Художничките между двете световни войни
Екипът на Софийската градска художествена изложба слага началото на изложбения сезон с проучване на дамите художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ в. Изложбата " Жените художници. Нови хоризонти сред двете международни войни " е подредена в СГХГ до 27 ноември.> Роза Дайчева (1907-1968), Автопортрет, 1939, ХГ " Елена Карамихайлова " - Шумен
Динамични и изпълнени с голям брой провокации както във връзка с обществените, по този начин и на художествено-естетическите измерения на културата у нас, междувоенните години са интервал от българската история, който дава опция в цялост да се изяснят редица многостранни процеси, чиято основа е сложена в края на ХIХ в. Времето сред Първата и Втората международна война има огромно значение при оформянето на актуалното общество, заради което откривателите постоянно намират аргументи да не престават да го учат и проучват. Този път погледът към него е ориентиран към мястото на дамата създател и нейните проявления в изобразителното изкуство. Макар обособени аспекти от казуса да са обсъждани и показани в друга степен, едвам през днешния ден е изработен опит да бъде построен обединен роман за професионалната реализация на дамите художници от този интервал.
В продължение на три години изследователският екип, работещ по плана, се обръща към музейни институции, библиотеки, архиви, наследници и частни лица, с цел да събере другите проявления на женското творчество и изгубеното през времето познание за голям брой персони. В началото на 20-те години на предишния век внушителна група дами художници, преодолявайки консерватизма и обичайните публични настройки за ролята и мястото на дамата, стартират да се изявяват интензивно в региона на изкуството. Осъзната, целенасочена и в това време отдадена на гения си, дамата създател от междувоенните години, погледната от дистанцията на времето, съумява да извоюва своето място на художествената сцена.> Ангелина Ковачева-Вапорджиева (1905-?), Портрет на контрабасиста Асен Вапорджиев, 20-те-30-те години на ХХ век, СГХГ
В изложбата може да се видят събрани над 200 творби - изящни и декоративно-приложни. Голяма част от творбите са основани в интервала 1919-1939 година и показват необятен набор от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развиването на Секцията на художнички в България; " женското " творчество в подтекста на проведения живописен живот у нас; дамите художници в епохата на модернизма и не на последно място, дейната работа в региона на декоративно-приложните изкуства, които допълват визията за активността на дамите художници във връзка с текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия роман, са показани архивни документи и особено подбрани книги.
Над 65 художнички са включени, като някои от тях са известни и добре познати - Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и прочие А други, като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още доста, занапред ще получават известност и измежду необятната общност.> >
Динамични и изпълнени с голям брой провокации както във връзка с обществените, по този начин и на художествено-естетическите измерения на културата у нас, междувоенните години са интервал от българската история, който дава опция в цялост да се изяснят редица многостранни процеси, чиято основа е сложена в края на ХIХ в. Времето сред Първата и Втората международна война има огромно значение при оформянето на актуалното общество, заради което откривателите постоянно намират аргументи да не престават да го учат и проучват. Този път погледът към него е ориентиран към мястото на дамата създател и нейните проявления в изобразителното изкуство. Макар обособени аспекти от казуса да са обсъждани и показани в друга степен, едвам през днешния ден е изработен опит да бъде построен обединен роман за професионалната реализация на дамите художници от този интервал.
В продължение на три години изследователският екип, работещ по плана, се обръща към музейни институции, библиотеки, архиви, наследници и частни лица, с цел да събере другите проявления на женското творчество и изгубеното през времето познание за голям брой персони. В началото на 20-те години на предишния век внушителна група дами художници, преодолявайки консерватизма и обичайните публични настройки за ролята и мястото на дамата, стартират да се изявяват интензивно в региона на изкуството. Осъзната, целенасочена и в това време отдадена на гения си, дамата създател от междувоенните години, погледната от дистанцията на времето, съумява да извоюва своето място на художествената сцена.> Ангелина Ковачева-Вапорджиева (1905-?), Портрет на контрабасиста Асен Вапорджиев, 20-те-30-те години на ХХ век, СГХГ
В изложбата може да се видят събрани над 200 творби - изящни и декоративно-приложни. Голяма част от творбите са основани в интервала 1919-1939 година и показват необятен набор от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развиването на Секцията на художнички в България; " женското " творчество в подтекста на проведения живописен живот у нас; дамите художници в епохата на модернизма и не на последно място, дейната работа в региона на декоративно-приложните изкуства, които допълват визията за активността на дамите художници във връзка с текстила, керамиката и художествената обработка на кожа. С цел обогатяване на историческия роман, са показани архивни документи и особено подбрани книги.
Над 65 художнички са включени, като някои от тях са известни и добре познати - Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и прочие А други, като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още доста, занапред ще получават известност и измежду необятната общност.> >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ