С такса от 10 лв. зелените блокират инвестиции за милиони
Екологичният рекет търси нови ниши
Не са пожалени и планове от първостепенно значение за страната
Срещу правосъдна такса от 10 лв. зелените от обединението „ За да остане природа в България “ блокират многомилионни вложения – толкоз е правосъдната такса, против която може да бъде подадена тъжба в административните съдилища против всеки план.
В понеделник Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за следващ път уточни тази правна норма като съществена причина за прекъсване на основни вложения.
„ Сега всеки може да стопира планове за стотици милиони “, предизвести ръководителят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев. Той добави, че тази такса би трябвало да бъде увеличена в пъти, с цел да спре практиката с жалбите на зелените.
Пандемия от тъжби
Пандемията от зелени тъжби доближава своя връх преди към 4 годни. Както „ Труд “ още тогава писа, в интервала 2012-2015 в съдилищата в страната има над 1100 заведени „ зелени “ преписки против капиталови планове. Стига се до парадокса, че съвсем няма бизнесмен, български или задграничен, който да не се отхвърля от плановете си поради зелен рекет. Вместо у нас концепциите се осъществят в близки страни – главно в Гърция, Румъния, Сърбия и Македония. Щетите за стопанската система съгласно експерти, се пресмятат на няколко милиарда евро. Примерите за стопирани вложения са десетки. На мушката на екологичния рекет са редица компании.
Не са пожалени и планове от първостепенно значение за страната и общините, какъвто е заводът за преправяне на битовите боклуци на София, лот 3.2 на автомагистрала „ Струма “ и още доста.
Схемата с 10-те лв. е елементарна, само че ефикасна и е същинският зелен рекет: „ еколозите “ пускат тъжба против дадена инвестиция, само че не внасят наложителната такса от 10 лева В интервала до насрочване на делото, нормално няколко месеца, посредством разнообразни способи, най-много посредством медиатори, те оферират съглашение на вложителя. То е или за правене на екологична оценка, или Оценка на въздействието върху околната среда. Ако вложителят се съгласи, таксата не се внася и жалбата не се гледа от съда. При противоречие таксата се внася, делото се води с години, бави се съзнателно, желаят се нови доказателства и експертизи. След това се жали и на по-горна инстанция и минават още години. Така планът се обезсмисля и в множеството случаи се проваля.
Пример за съзнателно невнасяне на символичната правосъдна такса са приложените към този текст три факсимилета . Става дума за тъжба против план, подадена на 18 септември 2014 година от политическа партия „ Зелените “, в тази ситуация представлявана от Борислав Сандов и Института за зелена политика, чийто представител по делото е Петко Ковачев.
Видно от факсимилета е, че на 8 октомври правосъдният състав още търси жалбоподателите, с цел да внесат 10-те лв.. 9 дни по-късно, на 17.10.2014 година, съдията изпраща до тях нова писмена покана. На 4 декември Сандов и Ковачев към момента не са превели символичната сума – близо 3 месеца след входирането на жалбата. И това е единствено първичното закъснение на инвестицията.
Крачка напред
Миналата година Народното събрание подхваща първите стъпки за ограничението на зеления рекет, който употребява малките врати в правосъдната система. Трима депутати от ГЕРБ – Данаил Кирилов, Ивелина Василева и Станислав Иванов внасят промени за промени в Закона за запазване на околната среда.
Основната промяна в нормативния акт е обжалването на Оценката за влияние върху околната среда (ОВОС) и екологичните оценки, да бъде единствено пред една правосъдна инстанция, като магистратите са длъжни да се произнесат в границите на 6 месеца. Новият текст важи единствено за обекти от национално значение, които са избрани като такива с решение Министерския съвет. Промяната е призната дефинитивно на 14 септември и е записана в член 88 от Закона за запазване на околната среда.
В понеделник работодателските организации желаеха продължение на законовите корекции, като подобен текст се одобри и за обектите от първостепенно общинско значение и вложенията клас „ А “, т.е. тези, които плануват откриване на огромен брой работни места.
Желанието на работодателите за повишение на правосъдната такса към момента не е въведено с претекста, че се съблюдава Орхуската спогодба, която подсигурява на всеки човек достъп до правораздаване по въпросите, касаещи околната среда. Тази спогодба обаче не указва какъв брой инстаннционни да са правосъдните процеси.
Практиката в Европа демонстрира, че въпросите с жалбите на жителите и Неправителствени организации, се вземат решение единствено на една инстанция.
Страната ни ратифицира конвенцията преди 15 години. Целта на документа е жителите и неправителствените организации да имат доста по-голяма роля при опазването на околната среда. Именно от това се възползват зелените, с цел да прокарват своите ползи, които нямат нищо общо с определението „ цивилен “.
Поредното доказателство, че в техните причини няма никаква екология, е новата им скица за пропадане на планове – против огромните вложения да се провеждат локални реферерендуми, като допитванията са предхождани от дейна заблужаваща политическа акция, инициирана от „ природозащитниците “.
Пресни образци и нови способи
Последните образци за пострадали от новата скица с референдумите на зелените са сдруженията „ Асарел инвестмънт “ и „ Русгеоком БГ “.
„ Асарел инвестмънт “ има капиталово планове за милиони евро за възобновление на златодобива в община Трън. Първоначалният план планува разкриването на 450 работни места в региона, който е един от най-бедните. Инвестицията притегля вниманието на зелените, които посредством свои хора в Общинския съвет предизвикват локален референдум. В акцията срещу възраждането на златодобива в Трънско се включват зелени емисари от цялата страна, които един месец убеждават хората, че с изключение на злато ще се копае и уран, който ще токсини земята и водата. Подведени от тези операции локалните отхвърлят инвестицията.
Идентичен е казусът с провалената концесия за рандеман на природен газ в община Генерал Тошево. Там зелените също се намесват, като заблуждават, че ще се добива шистов газ и хората отхвърлят инвестицията.
Не са пожалени и планове от първостепенно значение за страната
Срещу правосъдна такса от 10 лв. зелените от обединението „ За да остане природа в България “ блокират многомилионни вложения – толкоз е правосъдната такса, против която може да бъде подадена тъжба в административните съдилища против всеки план.
В понеделник Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за следващ път уточни тази правна норма като съществена причина за прекъсване на основни вложения.
„ Сега всеки може да стопира планове за стотици милиони “, предизвести ръководителят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев. Той добави, че тази такса би трябвало да бъде увеличена в пъти, с цел да спре практиката с жалбите на зелените.
Пандемия от тъжби
Пандемията от зелени тъжби доближава своя връх преди към 4 годни. Както „ Труд “ още тогава писа, в интервала 2012-2015 в съдилищата в страната има над 1100 заведени „ зелени “ преписки против капиталови планове. Стига се до парадокса, че съвсем няма бизнесмен, български или задграничен, който да не се отхвърля от плановете си поради зелен рекет. Вместо у нас концепциите се осъществят в близки страни – главно в Гърция, Румъния, Сърбия и Македония. Щетите за стопанската система съгласно експерти, се пресмятат на няколко милиарда евро. Примерите за стопирани вложения са десетки. На мушката на екологичния рекет са редица компании.
Не са пожалени и планове от първостепенно значение за страната и общините, какъвто е заводът за преправяне на битовите боклуци на София, лот 3.2 на автомагистрала „ Струма “ и още доста.
Схемата с 10-те лв. е елементарна, само че ефикасна и е същинският зелен рекет: „ еколозите “ пускат тъжба против дадена инвестиция, само че не внасят наложителната такса от 10 лева В интервала до насрочване на делото, нормално няколко месеца, посредством разнообразни способи, най-много посредством медиатори, те оферират съглашение на вложителя. То е или за правене на екологична оценка, или Оценка на въздействието върху околната среда. Ако вложителят се съгласи, таксата не се внася и жалбата не се гледа от съда. При противоречие таксата се внася, делото се води с години, бави се съзнателно, желаят се нови доказателства и експертизи. След това се жали и на по-горна инстанция и минават още години. Така планът се обезсмисля и в множеството случаи се проваля.
Пример за съзнателно невнасяне на символичната правосъдна такса са приложените към този текст три факсимилета . Става дума за тъжба против план, подадена на 18 септември 2014 година от политическа партия „ Зелените “, в тази ситуация представлявана от Борислав Сандов и Института за зелена политика, чийто представител по делото е Петко Ковачев.
Видно от факсимилета е, че на 8 октомври правосъдният състав още търси жалбоподателите, с цел да внесат 10-те лв.. 9 дни по-късно, на 17.10.2014 година, съдията изпраща до тях нова писмена покана. На 4 декември Сандов и Ковачев към момента не са превели символичната сума – близо 3 месеца след входирането на жалбата. И това е единствено първичното закъснение на инвестицията.
Крачка напред
Миналата година Народното събрание подхваща първите стъпки за ограничението на зеления рекет, който употребява малките врати в правосъдната система. Трима депутати от ГЕРБ – Данаил Кирилов, Ивелина Василева и Станислав Иванов внасят промени за промени в Закона за запазване на околната среда.
Основната промяна в нормативния акт е обжалването на Оценката за влияние върху околната среда (ОВОС) и екологичните оценки, да бъде единствено пред една правосъдна инстанция, като магистратите са длъжни да се произнесат в границите на 6 месеца. Новият текст важи единствено за обекти от национално значение, които са избрани като такива с решение Министерския съвет. Промяната е призната дефинитивно на 14 септември и е записана в член 88 от Закона за запазване на околната среда.
В понеделник работодателските организации желаеха продължение на законовите корекции, като подобен текст се одобри и за обектите от първостепенно общинско значение и вложенията клас „ А “, т.е. тези, които плануват откриване на огромен брой работни места.
Желанието на работодателите за повишение на правосъдната такса към момента не е въведено с претекста, че се съблюдава Орхуската спогодба, която подсигурява на всеки човек достъп до правораздаване по въпросите, касаещи околната среда. Тази спогодба обаче не указва какъв брой инстаннционни да са правосъдните процеси.
Практиката в Европа демонстрира, че въпросите с жалбите на жителите и Неправителствени организации, се вземат решение единствено на една инстанция.
Страната ни ратифицира конвенцията преди 15 години. Целта на документа е жителите и неправителствените организации да имат доста по-голяма роля при опазването на околната среда. Именно от това се възползват зелените, с цел да прокарват своите ползи, които нямат нищо общо с определението „ цивилен “.
Поредното доказателство, че в техните причини няма никаква екология, е новата им скица за пропадане на планове – против огромните вложения да се провеждат локални реферерендуми, като допитванията са предхождани от дейна заблужаваща политическа акция, инициирана от „ природозащитниците “.
Пресни образци и нови способи
Последните образци за пострадали от новата скица с референдумите на зелените са сдруженията „ Асарел инвестмънт “ и „ Русгеоком БГ “.
„ Асарел инвестмънт “ има капиталово планове за милиони евро за възобновление на златодобива в община Трън. Първоначалният план планува разкриването на 450 работни места в региона, който е един от най-бедните. Инвестицията притегля вниманието на зелените, които посредством свои хора в Общинския съвет предизвикват локален референдум. В акцията срещу възраждането на златодобива в Трънско се включват зелени емисари от цялата страна, които един месец убеждават хората, че с изключение на злато ще се копае и уран, който ще токсини земята и водата. Подведени от тези операции локалните отхвърлят инвестицията.
Идентичен е казусът с провалената концесия за рандеман на природен газ в община Генерал Тошево. Там зелените също се намесват, като заблуждават, че ще се добива шистов газ и хората отхвърлят инвестицията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ