НЛО около Сатурн? Не – това е луна!
Екипът на автоматизираната междупланетна станция на НАСА “Касини ”, която през днешния ден учи Сатурн, има табиет да разгласява всички фотоси в Интернет пространството. Покрай фотографиите, направени през последните два дни, стартира да се подвига малко повече звук, в сравнение с е всекидневно.
Защото това, което се вижда на тях, наподобява на НЛО.
Но това не е НЛО – това е луната Пан и за нейния чудноват аспект има изцяло естествено пояснение.
Луната Пан в непосредствен проект. Снимката е снимана на 7-ми март. Credit: NASA/JPL-Caltech/SSI
Примерът е превъзходен за какво би трябвало да сме доста деликатни, когато тълкуваме сниманите от галактически апарати обекти. Поука трябваше да си извадим още преди 20-30 години, когато автоматизираните станции заснемаха структури на Марс с формата на човешко лице. Интуицията ни подсказва, че в случай че обещано нещо наподобява необичайно, то евентуално е с неестествен генезис. А в действителност не е – в случай че галактическа конструкция ни замязя на разположение или пирамида, най-вероятното има някакво изцяло естествено пояснение за странностите й. “Лицето ” на Марс излезе просто оптическа заблуда – то наподобява такова, единствено тъй като е снимано при избрана резолюция и под избран ъгъл. При по-висока резолюция илюзията се скапва и лицето стартира да наподобява на елементарна планина. А неотдавна един български откривател оповести, че на Венера има цветя, гущери и скорпиони (източник), само че и за тези странни “явления ”, снимани на планетата, също може да се откри естествено пояснение (източник).
Нека да се върнем на напълно страничния случай със Сатурн и луната Пан. Защо тя наподобява толкоз странна? Има доста просто пояснение и астрономите, които се занимават с акреционни дискове, знаят това. Акреционните дискове се срещат на всички места във Вселената и най-често приказваме за тях, когато дискутираме неутронни звезди и черни дупки. Но те се срещат и в планетарните пръстени, каквито Сатурн има. Най-просто казано – когато дискът се върти, структурите по ръбовете се изглаждат, а към центъра се образува издаденост.
Напълно естествено пояснение за другояче неестествено изглеждаща луна.
