Първата мишка от двама бащи се роди в лаборатория
Екип учени от Шанхайския университет Цзяо Тун в Китай за първи път съумя да сътвори мишки, родени от двама татковци, които след това израснаха, доближиха зрялост и сътвориха потомство. Това достижение съставлява значима стъпка в региона на генетиката и репродуктивната биология.
В лабораторни условия учените вкарват два сперматозоида — всеки от друг мъжки субект — в яйцеклетка на мишка, от която авансово е отстранено ядрото . Чрез генетично редактиране откривателите съумяват да препрограмират елементи от ДНК на сперматозоидите, тъй че да се развие ембрион — развой, наименуван андрогенеза . Полученият ембрион, съдържащ генетичен материал от двамата татковци, е вграден в утробата на женска мишка и сполучливо се донася до раждане.
Роденият мъжки субект след това се развива обикновено, доближава зрелост и след класическо чифтосване с женска мишка също става родител. В рамките на опита методът е още един сполучливо още един път, като са основани два плодовити мъжки екземпляра с двама биологични татковци.
First mouse with two biological FATHERS reaches adulthood - in breakthrough that could pave the way for gay men to have children https://t.co/h6IernfFkZ pic.twitter.com/pnPaJtXX87
— Daily Mail US (@Daily_MailUS) January 28, 2025
Постижението дава теоретична опция в бъдеще двойки мъже да имат дете, което да е генетично обвързвано и с двамата родители, и което да може независимо да има поколение. Въпреки това специалистите акцентират, че е рано сходни процедури да бъдат прилагани при хора заради редица софтуерни, биологични и етични спънки.
Данните от проучването сочат, че триумфът на метода е към момента извънредно невисок . От 259 ембриона, пренесени в женски мишки, до зрелост доближават и основават свое поколение единствено два индивида. Кристоф Галиче от Sainsbury Wellcome Centre в Лондон отбелязва, че опитът е обещаващ, само че изрично неупотребим при хора на този стадий заради големия брой нужни яйцеклетки, сурогатни майки и ниския % на успеваемост.
Към момента еднополовите двойки, искащи да имат деца, се възползват от сурогатно майчинство или донорство, което значи, че единият родител няма генетична връзка с детето. Новите резултати от проучванията върху мишки дават вяра, че е допустимо поколение с генетичен принос и на двамата татковци, само че технологията към този момент остава надалеч от действителна приложимост при хора.
Проблемът с развиването на ембрион с двама татковци или две майки се корени в така наречен геномно импринтиране — характерен механизъм за „ печатане “ на избрани гени в ДНК. При естественото размножаване половината генетичен материал идва от бащата, половината — от майката, като при сливането настава продан сред двойките хомоложни хромозоми, развой прочут като „ кръстосване “. Когато обаче и двата набора хромозоми произлизат единствено от мъжки или единствено от женски субект, процесът на „ печатане “ не протича вярно и се следят аномалии в развиването . Чрез точно редактиране на гени, свързани с този развой, учените съумяват да преодолеят главното затруднение пред еднополовото възпроизводство при бозайниците.
Методът, употребен в опита, включва най-новите техники за геномно редактиране . Първите сходни технологии се появяват в края на 20 век, а през 2009 година е създаден революционният инструмент CRISPR, който разрешава точно рязане на ДНК в определени сектори и редактиране на избрани гени. Това разрешава на учените да изключват избрани гени, да отстраняват, прибавят или заменят фрагменти от ДНК.
В предишни опити, оповестени през 2023 година, екипи от учени също основават мишки с двама биологични татковци, само че новородените не са плодовити. Настоящото проучване демонстрира, че превъзмогването на геномното импринтиране може да разреши раждането на плодовито поколение, въпреки и на този стадий единствено при мишки.
Изследователите акцентират, че макар напредъка, практическото използване на метода при по-големи животни, в това число примати, ще срещне съществени софтуерни компликации. Освен това пораждат значими етични въпроси, изключително във връзка с опити върху хора.
Работата на китайските учени е оповестена в списание PNAS. В нея създателите заключават, че геномното импринтиране остава главната преграда за развиването на еднополови ембриони при бозайниците, само че с напредъка на генетичните технологии тази преграда може да бъде преодоляна в бъдеще.
