Разкриха съкровището на Небет тепе
Екипът на археоложката София Христева е разкрила и открила траекторията на западната крепостна стена, още 2 кули и други крепостни уреди на Небет тепе. Това демонстрира, че интензивният строеж на Небет тепе е от 1 - 2 век, т.е. ранноримската време. Доказват го и голям брой открити римски монети и приложения от конска сбруя, написа Трафик нюз бг.
Тази година изследването на Небет тепе завърши, само че разкопките ще продължат най-малко още няколко години. Това не пречи туристите да посещават обекта, съобщи за радио Пловидв шефът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Така е по целия свят - туристите следят разкопките, които не престават, и по този начин даже се трансформират в атракция за посетителите. Откритията, направени през предходната и тази година, ще бъдат готови за експонирането им.
Приключиха разкопките и на най-голямата тракийска могила у нас Малтепе край с. Маноле, финансирани от община Пловдив. След 4-месечна работа археолозите откриха основите на постройка от 3 век след Христа, 2 гроба, паметни ями, над 40 римски монети и голям брой железни предмети. Сградата е била с размери 8 на 5 метра, построена от дървени колове, стените измазани с глина, а подът - тухлен. Вероятно е била краткотрайно жилище, обслужвала е процеса по издигането на могилата.
Там може би са живели хората, охранявали или издигали могилата, описа още шефът на РАМ – Пловдив, който е и началник на разкопките. Направено е и цялостно геофизично изследване на Малтепе, което е доста значимо за бъдещото проучване на могилата. Така имаме цялостна визия какви уреди има вътре в нея. Самата могила е обвързвана с покриването и съхраняването на монументално гробно оборудване, което ще разкрием евентуално идната година. Смятам, че напълно скоро Малтепе ще бъде една от сензациите в българската археология, съобщи доцент Кисьов.
" Небет тепе е проучвано преди 30 години. Колегите не са имали техническите благоприятни условия, с които са разполагаме през днешния ден. Това ни дава опция да създадем по-прецизни изследвания и да изнесем съответни данни по тематиката от кой момент Пловдив съществува като град, защото досега, въз основата на това, което откриваме, доста от хипотезите пропадат. Според нас по-мащабното строителство на Небет тепе е било през ранноримския интервал – 1-2 век след Христа ", описа пред PlovdivTime.bg археологът София Христева.
Научните хипотези на екипа й трансформират датировката на обекта. Най-ранната цитадела е била издигната през ІV в.пр.Хр., само че тя е с доста по-малки размери и е ситуирана в най-високата част на хълма. Крепостната стена е построена през 1 век, в случай че е имало по-ранна стена то тя е била унищожена. Най-вероятно обаче такава не е съществувала и стената, която е ограждала Трихълмието, е издигната напълно в 1 век.
В региона е имало градска конструкция, само че не и върху цялото Трихълмие, споделят археолозите. Проучванията им са затруднени, тъй като част от пластовете история в зоната са унищожени при предишни разкопки.
Колегата, който най-вече е работил тук и е проучвал най-голяма повърхност, е изринал доста огромна част от късните интервали. Изринал е целия римски интервал, огромна част от уличната настилка намираме изхвърлена в долната част на хълма. Изринал е цялото Средновековие, целия византийски интервал. Имал е упоритостта, че Пловдив и съответно Филипопол е синхронен на Микенските дворци и че тук е имало замък сходен на тях.
Това въобще не е правилно. И с цел да потвърди тези свои изказвания и упоритости, той е изхвърлил всички по-късни интервали. Не ги е документирал. На показ е извадил по-ранните материали. Не се знае обаче дали те са свързани с крепостното строителство. На процедура досегашните изследвания не вършат връзка сред архитектурата и находките, тъй като задачата е била да се настройки историята в интервала от ХІІ век преди Христа, добави София Христева.
Тази година изследването на Небет тепе завърши, само че разкопките ще продължат най-малко още няколко години. Това не пречи туристите да посещават обекта, съобщи за радио Пловидв шефът на Археологическия музей Костадин Кисьов. Така е по целия свят - туристите следят разкопките, които не престават, и по този начин даже се трансформират в атракция за посетителите. Откритията, направени през предходната и тази година, ще бъдат готови за експонирането им.
Приключиха разкопките и на най-голямата тракийска могила у нас Малтепе край с. Маноле, финансирани от община Пловдив. След 4-месечна работа археолозите откриха основите на постройка от 3 век след Христа, 2 гроба, паметни ями, над 40 римски монети и голям брой железни предмети. Сградата е била с размери 8 на 5 метра, построена от дървени колове, стените измазани с глина, а подът - тухлен. Вероятно е била краткотрайно жилище, обслужвала е процеса по издигането на могилата.
Там може би са живели хората, охранявали или издигали могилата, описа още шефът на РАМ – Пловдив, който е и началник на разкопките. Направено е и цялостно геофизично изследване на Малтепе, което е доста значимо за бъдещото проучване на могилата. Така имаме цялостна визия какви уреди има вътре в нея. Самата могила е обвързвана с покриването и съхраняването на монументално гробно оборудване, което ще разкрием евентуално идната година. Смятам, че напълно скоро Малтепе ще бъде една от сензациите в българската археология, съобщи доцент Кисьов.
" Небет тепе е проучвано преди 30 години. Колегите не са имали техническите благоприятни условия, с които са разполагаме през днешния ден. Това ни дава опция да създадем по-прецизни изследвания и да изнесем съответни данни по тематиката от кой момент Пловдив съществува като град, защото досега, въз основата на това, което откриваме, доста от хипотезите пропадат. Според нас по-мащабното строителство на Небет тепе е било през ранноримския интервал – 1-2 век след Христа ", описа пред PlovdivTime.bg археологът София Христева.
Научните хипотези на екипа й трансформират датировката на обекта. Най-ранната цитадела е била издигната през ІV в.пр.Хр., само че тя е с доста по-малки размери и е ситуирана в най-високата част на хълма. Крепостната стена е построена през 1 век, в случай че е имало по-ранна стена то тя е била унищожена. Най-вероятно обаче такава не е съществувала и стената, която е ограждала Трихълмието, е издигната напълно в 1 век.
В региона е имало градска конструкция, само че не и върху цялото Трихълмие, споделят археолозите. Проучванията им са затруднени, тъй като част от пластовете история в зоната са унищожени при предишни разкопки.
Колегата, който най-вече е работил тук и е проучвал най-голяма повърхност, е изринал доста огромна част от късните интервали. Изринал е целия римски интервал, огромна част от уличната настилка намираме изхвърлена в долната част на хълма. Изринал е цялото Средновековие, целия византийски интервал. Имал е упоритостта, че Пловдив и съответно Филипопол е синхронен на Микенските дворци и че тук е имало замък сходен на тях.
Това въобще не е правилно. И с цел да потвърди тези свои изказвания и упоритости, той е изхвърлил всички по-късни интервали. Не ги е документирал. На показ е извадил по-ранните материали. Не се знае обаче дали те са свързани с крепостното строителство. На процедура досегашните изследвания не вършат връзка сред архитектурата и находките, тъй като задачата е била да се настройки историята в интервала от ХІІ век преди Христа, добави София Христева.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ