Екологичният колапс е труден за пропускане. От изсичането на горите

...
Екологичният колапс е труден за пропускане. От изсичането на горите
Коментари Харесай

Гoлямoтo пpeдизвиĸaтeлcтвo в 21 вeĸ e дa ĸoнcyмиpaмe пo-мaлĸo

Екологичният колапс е сложен за пропускане. От изсичането на горите до през изтощението на почвата, изгубването на разнообразни животниски типове до смяната на климата - през последните години четем редица притесняващи отчети. И си припомняме, че бъдещето ни е нестабилно, написа Джейсън Хикел, антрополог в London School of Economics.

" Когато приказвам на обществени събития, постоянно има някой, който подвига ръка и ми изяснява, че казусът в действителност идва от свръхброя на популацията. Почти постоянно този някой е бял мъж и коментарът идва с дребна доза расизъм. Хората в бедните страни имат прекалено много бебета и това би трябвало да бъде сложено под надзор ", споделя той, написа още money.bg.

И твърди, че тази позиция в действителност демонстрира недоумение на казуса - и че решението е тъкмо противоположното. " Имаме проблем с популацията, това е правилно. Но няма нищо общо с бедните страни. Проблемът е, че имаме прекалено много богати хора ".

И има елементарен метод това да бъде показано, твърди Хикел. През последните години учените разгласиха оценки за общата консумация - всичко от риба до добитък, минерали и метали, дървен материал и фосилни горива - общо 80 тона годишно. Устойчиво равнище на ползване е към 50 милиарда тона годишно, считат учените.

Консумацията не е разпределена по равно. Хората в богатите страни употребяват доста повече от тези останалата част от света. Изчислено в съответни числа, данните сочат 28 тона консумация за междинен човек в страна с високи приходи и под 2 тона за тези в бедните страни. Индийците употребяват по 3,6 тона, а Китай и Бразилия - по към 12 тона. Това е към половината от цифрата във Англия и Съединени американски щати.

Ако всеки консумираше толкоз, колкото междинния човек в по-богата страна, щяхме да имаме потребност от 3,8 планети като нашата. И назад: в случай че всеки консумираше толкоз, колкото междинният човек в останалата част от света, щяхме да сме на равнища даже малко по-ниски от границата.

От 1990 година потреблението се е нараснала с 33 милиарда тона годишно. И 81% от този растеж идват от богатите страни.

Затова, споделя Хикел, богатите страни би трябвало внезапно да понижат потреблението си. Това може да звучи ужасно, тъй като хората считат, че понижаване на потреблението със 75% - колкото е нужно - значи беднотия и бедност. Но не е наложително.

Взимайки за образец Коста Рика, виждаме, че потреблението на глава от популацията е напълно малко над устойчивото равнище, само че все пак хората там ще живеят повече от американците и то с равнище на благоденствие и удовлетворение от живота, което се съревновава с това на скандинавските народи.
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР