Екип изследователи от Университета на Британска Колумбия, Канада, постигна сериозен

Екип откриватели от Университета на Британска Колумбия, Канада, реализира сериозен пробив в създаването на перорални инсулинови таблетки като сурогат на ежедневните инжекции, съобщава уеб сайтът на университета ubc.ca.

Учените са разкрили, че инсулинът от най-новата версия на техните таблетки се всмуква от плъхове по същия метод, както инжектирания инсулин.

Тези вълнуващи резултати демонстрират, че сме на прав път в създаването на инсулинова формула, с която към този момент няма да е належащо да се инжектира инсулин преди всяко хранене. Това ще усъвършенства качеството на живот на над 9 милиона души, страдащи от диабет вид 1, споделя професор д-р Анубхав Пратап-Сингх, основен откривател от факултета по земя и хранителни системи.

Той изяснява, че вдъхновението за търсенето на неинжекционен инсулин е пристигнало от татко му диабетик, който си е инжектирал инсулин 3-4 пъти дневно през последните 15 години.

Според доктор Алберто Балдели, старши помощник в лабораторията на доктор Пратап-Сингх, съвсем 100% от инсулина в техните таблетки отива директно в черния дроб. При предходни опити да се създаде инсулин за пиянство, по-голямата част от инсулина се е натрупвала в стомаха.

Дори два часа след приема не открихме инсулин в стомасите на плъховете, които тествахме. Всичко беше в черния дроб, който е идеалната цел за инсулин – това е резултатът, който търсихме, споделя Игонг Гуо, водещ създател на проучването и докторант, работещ в тясно съдействие по плана.

Доставянето на нужния на организма инсулин с инжектиране не е най-удобният и щадящ способ за пациентите с диабет. С няколко други таблетки, които също се тестват и създават, екипът на университета търси оптимално ефикасният метод да улеснение на по-пълното асимилиране на инсулина. 

Групата на д-р Пратап-Сингх създаде друг тип таблетка, която не се гълта, а се разтваря, сложена сред венеца и бузата.

Този способ употребява тънката мембрана, намираща се в лигавицата на вътрешната буза и задната част на устните (известна също като букална лигавица). Той доставя цялото количество инсулин в черния дроб, без да губи или разгражда веществото по пътя му.

При инсулина за инжектиране обикновено се нуждаем от 100 единици на доза. Други таблетки за усвояване, които се създават и отиват в стомаха, може да се нуждаят от 500 единици инсулин, който в огромна степен се губи и това е главен проблем, който се опитваме да заобиколим, споделя доктор Игонг Гуо.

Повечето инсулинови таблетки в развой на разработка освобождават инсулина постепенно за два до четири часа, до момента в който инжектираният инсулин може да бъде напълно усвоен за 30-120 минути.

Подобно на бързодействащата инсулинова инжекция, нашата таблетка за перорално приложение се всмуква след половин час,, споделя доктор Балдели.

Потенциални необятни изгоди

Как работят таблетките върху хора е изследване, което занапред следва. Д-р Пратап-Синг споделя, че ще са нужни повече време, финансиране и сътрудници. Но освен категоричните евентуални изгоди за диабетиците, той акцентира, че таблетката, която създават, може да бъде и по-устойчива, рентабилна и налична.

Повече от 300 000 канадци са принудени да си инжектират инсулин няколко пъти дневно, споделя доктор Пратап-Синг. - Иглите и пластмасата от спринцовката може да не бъдат рециклирани и да бъдат изпратени в депо. Този проблем при използването на таблетки не съществува.

Той се надява, че с новата форма цената на доза инсулин ще бъде доста понижена, защото оралната опция може да бъде по-евтина и по-лесна за произвеждане. Транспортирането на таблетките би било по-лесно за диабетиците, които сега би трябвало да мислят за съхраняването на дозите си на хладно.

Част от изследването е оповестена в списанието Scientific Reports на Nature Publishing Group.