Нов филм разказва за съдбата на рисовете в България
Новият документален филм на режисьора и аниматор Стефан Войводов – „ Рис “ споделя за ориста на рисовете в България. Авторът я показва през вероятността на „ последния “ представител на типа, чийто интуиция оживява с помощта на артиста Валери Йорданов, показват от екипа на продукцията.
„ Рис “ е сниман в разнообразни елементи на България – Западна Стара планина, Рила, Родопите. Към фрагментите, уловени с фотокапани и дронови заснемания на горските масиви, са вплетени анимационни детайли.
В центъра на историята е лекар Владимир Тодоров, български зоолог, еколог и експерт по едрите хищници в България. „ Неговата роля във кино лентата трансформира научната полемика в наличен и прочувствен роман, който акцентира смисъла на всяко деяние за опазването на „ огромната котка ”.
Следвайки стъпките му, научаваме по какъв начин актуалните технологии като фотокапани са употребявани за наблюдаване и събиране на данни за горските жители в техния натурален хабитат. Разбираме още по какъв начин намаляването на популацията на риса отразява по-широките процеси на индустриализация и блян към софтуерен „ напредък ” в България след Първата международна война “, описват от екипа на продукцията.
Филмът визира още въпроси, свързани с мястото на риса в българските всекидневни показа, въображение и митология.
„ Дълги години гонен, белязан като свиреп, нездравословен и мръсен тип, рисът постоянно е имал орис на аскет по родните ширини, което след това се трансформира в причина за неговото целеустремено избиване. Така в края на предишния век е вписан като липсващ тип в Червената книга на България “, означават още основателите на „ Рис “.
Те споделят, че последните десетилетия носят вяра за „ тихото завръщане " на хищника, с помощта на напъните на природозащитници и възходящата информираност за неговото битие.
С новия си филм Стефан Войводов продължава да изследва тематиките за връзката сред индивида и природата, стартирани във кино лентата „ Мечка “.
„ Рис “ е сниман в разнообразни елементи на България – Западна Стара планина, Рила, Родопите. Към фрагментите, уловени с фотокапани и дронови заснемания на горските масиви, са вплетени анимационни детайли.
В центъра на историята е лекар Владимир Тодоров, български зоолог, еколог и експерт по едрите хищници в България. „ Неговата роля във кино лентата трансформира научната полемика в наличен и прочувствен роман, който акцентира смисъла на всяко деяние за опазването на „ огромната котка ”.
Следвайки стъпките му, научаваме по какъв начин актуалните технологии като фотокапани са употребявани за наблюдаване и събиране на данни за горските жители в техния натурален хабитат. Разбираме още по какъв начин намаляването на популацията на риса отразява по-широките процеси на индустриализация и блян към софтуерен „ напредък ” в България след Първата международна война “, описват от екипа на продукцията.
Филмът визира още въпроси, свързани с мястото на риса в българските всекидневни показа, въображение и митология.
„ Дълги години гонен, белязан като свиреп, нездравословен и мръсен тип, рисът постоянно е имал орис на аскет по родните ширини, което след това се трансформира в причина за неговото целеустремено избиване. Така в края на предишния век е вписан като липсващ тип в Червената книга на България “, означават още основателите на „ Рис “.
Те споделят, че последните десетилетия носят вяра за „ тихото завръщане " на хищника, с помощта на напъните на природозащитници и възходящата информираност за неговото битие.
С новия си филм Стефан Войводов продължава да изследва тематиките за връзката сред индивида и природата, стартирани във кино лентата „ Мечка “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ