Сдружение "Тацитус" помага на децата с аутизъм с индивидуални програми
Екип на проектаМина Енева, детски психолог Михаела Трифонова, АВА терапевт Теодор Ангелов, АВА терапевт Александра Чехларова, логопед
Специалистите от центровете за работа с деца с аутизъм " Тацитус " в София и Благоевград са минали образования по ABA (Appplied Behavior Analysis), или прибавен поведенчески разбор. Екипът на " Тацитус " е подготвен от гръцкия сертифициран поведенчески терапевт за Applied Behavior Analysis (ABA) Анна Цатири Емануил*. ABA, или прибавен поведенчески разбор, цели понижаване на проблематичните държания и структуриране на функционални умения в разнообразни и извънредно значими за ежедневното действие посоки: тирада, връзка, реплика, игра, обществено другарство, следване на вербални указания, справяне с разнообразни задания и самообслужване.
Чрез взаимна работа и с помощта на обмяната на опит с Анна Емануил експертите на " Тацитус " ползват правилата на ABA в общността, във външна среда, а освен в затворената и структурирана среда на центъра и по отношение на графика на визити на детето. От изключителна значимост е, че с изключение на ранна намеса АВА експертите в център " Тацитус " към този момент имат опция да ползват и да бъдат супервизирани в работата си с деца от аутистичния набор от експерт, сертифициран по ABA, от 0- до 18-годишна възраст на децата. Така на процедура работата и заниманията се реализират през игра, посредством подкрепяне в друга среда и обстановки - да вземем за пример при посещаване и извършване на покупки в магазин, посредством навестяване на детската площадка, където децата са подтиквани да поддържат връзка със своите връстници. Работата във външната среда изисква подобаващ отговор на обществените взаимоотношения и избрани обществени обстановки, което способства за интеграцията в обществото. По време на престоя си в България Емануил е изготвила самостоятелни стратегии и/или е ревизирала към този момент съществуващите на към 30 деца. Емануил взаимно с екипа на център " Тацитус " е осъществила визити във външна среда с към 20 деца. Проведени са взаимно и срещи с родителите, следва организирането и на образование за родители, в което да схванат повече за това по какъв начин да ползват правилата на АBА в домашна среда и в общността.
*Анна Цатири Емануил приключва бакалавърска степен по ерготерапия в Университета в Атина. От 2014 година Анна Цатири Емануил се включва като главен терапевт в работата с групи от деца със синдром на Аспергер и ADHD. От 2016 година е сертифициран поведенчески терапевт от International BACB Council, а 3 години по-късно и сертифициран Assistant Behavior Analyst от International Commission for the Certification of Behavior Analysts. Благодарение на съвместяването на двете специалности - ерготерапия и ABA - Емануил има изчерпателен взор върху потребностите, усложненията и в същото време мощните страни на децата с аутизъм. Мина Енева, основател на Център за работа с деца с аутизъм " Тацитус ": Травмите от изолацията на децата ще бъдат съществени
ВизиткаМина Енева е психолог, ерготерапевт, шеф на Защитено жилище " Св. Рафаил " и основател на Център за работа с деца с аутизъм " Тацитус ". Жилището обезпечава място за живеене и поддръжка за пълнолетни хора с психологични премеждия и е нова за страната ни опция за даване на сложна помощ за тази извънредно уязвима група от хора. Мисията на Мина като шеф на жилището е да работи за по-доброто качество на живот на хората с психологични премеждия. Тя е майка на три деца, първото от които е дете с аутизъм. Това е и повода да сътвори място, където децата с аутизъм да се усещат обичани, обгрижвани, да получават самостоятелно внимание и образование. През 2009 година основава Център за работа с деца с аутизъм " Тацитус ".
Какви са психическите и социално-икономическите спънки пред интеграцията на децата с аутизъм в българското общество?
Здраве Алманах на нововъведенията в здравния бранш
Аутизмът визира главно обществената функционалност и това диктува редица спънки пред пълноценната интеграция в социума. При децата от ауистичния набор това може да се прояви с липса на диалект, с отвращение да се поддържа връзка с външния свят, с поведенчески особености, които мъчно се одобряват от социума. Някои от децата от спектъра мъчно се научават да следват дадени указания, да съблюдават правила, може да изпитват компликации и при научаването на обикновени умения за самообслужване в всекидневието им. При хората с типично развиване тялото по натурален метод създава отговор на даден тласък от околната среда. Децата с аутизъм обаче доста постоянно не схващат околната среда и тласъците, измежду които всички ние живеем, имат усложнения със сензорната обработка на постъпващите от заобикалящия свят и личното тяло сигнали. Нашата задача като експерти е да работим с тези деца, с цел да им помогнем да се оправят с ежедневни действия, да поддържат връзка и да бъдат обществено включени. Затова и върша уточнението, че има и деца от спектъра, които научават няколко езика и се трансформират в изявени членове на обществото. Как правилата на приложно-поведенческия разбор се трансферират и отвън очертанията на центъра и от каква поддръжка се нуждаят родителите на децата с аутизъм, с цел да се реализира това?
Приложно-поведенческият разбор (ППА) е просвета, която преглежда научаването и действието на обещано държание. ППА се основава на базисни закони, които ползва към държанието, тъй че способства всички аспекти на ученето. В допълнение ППА разпознава и редуцира нежеланите държания, възпрепятстващи напредъка на детето. ППА включва голям брой техники, които се ползват към държанието в подтекста на средата и обстановката, в които то се случва. Това разрешава да определим каква е задачата на обещано държание и да разработим тактики, посредством които да се научат нови обществено допустими и ефикасни способи за другарство, самообслужване, игра и справяне в образователна и обществена среда. Подходът към всяко дете е самостоятелен, положителен, мотивиращ и съгласуван с неговите потребности. Изготвя се оценка и се прави самостоятелна стратегия, която подтиква мощните страни и поддържа усложненията на детето. Тази стратегия - след нужния развой на образование - може да бъде следвана и от фамилията отвън рамките на профилираните центрове за работа с деца от спектъра. Възможно е терапевтът да посети фамилията и да изготви и домашна стратегия, която да се съблюдава от фамилията, околните към детето и учителите. Предостави ли страната задоволително поддръжка на децата с аутизъм и специфични просветителни потребности и техните фамилии по време на пандемията? Как им се отрази тя?
Смятам, че контузиите от изолацията при децата ще са съществени. Психиката на децата е най-уязвима, те нямат напълно тъкмо схващане какво се случва, а ние като възрастни не всеки път можем разбираемо и ясно да разбираем. Все отново това, което можем и поучавам да се направи от родителите, е да беседват с децата и да им изясняват това, което се случва, по допустимо най-достъпен метод. В доста огромна степен децата научават за света от нас - възрастните. Добре е също по този начин да се опитаме да структурираме всекидневието на детето, да направляваме процесите и времето за учене и отдих. При децата от аутистичния набор сегашната обстановка към пандемията считам, че евентуално ще докара до липса на развиване на умения, които са им нужни, с цел да могат да се интегрират в обществото. Ще се отрази също на прочувственото им положение като неведение и боязън, че не схващат и не се ориентират добре в разпоредбите, които би трябвало да следват в тази обстановка. Децата с аутизъм обичат рутината, а виждам, че при доста от тях тя търпи промени в създалата се обстановка и това ги обърква във връзка с ежедневния им режим и действия, с които по принцип са привикнали.
Специалистите от центровете за работа с деца с аутизъм " Тацитус " в София и Благоевград са минали образования по ABA (Appplied Behavior Analysis), или прибавен поведенчески разбор. Екипът на " Тацитус " е подготвен от гръцкия сертифициран поведенчески терапевт за Applied Behavior Analysis (ABA) Анна Цатири Емануил*. ABA, или прибавен поведенчески разбор, цели понижаване на проблематичните държания и структуриране на функционални умения в разнообразни и извънредно значими за ежедневното действие посоки: тирада, връзка, реплика, игра, обществено другарство, следване на вербални указания, справяне с разнообразни задания и самообслужване.
Чрез взаимна работа и с помощта на обмяната на опит с Анна Емануил експертите на " Тацитус " ползват правилата на ABA в общността, във външна среда, а освен в затворената и структурирана среда на центъра и по отношение на графика на визити на детето. От изключителна значимост е, че с изключение на ранна намеса АВА експертите в център " Тацитус " към този момент имат опция да ползват и да бъдат супервизирани в работата си с деца от аутистичния набор от експерт, сертифициран по ABA, от 0- до 18-годишна възраст на децата. Така на процедура работата и заниманията се реализират през игра, посредством подкрепяне в друга среда и обстановки - да вземем за пример при посещаване и извършване на покупки в магазин, посредством навестяване на детската площадка, където децата са подтиквани да поддържат връзка със своите връстници. Работата във външната среда изисква подобаващ отговор на обществените взаимоотношения и избрани обществени обстановки, което способства за интеграцията в обществото. По време на престоя си в България Емануил е изготвила самостоятелни стратегии и/или е ревизирала към този момент съществуващите на към 30 деца. Емануил взаимно с екипа на център " Тацитус " е осъществила визити във външна среда с към 20 деца. Проведени са взаимно и срещи с родителите, следва организирането и на образование за родители, в което да схванат повече за това по какъв начин да ползват правилата на АBА в домашна среда и в общността.
*Анна Цатири Емануил приключва бакалавърска степен по ерготерапия в Университета в Атина. От 2014 година Анна Цатири Емануил се включва като главен терапевт в работата с групи от деца със синдром на Аспергер и ADHD. От 2016 година е сертифициран поведенчески терапевт от International BACB Council, а 3 години по-късно и сертифициран Assistant Behavior Analyst от International Commission for the Certification of Behavior Analysts. Благодарение на съвместяването на двете специалности - ерготерапия и ABA - Емануил има изчерпателен взор върху потребностите, усложненията и в същото време мощните страни на децата с аутизъм. Мина Енева, основател на Център за работа с деца с аутизъм " Тацитус ": Травмите от изолацията на децата ще бъдат съществени
ВизиткаМина Енева е психолог, ерготерапевт, шеф на Защитено жилище " Св. Рафаил " и основател на Център за работа с деца с аутизъм " Тацитус ". Жилището обезпечава място за живеене и поддръжка за пълнолетни хора с психологични премеждия и е нова за страната ни опция за даване на сложна помощ за тази извънредно уязвима група от хора. Мисията на Мина като шеф на жилището е да работи за по-доброто качество на живот на хората с психологични премеждия. Тя е майка на три деца, първото от които е дете с аутизъм. Това е и повода да сътвори място, където децата с аутизъм да се усещат обичани, обгрижвани, да получават самостоятелно внимание и образование. През 2009 година основава Център за работа с деца с аутизъм " Тацитус ".
Какви са психическите и социално-икономическите спънки пред интеграцията на децата с аутизъм в българското общество?
Здраве Алманах на нововъведенията в здравния бранш
Аутизмът визира главно обществената функционалност и това диктува редица спънки пред пълноценната интеграция в социума. При децата от ауистичния набор това може да се прояви с липса на диалект, с отвращение да се поддържа връзка с външния свят, с поведенчески особености, които мъчно се одобряват от социума. Някои от децата от спектъра мъчно се научават да следват дадени указания, да съблюдават правила, може да изпитват компликации и при научаването на обикновени умения за самообслужване в всекидневието им. При хората с типично развиване тялото по натурален метод създава отговор на даден тласък от околната среда. Децата с аутизъм обаче доста постоянно не схващат околната среда и тласъците, измежду които всички ние живеем, имат усложнения със сензорната обработка на постъпващите от заобикалящия свят и личното тяло сигнали. Нашата задача като експерти е да работим с тези деца, с цел да им помогнем да се оправят с ежедневни действия, да поддържат връзка и да бъдат обществено включени. Затова и върша уточнението, че има и деца от спектъра, които научават няколко езика и се трансформират в изявени членове на обществото. Как правилата на приложно-поведенческия разбор се трансферират и отвън очертанията на центъра и от каква поддръжка се нуждаят родителите на децата с аутизъм, с цел да се реализира това?
Приложно-поведенческият разбор (ППА) е просвета, която преглежда научаването и действието на обещано държание. ППА се основава на базисни закони, които ползва към държанието, тъй че способства всички аспекти на ученето. В допълнение ППА разпознава и редуцира нежеланите държания, възпрепятстващи напредъка на детето. ППА включва голям брой техники, които се ползват към държанието в подтекста на средата и обстановката, в които то се случва. Това разрешава да определим каква е задачата на обещано държание и да разработим тактики, посредством които да се научат нови обществено допустими и ефикасни способи за другарство, самообслужване, игра и справяне в образователна и обществена среда. Подходът към всяко дете е самостоятелен, положителен, мотивиращ и съгласуван с неговите потребности. Изготвя се оценка и се прави самостоятелна стратегия, която подтиква мощните страни и поддържа усложненията на детето. Тази стратегия - след нужния развой на образование - може да бъде следвана и от фамилията отвън рамките на профилираните центрове за работа с деца от спектъра. Възможно е терапевтът да посети фамилията и да изготви и домашна стратегия, която да се съблюдава от фамилията, околните към детето и учителите. Предостави ли страната задоволително поддръжка на децата с аутизъм и специфични просветителни потребности и техните фамилии по време на пандемията? Как им се отрази тя?
Смятам, че контузиите от изолацията при децата ще са съществени. Психиката на децата е най-уязвима, те нямат напълно тъкмо схващане какво се случва, а ние като възрастни не всеки път можем разбираемо и ясно да разбираем. Все отново това, което можем и поучавам да се направи от родителите, е да беседват с децата и да им изясняват това, което се случва, по допустимо най-достъпен метод. В доста огромна степен децата научават за света от нас - възрастните. Добре е също по този начин да се опитаме да структурираме всекидневието на детето, да направляваме процесите и времето за учене и отдих. При децата от аутистичния набор сегашната обстановка към пандемията считам, че евентуално ще докара до липса на развиване на умения, които са им нужни, с цел да могат да се интегрират в обществото. Ще се отрази също на прочувственото им положение като неведение и боязън, че не схващат и не се ориентират добре в разпоредбите, които би трябвало да следват в тази обстановка. Децата с аутизъм обичат рутината, а виждам, че при доста от тях тя търпи промени в създалата се обстановка и това ги обърква във връзка с ежедневния им режим и действия, с които по принцип са привикнали.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ