло, с цел да осъзнава това. Мисля, че ние също доста сме пораснали последно време и към този момент разбираме по-добре мястото ни в света.

Джон Малкович: Народният спектакъл притегля доста гении освен от България. Робърт Уилсън, Тимофей Кулябин, който за мен е най-хубавият режисьор, който съм виждал, за който съм чел и въобще с който съм работил. Така че доста ясно се вижда този прогрес, за който говорите. Народният спектакъл е индикативен за това. Светът желае да работи с вас и това е с помощта на дарбата ви.

Сега към този момент съставът и в България е определен - от напълно български артисти. С какво усещане сте от тях? Беше ли елементарно да изберете кои да вземат участие?

Джон Малкович: Не, доста ненавиждам да върша прослушвания. И не обичам да ги върша точно поради това. Бях квалифициран, че ще срещна толкоз високо равнище заради персоналния ми опит с българите в живота ми до момента. Направих две прослушвания на всички мъже артисти и на всички дами актриси в театъра. Имах най-малко по четирима подобаващи артисти за всяка роля, всеки един от тях беше превъзходен. Когато споделяме, че България е дребна страна, не знам – има прекалено много положителни артисти.

И напълно скоро ще прекарате един месец в София за подготовките. Ще вземете ли с Вас фамилията Ви?

Джон Малкович: Сега в София ще дойдат брачната половинка ми, щерка ми и внучка ми. Обикновено не идват на пътуванията ми. Последно бяха в Рига с мен, тъй като още веднъж режисирах там, което прави интервалът по-дълъг. Когато пътуваш с спектакъл като артист, нямаш време за това. Стоиш по ден, два, три.

Колкото до филмовата Ви кариера, съм чувала занимателна история по какъв начин, когато получавате предложение от създателя на сюжета на кино лентата " Да бъдеш Джон Малкович ", му казвате " Много ми харесва концепцията! Но може ли аз да дирижирам кино лентата, а той да се споделя " Да бъдеш Том Круз "?

Джон Малкович: Така беше. Моята концепция, с която създателят не се съгласи, беше, че това можеше да бъде всеки прочут човек. Сценаристът Чарли Кауфман обаче не смяташе по този начин. Не искаше да го трансформира. Много се зарадва, че желая да го дирижирам, само че по този начин и не се съгласи. Просто филм за самия мен не съставлява интерес за мен.

Един от първите огромни филми, в които участвате е " Опасни връзки ". Казвали сте, че от него сте научили най-вече за киното. Наистина ли е по този начин? Какво не знаехте преди присъединяване Ви в него и какво научихте оттова?

Джон Малкович: Мисля, че главното нещо, което научих, беше, че камерата има характерни условия и харесва тъкмо дефинира неща. Хората постоянно са казвали, че " камерата не лъже " и аз постоянно давам отговор " Тя е точно за това ". Но в реалност камерата е неистина. И с цел да претвори света, има строго съответни условия. Играта би трябвало да бъде за камерата. Помещението изчезва. Публиката изчезва, не е спектакъл.

Още при започване на кариерата си Малкович получава премия " Еми " за присъединяване си в телевизионната продукция " Смъртта на комерсиалния пасажер ", а с дебютната си роля в киното през 84-а във кино лентата " Място в сърцето " получава номинация за " Оскар ". Още една номинация следва през 94-а за ролята му във кино лентата " Под прицел ". Запомнящи се са и функциите му в сериали и филми като " Новият папа ", " Мери Райли ", " Желязната маска ", " Въздушен ескорт ", " Клетниците ", " Жана д'Арк ", " Джони Инглиш ", " Изгори след прочитане ", " Бесни остарели пенсии ". В огромна част от тях общото е, че играе " неприятния ".

Какво значи това за артиста? Искало ли Ви се е да не свързват облика Ви с негативните персонажи?

Джон Малкович: По принцип най-важното съгласно мен е да играеш роля със завладяваща история. Може би даже когато играеш противоположно на характера ти, назад на морала ти, най-важното за актьорите е да играят забавни функции. Сигурен съм, виждаме, че някои артисти избират да играят единствено героични функции. Някои пък ги свързват единствено с функции на негативни персонажи. Има нещо такова. Аз в никакъв случай не съм гледал на функциите по този начин. Аз постоянно се запитвам дали този облик е забавен.

Бихте ли взели участие в българска режисура, режисирана от българин?

Джон Малкович: Стига да не е на български.

Какво е предизвикването да поставиш пиеса в чужбина на език, който не приказваш?

Джон Малкович: Въпросът е да познаваш добре текста. Езикът не е толкоз огромно предизвикателство. Аз съм работил с доста обемни материали от доста езици. Установил съм, че в случай че имаш проблем с превода – това в действителност е проблем с оригинала. Или не е задоволително явен текстът, или е прекомерно компактен. Придържането към текста е значимо, само че има неща, които го надминават в предаването на смисъла.

Инфо: бТВ