Екологичните норми, замърсяването и твърдите горива, се превърнаха в една

Екологичните правила, замърсяването и твърдите горива, се трансфораха в една от най-обсъжданите тематики през последните няколко години. На сцената се появи Грета Тунберг, която трябваше да показа своите проекти през призмата на подрастващите, да съобщи своите по-сериозни опасения по отношение на човешката активност, която явно ускорява директното въздействие върху природата. Изборът на Грета, тогава 16-годишна, беше повече от предстоящ. Свикнали сме дребни деца да приказват пред ОН и вероятно да поемат една по-сериозна идея на гърба си, показвайки на света определена тежка неправда.

И тъкмо тук се прокрадва чувството за машинация. Разбира се, Грета обясняваше на света, че ще се бори против климатичните проблеми, отхвърли да върви на учебно заведение, пое купата – герой за екология и самоуверено потегли напред в една от най-интригуващите борби, хвърляйки камък по всяка една промишленост. Тук обаче разкриваме един необикновен проблем, издигането на харизматична персона, която явно не е готова и липсват всевъзможни знания, тъй като издънките започнаха да стават все по-чести, даже в изявленията, демонстрират, че мнозина даже не обърнаха внимание на думите ѝ. И има за какво.

Госпожица Тунберг е артикул на медиите, артикул на личните си родители, лице на по този начин наречения еко тероризъм и още доста други. Замисляте ли се къде тъкмо изчезна сега, за какво липсват изяви? Къде отиде момичето с ограбеното детство? Най-вероятно вкъщи си, радвайки се на охолния живот, възложен от родителите ѝ. Очевидно не е мъчно да се трансформира един човек в медийна звезда, изключително откакто фамилията доста добре знае по какъв начин да създава такива фрагменти.

Разходката с лодка от единия завършек на света до другия, в който младата дама, благодарение на опитни капитани, които дохвърчаха, с цел да приберат плавателния съд на принца на Монако, забравяйки да упоменат за дизеловите мотори, които помагаха по време на плаването, също завоюва изключително внимание, само че огромният въпрос остава и до през днешния ден: за какво Грета изчезна от медийното пространство. Разбира се, появиха се гръмки заглавия като „ Ето я Грета “, „ Чудихте се къде отиде Грета “, само че никой не се чудеше. Забелязваме и още една детайлност – във време на пандемия, никой не обръща внимание на екологията, тя сама влиза в своя баланс, когато човечеството просто редуцира своята активност.

Да не приказваме, че младата дама е единствено заслон на дейната активност на татко ѝ Сванте Тунберг, който поема надзор на всички обществени сметки на щерка си. Имайки поради, че безусловно нищо не е гратис в този свят, можем да помислим за други претекстове на семейството, само че това са единствено спекулации. Единственият резултат, който можехме да видим през нейната акция е опитът на самолетните компании да покачат цената на своите билети, гарантирайки, че ще понижат нездравословните излъчвания при всеки полет.

Дали това се случи, можем единствено да гадаем. Преди близо 48 години, опитът на света да притегли вниманието към екологичните конгреси, също използваше въздействието на кино промишлеността в комбиниране с учените. Единствената съществена разлика е, че до момента в който детското наличие беше лимитирано, на такива конгреси участваха напълно други хора, които можеха да се похвалят с освен това от драматизъм и нервност.

През 1971 година на един прелиминарен симпозиум, който ще даде началото на огромната екологична фикс идея през идната година, участват философи, учени, кино шефове и хора, които имаха въздействието да трансформират обстановката и фрапантно да я подобрят. Сред поканените участва и Алън Уотс – будист, мъдрец, интелектуалец и човек, който значително представяше формата на здравия разсъдък.

Днес все по-често можем да го открием изцяло гратис, лекциите му са оповестени свободно в обществената мрежа, само че в случай че би трябвало да обърнем внимание на един забавен феномен, това е опитът на британци, а по-късно и на американци да му разрешат да приказва, освен това в ефир. Това до някаква степен разкрива и малко по-възвишените цели на малкия екран, в която сме привикнали да гледаме по-лошите вести и несъмнено, другите обществени риалитита, в които мозъчната активност доближава до безспорната нула.

Присъствието на Уотс в този симпозиум ни подсказва, че той няма да крещи за изгубеното си детство, няма да размахва пръст и ще остане надалеч от нервността. Впрочем, неговата позиция също е документирана, а обяснението по отношение на бъдещите ограничения, е надалеч по-либерално и сериозно, по отношение на днешните месии за екология. Ето какво споделя той, откакто се завръща вкъщи, прекарвайки известно време с някои от най-интелигентните хора на планетата, както и най-влиятелните:

„ Връщам се от Лос Анджелис. Бях там, с цел да се срещна с група значими хора. Хора от филмовата промишленост, науката и още доста други. Те смятаха, че е значимо да създадат конгрес с някои от най-брилянтните мозъци в света, с които да се срещнат в Лос Анджелис в близкото бъдеще. Те щяха да играят ролята на планетарна тревога в тази конференция. Те желаят учените, ораторите и религиозните водачи да насочат вниманието на света към сериозната заплаха, която тегне над биосферата.

С други думи, те желаят да покажат, че ние сме доста покрай унищожаването на средата за всички живи организми. Правим го посредством замърсяване, нуклеарни произшествия, отравянето на храната, както и неналичието на такава. И се срещнахме, с цел да дискутираме казуса по отношение на подготвянето на такава конференция. И тук всички тези надарени хора не съумяха да намерят даже думи, с които да обяснят обстановката. Можем да крещим и да сътворяваме суматоха, само че това няма да докара до нищо положително.

Установихме, че не сме готови, тъй като в действителност не знаем какво да създадем. Разбира се, постоянно можем да засилим хранителната верига, да стартираме да засаждаме по-бързо растящи растения, само че това може да бъде екологична неточност. На тази среща стигнахме до консенсус, че всеки човек, по един или различен метод, би трябвало да откри метод да остави света намира. Трябва да му позволим да съществува в своята естествена хомеостаза – да позволим на независимите естествени процеси да се погрижат за цялата неразбория. И по какъв начин ще създадем това?

Основният проблем на човечеството е, че не знае по какъв начин тъкмо да спре. Започнали сме нещо, виждаме по какъв начин се движи в неверната посока и считам, че компликацията се показва точно в това, както е написано в една остаряла китайска сентенция: „ Когато неверният човек употребява верните похвати, верните похвати работят неверно. “. Очевидно има нещо неверно в метода, по който мислим. И до момента в който мислим по този начин, всичко сторено ще е и неверно. Но кое е неверното?

До колкото мога да разбере, главната ни неточност е, че изработихме невероятна система от език и изчисления. Тя е толкоз семпла, че умерено може да работи с цялата трудност на света, до момента в който ние самите продължаваме да бъркаме всички нейни символи за сметка на самия свят. Правим го по същия метод, както бъркаме смисъла на парите и благосъстоянието. Мнозина преследват своите бизнес благоприятни условия, с цел да вършат пари, вместо благосъстояние. След това не знаят какво да вършат с насъбрания капитал. По същият метод бъркаме щастието със статуса ни и купата, бъркаме себе си като живи организми, които са едно цяло с вселената и ги заместваме с нещо, което назоваваме персона. Какво е персона?

Това е нашият облик – прибавяме мислите за себе си, концепциите за себе си, тази цялост основава личността. Това, което хората срещат и схващат, както и това, което аз разбирам, когато кажа Алън Уотс, е един голям спектакъл, който няма нищо общо с мен. Образът Алън Уотс не има всички подсъзнателни процеси – психични и физични.

Конструкцията на мозъка ми не е арестувана в концепта Алън Уотс, а той самият не съдържа неразделните връзки, които имам с цялата галактика, затова тази идея е цялостна машинация! И когато с нея бъркаме същинското си аз, стартира да се заражда едно комплициране, тъй като в случай че някой ми каже „ Алън Уотс, НАПРАВИ НЕЩО Пожарна охрана ВЪПРОСА! “, концептът Алън Уотс не може да направи нищо.

Понеже е единствено концепт, той не може да подвига тежести. Точно както цифрата 3 е концепт, не можем да създадем нищо с него. Не можем да опасваме екватора с линия, това е потребна и мислена, само че не може да направи безусловно нищо. Всички имаме това чувство за себе си, назоваваме го персона, назоваваме го его и усещаме, че то може да направи нещо. Ние имаме вяра, че в действителност съществува и ще ви кажа за какво. Какво се случва, когато ви кажа: „ Погледнете към тв приемника, погледнете доста съществено! “?

Каква ще бъде разликата от елементарния взор? Какво вършиме, когато решите, че „ в действителност би трябвало да видите това “, какво се случва? Обърнете внимание, че най-вероятно свивате всички мускули към очите, свивате чело, стискате зъби. И какво значение има всичко това върху самия взор? Абсолютно нищо. Същото се случва, когато ви кажат да слушате деликатно – стягате се, освен това без да имате някакво пояснение за какво.

Дори дребните деца вършат по този начин, когато учителката им кресне да внимават доста върху идващия урок. Стягат се по най-различни способи, надяват се, че това ще им помогне да чуват и гледат по-ясно, да се концентрират, да създадат нещо, което се чака да бъде доста мъчно. Така се построява констутицията на напрежение в цялото тяло и остава до края на живота ни. И разрешава да го усетим, когато се опитваме да приключим визията за себе си, разбирането за себе си.

Държим се крепко за това чувство, а то самото е тъкмо толкоз лъжливо, колкото и самото схващане за самите нас, няма нищо общо с триумфа да разберем, усетим, чуем и действаме по-добре. Въпреки това се женим за илюзията на измамата, само че пък ни разрешава да осъзнаваме и представяме себе си. Нищо чудно, че се усещаме отрязани от всичко; изгонени, изплашени от живота и гибелта.

Трябва да се върнем назад към по-разумният взор към личния живот, който е същинското ни аз – работещ организъм, приемащ изискванията на природата, дружно с нея, вместо да се отдаваме на тази лъжлива обособена персона. И по какъв начин ще създадем това? Хората споделят „ Не можеш да промениш човек за една вечер. “. Карате ни да предадем егото си и това е най-трудното тестване за всеки.

Дори това не е изключително тестване, когато разберем, че егото не съществува. Ако се опитаме да се откажем от едно его, употребявайки самото его, тогава ще имате цяла безкрайност в битка. Не може да се трансформирате, не можете да се извършите естествени, не можете да се принудите да обичате, само че тъкмо това би трябвало да се направи, изключително в случай че имаме предпочитание да вървим ръка за ръка с природата.

Стигнахме до процеса на предаване и осъзнаваме, че не можем да го създадем. Няма да стане с всичко, което назоваваме, воля, деяние и даже приемане. Не може да го извършите. Защо? Защото в никакъв случай не сте съществували като разграничени от егото или личността. Това е концепция към едно лъжливо чувство.

Представени по този метод, шокиращите вести за всички нас, като представителите на човешката раса, че не вършим нищо друго, с изключение на още една неразбория, до момента в който се опитваме да изправим стореното. Опитваме се обезверено да надигнем къдравият свят и явно сме в една огромна неволя. Осъзнаваме, че не можем да създадем нищо, не можем да се трансформираме, какво ни остава?

Какво се случва, когато стигнем до задънената улица? Човешката раса стигна до такава, в случай че питате мен. Какво следва? Самоубийство? Или има нещо друго? Какво се случва, когато просто решим да изчакаме, когато осъзнаем, че няма какво да вършим? Наблюдаваме. Започваме да ставаме очевидци на всичко, което се случва независимо. Дишате, вятърът стартира да се усеща, дърветата се движат, кръвта ви се движи, нервите гъделичкат. Всичко това се случва независимо.

И знаете ли какво? Това е същинското ви аз. Това е онази форма, която съществува независимо. Не е признакът, не е личността, това е вашето създание. Усещане, което може да се показа най-лесно с дишането. Може да усетите, че го вършиме, може да усещате дъха си, само че той продължава денонощно, без да се постанова да вършиме каквото и да било по въпроса. По същият метод работи и мозъка ви, без да се постанова да го принуждавате да извършва функционалностите си.

Следователно, когато стигнем до задънената улица, а ние сме тъкмо в такава, самостоятелно и обществено в годината на 1971, това е моментът, в който можем да кажем: „ Човешките предсмъртни мигове са единствено още една опция за Бог. “. И би трябвало да спрем. Когато най-сетне го създадем, откриваме един свят, който се случва независимо от нас, не му се постанова да бъде довършван, да ни го навират в лицата.

И това случване се отличава от правенето, от своето фундаментално битие. То не е единствено това, което се случва в нас, а на всички места към нас, когато сме свързани. Когато очите се разходят към природата, тогава не гледате нея, а гледате себе си. Аз не мога да кажа какво би трябвало да извършите по-късно. Но преди да помислим какво да вършим в тази сериозна обстановка, осъзнаваме какъв брой илюзорна може да бъде природата на съществата, които мислим, че сме и се връщаме назад към съществата, които в действителност сме. А те включват всичко това, външният свят към този момент не е оставен на открито. “

През идната година – 1972, светът в действителност организира своята първа световна конференция. Липсват крещящите хора, които също не знаят какво би трябвало да се промени, само че виждаме, че когато се стигне до класическите диалози за промени, отговорите към момента изостават, даже и през днешния ден. Защото чухме доста ясно защо се бори Грета, както и татко ѝ, както и всички останали към нея, само че никой не предложи решенията. Разбрахме, че би трябвало да се работи с науката, само че същата спря да дава отговор и да дава съответни решения на проблеми. Единственото реализирано и интегрирано, това бяха повишението на таксите, смяната на екологичните правила и нищо повече. Получихме ограничавания, само че единствено това.

Разбира се, Уотс в никакъв случай не е поканен на втора сходна среща и подозираме, че никой не е съумял да разбере какво се е опитвал да каже измежду огромните гении, подготвени да милеят за природата. Важното е, че години по-късно, концепцията за баланс и отдръпване от някои съществени действия, би разрешила да забележим реакциите. Що се отнася до самият баланс, можем да забележим, че природата постоянно намира метод по какъв начин да се балансира, освен това без изключително значение дали в действителност желаеме или не.