Археолози започнаха проучвания на Орлово гнездо край Белово
Екип от археолози стартира изследване на обект " Орлово гнездо “ в едноименната околност край Белово, заяви директорката на Историческия музей в града Севдалина Попова. Финансирането на разкопките е обезпечено от Министерството на културата по утвърден по-рано през тази година план на музея. Отпуснати са малко над 14 хиляди лв..
Експертите считат, че това е обект с висока научна и културно-историческа стойност. Липсата на следи от по-късно обитаване, е съображение да се допусне, че обектът е богат на ранни железни произведения или други атрактивни и високо стойностни артефакти. Близостта на обекта до разнообразието от естествени запаси и суровини-качествени скални породи, залежи на глини, минерални извори, е съчетана с удобните климатични и ландшафтни условия за развиване на разбъркан вид земеделско-скотовъдно стопанство, сочат събрани досега данни от специалисти.
Мястото се откроява със стратегическото разположение – на кръстопътя на главните информационни артерии в пресечената точка на Ихтиманска Средна гора, Рила и Родопите, разграничени от пролома на Марица и долината на р. Яденица, от север, запад и юг и Горнотракийската равнина на изток.
Тези фактори дефинират претекстовете за създаване на пилотен план за изследване на паметника, като главната цел на първия стадий е да се събере оптимален размер информация за характера и хронологията на обекта.
Експертите считат, че това е обект с висока научна и културно-историческа стойност. Липсата на следи от по-късно обитаване, е съображение да се допусне, че обектът е богат на ранни железни произведения или други атрактивни и високо стойностни артефакти. Близостта на обекта до разнообразието от естествени запаси и суровини-качествени скални породи, залежи на глини, минерални извори, е съчетана с удобните климатични и ландшафтни условия за развиване на разбъркан вид земеделско-скотовъдно стопанство, сочат събрани досега данни от специалисти.
Мястото се откроява със стратегическото разположение – на кръстопътя на главните информационни артерии в пресечената точка на Ихтиманска Средна гора, Рила и Родопите, разграничени от пролома на Марица и долината на р. Яденица, от север, запад и юг и Горнотракийската равнина на изток.
Тези фактори дефинират претекстовете за създаване на пилотен план за изследване на паметника, като главната цел на първия стадий е да се събере оптимален размер информация за характера и хронологията на обекта.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ