Екшън, издигнат до изкуство: „Джон Уик 4“
Екшън жанрът в киното постоянно е подценяван като строго развлекателен. Филмите, които се числят към него, се преглеждат от рецензията като прецизно комерсиални, свободни от всевъзможни артистични искания и предопределени да задоволят най-примитивните усети на всеобщата публика. Изключенията са малцина и като че ли единствено служат за доказателство на правилото.
Това, несъмнено, е цялостна нелепост.
Нагласата на огромна част от филмовите критици може да е точно такава, само че това не значи, че съставлява истината. Екшъните са способни да капсулират духа на своето време не по-зле от драма, залята с гръмки похвали и номинации за награди, и даже боравят с най-изпитаните похвати на повествованието по-ефикасно. Всъщност съвсем не минава година без най-малко един подобен екшън филм да излезе по кината.
„ Лудият Макс: Пътят на яростта “, „ Отмъстителите: Краят “ и „ Топ Гън: Маверик “ са измежду най-скорошните образци за съвременни класики в екшън жанра. Те са запечатани в световната групова зрителска памет, а финансовите им приходи и най-много компилираните проценти на утвърждение в известни онлайн платформи приказват красноречиво за художествените им качества.
Choose your weapon. See in theaters now.
— John Wick: Chapter 4 (@JohnWickMovie)
Липсата на награди „ Оскар “ за тях заради прям снобизъм са ни довели до обстановка, в която годишните награди „ Златен домат “ на Rotten Tomatoes, основани точно на проценти на утвърждение в всеобщите медии, са по-ясно отражение на актуалното кино, в сравнение с наградите на американската Академия. Слава богу, това въпреки всичко не значи, че страхотни екшъни са спрели да излизат по кината.
От предходната седмица насам броят им набъбна с още един. „ Джон Уик 4 “ е плод на напъните на извънредно надарени хора, които очевидно имат вяра в цената на работата си и на екшън жанра. Лентата е съвсем 3-часов епос, който кулминира заложени сюжетни основи от три предишни кино лентата в зрелищно кресчендо, което умерено може да бъде и почтено умозаключение на поредицата.
В режисьорския стол още веднъж е Чад Стахелски, който за следващ път надминава себе си с екшън подиуми, напълно хореографирани и снимани като първокласна балетна режисура. В нито един миг от лентата зле инсценирана битка не е прикрита с клатеща се камера, претендираща за документален резултат, или пък с дъжд на мястото на сюжетното деяние, какъвто доста продукции употребяват, с цел да маскират незадоволително качествени компютърно генерирани изображения.
Thank you, Akira. Will we see her again?
— John Wick: Chapter 4 (@JohnWickMovie)
Напротив, всяка престрелка или гонене са снимани с оптималната приложимост на на практика резултати. Безукорната операторска работа с всеобхватни, изчерпателни, ъгловати фрагменти, само акцентира това. Въображението и остроумието на Стахелски и екипа му са на показ в подиуми, снимани от всевъзможни гледни точки, в това число в престрелка, която по едно и също време наблюдава двама от героите и е забележима за фена като че ли от тавана на помещението.
Първият „ Джон Уик “ зададе стандарта за качество в жанра си с сходни хрумвания и демонстрирано майсторство. Впоследствие и други екшъни, включително и такива, режисирани точно от Чад Стахелски и колегата му Дейвид Лийч, стигнаха до тази летва – само че поредицата с Киану Рийвс не стопира да я подвига. С четвъртата си част „ Джон Уик “ се утвърждава като най-емблематичната, паметна и изцяло качествена екшън поредност, почнала през 21 век.
За това спомага и продължаващият сюжет на филмите от нея, който в „ Джон Уик 4 “ заимства от старогръцкия модел за героично изложение повече и по-буквално от всеки път. След като в предходните три елементи светът на основния воин бе построен деликатно, а поддържащите облици и техните функции бяха показани уместно, новата лента се концентрира върху това да доближи в действителност поетична поанта .
This hit goes out to you, Mr. Wick. See now playing in theaters.
— John Wick: Chapter 4 (@JohnWickMovie)
Героят на Киану Рийвс умерено можеше и да се споделя Херкулес, в случай че носеше щит вместо костюм с подплата от кевлар и меч вместо револвер. Всяка последваща стъпка от неговия поход надгражда напрежението и наподобява още по-трудно постижима от миналата. В заключението Джон Уик безусловно се катери под паника по стълбите към катедралата Сакре-Кьор в парижкия квартал " Монмартр ", до момента в който непрекъснато бива събарян и саботиран от безлики врагове.
Пътеката на героя тук е показана безусловно, съвсем в действително време, с самоувереност и пестелив разговор, какъвто виждаме единствено в класиките от екшън и уестърн жанра и който лентата може да си разреши само с помощта на добре свършената разказваческа работа в предходните елементи от поредицата. Фонът на всичко това не е нищо по-малко от прелестен: „ Джон Уик 4 “ минава през Берлин, Осака и Ню Йорк, само че се развива главно в Париж и може да служи като негова туристическа картичка.
Познатите поддържащи персонажи се играят от обичани, потвърдени имена като Иън МакШейн и Лорънс Фишбърн, а нови лица като Бил Скарсгард и Рина Саваяма се утвърждават измежду техните редици с отлични представяния. Легендите на азиатското кино Дони Йен и Хироюки Санада предстоящо донасят със себе си в лентата голяма доза престиж и трагична тежест, поднесена без изпитание.
be sure to remind urself that rina sawayama is mother
— lionsgate (@Lionsgate)
В централната роля Киану Рийвс философски изнася тежестта на насъбраната отмалялост и обезсърчение у своя основен воин по разпознаваемия си, присъщ метод. Лентата умерено може да послужи за прощаване с митичния му персонаж , само че едва ли ще срещнете човек, изгледал цялата поредност, който да има срещу да види и още продължения. Масираният комерсиален и критически триумф на кино лентата също сочи в тази посока.
Докато ориста на поредицата се обясни дефинитивно, ще гледаме идните планове, които ще се развиват в света на Уик и ще го уголемяват: сериалът „ Континентал “ с Мел Гибсън тази година и филмът „ Балерина “ с Ана де Армас през 2024 година, в който и самият Рийвс ще има поява. Ако хората зад изработката им работят със същия „ фокус, отдаденост и воля “, с която оперира господин Уик и основателя му Чад Стахелски, зрителското наслаждение е обезпечено.
Това, несъмнено, е цялостна нелепост.
Нагласата на огромна част от филмовите критици може да е точно такава, само че това не значи, че съставлява истината. Екшъните са способни да капсулират духа на своето време не по-зле от драма, залята с гръмки похвали и номинации за награди, и даже боравят с най-изпитаните похвати на повествованието по-ефикасно. Всъщност съвсем не минава година без най-малко един подобен екшън филм да излезе по кината.
„ Лудият Макс: Пътят на яростта “, „ Отмъстителите: Краят “ и „ Топ Гън: Маверик “ са измежду най-скорошните образци за съвременни класики в екшън жанра. Те са запечатани в световната групова зрителска памет, а финансовите им приходи и най-много компилираните проценти на утвърждение в известни онлайн платформи приказват красноречиво за художествените им качества.
Choose your weapon. See in theaters now.
— John Wick: Chapter 4 (@JohnWickMovie)
Липсата на награди „ Оскар “ за тях заради прям снобизъм са ни довели до обстановка, в която годишните награди „ Златен домат “ на Rotten Tomatoes, основани точно на проценти на утвърждение в всеобщите медии, са по-ясно отражение на актуалното кино, в сравнение с наградите на американската Академия. Слава богу, това въпреки всичко не значи, че страхотни екшъни са спрели да излизат по кината.
От предходната седмица насам броят им набъбна с още един. „ Джон Уик 4 “ е плод на напъните на извънредно надарени хора, които очевидно имат вяра в цената на работата си и на екшън жанра. Лентата е съвсем 3-часов епос, който кулминира заложени сюжетни основи от три предишни кино лентата в зрелищно кресчендо, което умерено може да бъде и почтено умозаключение на поредицата.
В режисьорския стол още веднъж е Чад Стахелски, който за следващ път надминава себе си с екшън подиуми, напълно хореографирани и снимани като първокласна балетна режисура. В нито един миг от лентата зле инсценирана битка не е прикрита с клатеща се камера, претендираща за документален резултат, или пък с дъжд на мястото на сюжетното деяние, какъвто доста продукции употребяват, с цел да маскират незадоволително качествени компютърно генерирани изображения.
Thank you, Akira. Will we see her again?
— John Wick: Chapter 4 (@JohnWickMovie)
Напротив, всяка престрелка или гонене са снимани с оптималната приложимост на на практика резултати. Безукорната операторска работа с всеобхватни, изчерпателни, ъгловати фрагменти, само акцентира това. Въображението и остроумието на Стахелски и екипа му са на показ в подиуми, снимани от всевъзможни гледни точки, в това число в престрелка, която по едно и също време наблюдава двама от героите и е забележима за фена като че ли от тавана на помещението.
Първият „ Джон Уик “ зададе стандарта за качество в жанра си с сходни хрумвания и демонстрирано майсторство. Впоследствие и други екшъни, включително и такива, режисирани точно от Чад Стахелски и колегата му Дейвид Лийч, стигнаха до тази летва – само че поредицата с Киану Рийвс не стопира да я подвига. С четвъртата си част „ Джон Уик “ се утвърждава като най-емблематичната, паметна и изцяло качествена екшън поредност, почнала през 21 век.
За това спомага и продължаващият сюжет на филмите от нея, който в „ Джон Уик 4 “ заимства от старогръцкия модел за героично изложение повече и по-буквално от всеки път. След като в предходните три елементи светът на основния воин бе построен деликатно, а поддържащите облици и техните функции бяха показани уместно, новата лента се концентрира върху това да доближи в действителност поетична поанта .
This hit goes out to you, Mr. Wick. See now playing in theaters.
— John Wick: Chapter 4 (@JohnWickMovie)
Героят на Киану Рийвс умерено можеше и да се споделя Херкулес, в случай че носеше щит вместо костюм с подплата от кевлар и меч вместо револвер. Всяка последваща стъпка от неговия поход надгражда напрежението и наподобява още по-трудно постижима от миналата. В заключението Джон Уик безусловно се катери под паника по стълбите към катедралата Сакре-Кьор в парижкия квартал " Монмартр ", до момента в който непрекъснато бива събарян и саботиран от безлики врагове.
Пътеката на героя тук е показана безусловно, съвсем в действително време, с самоувереност и пестелив разговор, какъвто виждаме единствено в класиките от екшън и уестърн жанра и който лентата може да си разреши само с помощта на добре свършената разказваческа работа в предходните елементи от поредицата. Фонът на всичко това не е нищо по-малко от прелестен: „ Джон Уик 4 “ минава през Берлин, Осака и Ню Йорк, само че се развива главно в Париж и може да служи като негова туристическа картичка.
Познатите поддържащи персонажи се играят от обичани, потвърдени имена като Иън МакШейн и Лорънс Фишбърн, а нови лица като Бил Скарсгард и Рина Саваяма се утвърждават измежду техните редици с отлични представяния. Легендите на азиатското кино Дони Йен и Хироюки Санада предстоящо донасят със себе си в лентата голяма доза престиж и трагична тежест, поднесена без изпитание.
be sure to remind urself that rina sawayama is mother
— lionsgate (@Lionsgate)
В централната роля Киану Рийвс философски изнася тежестта на насъбраната отмалялост и обезсърчение у своя основен воин по разпознаваемия си, присъщ метод. Лентата умерено може да послужи за прощаване с митичния му персонаж , само че едва ли ще срещнете човек, изгледал цялата поредност, който да има срещу да види и още продължения. Масираният комерсиален и критически триумф на кино лентата също сочи в тази посока.
Докато ориста на поредицата се обясни дефинитивно, ще гледаме идните планове, които ще се развиват в света на Уик и ще го уголемяват: сериалът „ Континентал “ с Мел Гибсън тази година и филмът „ Балерина “ с Ана де Армас през 2024 година, в който и самият Рийвс ще има поява. Ако хората зад изработката им работят със същия „ фокус, отдаденост и воля “, с която оперира господин Уик и основателя му Чад Стахелски, зрителското наслаждение е обезпечено.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ