Artemis II се завърна на Земята с екстремно спускане над 30 пъти ...
Екипажът – Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джереми Хансен – доближи разстояние от над 406 000 км от Земята. Това е най-далечната точка, до която са стигали хора в космоса.
Мисията не включва кацане на Луната, само че мина около нея и сподели елементи от така наречен „ далечна страна “, които в никакъв случай не са били следени непосредствено от човешки екипаж.
Драматично завръщане със скорост над 30 пъти звука
Космическият транспортен съд Orion навлезе в атмосферата със скорост към Mach 33. При спускането капсулата беше обхваната от плазма, което докара до къса загуба на връзка – сериозен миг, наблюдаван в действително време от центъра за ръководство.
След шестминутно „ затъмнение “ връзката беше възобновена, а малко по-късно капсулата се приводни край крайбрежията на Калифорния. Астронавтите бяха изтеглени с военни хеликоптери и отведени на борда на кораба USS John P. Murtha.
Мисия с исторически екипаж
Artemis II е първата задача до Луната с толкоз разнороден екипаж. Кристина Кох стана първата жена, достигнала до Луната, Виктор Глоувър – първият негър астронавт в такава задача, а Джереми Хансен – първият канадец.
Това е явен сигнал за новата посока на галактическите стратегии – по-широко интернационално присъединяване и представителност.
Не единствено просвета, а и символика
Освен техническите достижения, задачата предложи и мощни образни моменти – цялостно слънчево затъмнение, гледки към далечната страна на Луната и фрагменти на Земята, изгряваща над лунния небосвод.
Тези изображения припомнят за емблематичните фотоси от програмата Apollo и още веднъж слагат въпроса за мястото на човечеството във Вселената.
Подготовка за идната стъпка
Artemis II е основна тестова задача. Следващата фаза – Artemis III – би трябвало да включва действително кацане на Луната. В по-дългосрочен проект задачата е създаване на устойчива база.
Въпреки някои механически проблеми по време на полета, задачата се смята за триумф и удостоверява, че човечеството още веднъж е в положение да изпраща хора оттатък ниска околоземна орбита.
Началото на нова галактическа епоха
Artemis II не е просто повтаряне на предишното. Тя е първата стъпка към нов стадий – този път с упоритост за дълготрайно наличие на Луната и подготовка за задачи към Марс.
Както означават самите астронавти, най-важното обръщение остава едно – погледът оттатък Земята ни припомня какъв брой нежна и скъпа е тя.
Мисията не включва кацане на Луната, само че мина около нея и сподели елементи от така наречен „ далечна страна “, които в никакъв случай не са били следени непосредствено от човешки екипаж.
Драматично завръщане със скорост над 30 пъти звука
Космическият транспортен съд Orion навлезе в атмосферата със скорост към Mach 33. При спускането капсулата беше обхваната от плазма, което докара до къса загуба на връзка – сериозен миг, наблюдаван в действително време от центъра за ръководство.
След шестминутно „ затъмнение “ връзката беше възобновена, а малко по-късно капсулата се приводни край крайбрежията на Калифорния. Астронавтите бяха изтеглени с военни хеликоптери и отведени на борда на кораба USS John P. Murtha.
Мисия с исторически екипаж
Artemis II е първата задача до Луната с толкоз разнороден екипаж. Кристина Кох стана първата жена, достигнала до Луната, Виктор Глоувър – първият негър астронавт в такава задача, а Джереми Хансен – първият канадец.
Това е явен сигнал за новата посока на галактическите стратегии – по-широко интернационално присъединяване и представителност.
Не единствено просвета, а и символика
Освен техническите достижения, задачата предложи и мощни образни моменти – цялостно слънчево затъмнение, гледки към далечната страна на Луната и фрагменти на Земята, изгряваща над лунния небосвод.
Тези изображения припомнят за емблематичните фотоси от програмата Apollo и още веднъж слагат въпроса за мястото на човечеството във Вселената.
Подготовка за идната стъпка
Artemis II е основна тестова задача. Следващата фаза – Artemis III – би трябвало да включва действително кацане на Луната. В по-дългосрочен проект задачата е създаване на устойчива база.
Въпреки някои механически проблеми по време на полета, задачата се смята за триумф и удостоверява, че човечеството още веднъж е в положение да изпраща хора оттатък ниска околоземна орбита.
Началото на нова галактическа епоха
Artemis II не е просто повтаряне на предишното. Тя е първата стъпка към нов стадий – този път с упоритост за дълготрайно наличие на Луната и подготовка за задачи към Марс.
Както означават самите астронавти, най-важното обръщение остава едно – погледът оттатък Земята ни припомня какъв брой нежна и скъпа е тя.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ