Мисията „Хера“ ще разкрие какво е чувството да вървиш върху астероид
Екипът на задачата „ Хера “ на Европейската галактическа организация (ЕКА) зърна скалистата повърхнина на Dimorphos, луна, обикаляща към солидния метеорит Didymos.
Изображенията, върнати от задачата DART на НАСА, която сполучливо повлия на Dimorphos и промени орбитата си, предоставиха скъпа информация за идните кацания на спътниците CubeSat на „ Хера “, съгласно прессъобщение.
„ Камъните, покриващи повърхността на Dimorphos, са доста по-големи, в сравнение с може да наподобяват “, разкри Наоми Мърдок, планетарен академик в ISAE-Supaero, Франция.
Някои от тези скали доближават размери колкото къщи, с размери към 5-7 метра в диаметър.
Тези големи камъни допускат образуването на луната Dimorphos, а това евентуално включва метеорита Didymos, който се върти задоволително бързо, с цел да изхвърли материал. Формата на Didymos, наподобяваща въртящ се връх, поддържа тази доктрина.
Потъване или реене: Предизвикателства при кацане
Патрик Мишел, основен откривател на „ Хера “ и шеф на проучванията в Observatoire de la Côte d’Azur, акцентира смисъла на свойствата на повърхността на Dimorphos при установяване на държанието на кацащите астронавти.
„ Много зависи от това дали материалът му е корав или мек, което би определило какъв брой високо един астронавт може да отскочи или другояче да потъне “, изясни Мишел.
Правейки съпоставения с задачата OSIRIS-REx на НАСА на метеорита Бену, Мишел уточни, че твърдата повърхнина може да докара до поглъщане на астронавтите при удар. При по-твърдо тяло даже единствено 6 см в секунда придвижване нагоре може да ги изведе в орбита.
Dimorphos – почти с размерите на Голямата пирамида в Гиза (около 160 м) – обикаля към солидния метеорит Didymos с размери към 780 метра в диаметър.
Ударът на DART с Dimorphos сполучливо измести орбитата му и взриви към 1000 тона парчета, задоволителни да изпълнят 60 вагона.
Мисията „ Хера “ на ЕКА, планувана за октомври 2024 година, има за цел да събере данни от близко за Dimorphos, в това число размера на ударния кратер и минералния състав на метеорита.
Проектиране за среда със свръхниска гравитация
„ Хера “ ще разположи два дребни изкуствени спътника (CubeSat) – Juventas и Milani. Докато първият ще изследва вътрешността на метеорита и ще прави измервания на гравитационното поле, Milani ще прави изследване на минерали със своята хиперспектрална камера.
Скоростта на освобождение на двойката спътници ще бъде деликатно следена, с цел да им попречи да избягат от слабата гравитация на метеорита и да се изгубят в космоса. През 2005 година спускаемият модул MINERVA от японската задача Hayabusa беше загубен, когато беше разпрострат в неверна посока, до момента в който се опитваше да кацне на метеорита Itokawa.
Човешките астронавти ще употребяват шипове и тласкащи устройства, с цел да се плъзгат по повърхността, сходно на водолаз, който изследва коралов риф.
Наоми предизвести за евентуалните рискове, в това число за контакт с остри камъни, които биха могли да закачат скафандрите.
„ Вашето тегло ще се измести с към 10-20% според от това къде се намирате на повърхността, заради приливните сили от астероида-майка Didymos “, изясни тя.
Освен това непрестанно изменящото се въртене на Dimorphos към Didymos ще докара до непрекъсната смяна на локалното небе, което съставлява евентуален риск от дезориентация за астронавтите, означи Патрик.
Juventas и Milani ще се впуснат в главната си задача за маневриране към Dimorphos благодарение на тласкачи със леден газ, преди да кацнат на повърхността на метеорита. Тези CubeSats спътници са оборудвани с принадлежности за събиране на данни без значение от тяхната ориентировка при кацане, предоставяйки визия за слабото гравитационно поле на Dimorphos.
Докато задачата „ Хера “ насочва погледа си към Didymos и Dimorphos, учените с неспокойствие чакат резултати посредством междусателитните връзки – съблазнителен обзор на това, на което човешките откриватели могат да се натъкнат по време на своите инициативи в скалистия пейзаж на космоса.
