Пробив! Капки ще ни помагат да виждаме в пълен мрак!
Ключът е в естествено светлочувствително вещество, известно като Ce6, която се получава от морски организми и в продължение на доста години е употребявано в проучвания за лекуване на рака. Също по този начин то е потвърдено дейно против нощна слепота и за възстановяване на зрението при разнообразни очни болести. Затова и самостоятелен екип от „ биохакери “ в Калифорния под името Science for the Masses взема решение да види по какъв начин може това вещество да усъвършенства нощното зрение.
Идеята идва от патент, заведен през 2012 година, в който се твърди, че когато се приложи примес от Ce6, инсулин и физиологичен разтвор в окото на човек, ретината ще го всмуква и това ще усили зрението при слаба светлина. В патента се загатва, че на мястото на инсулин може да се употребява диметилсулфоксид (ДМСО), само че екипът на Science for the Masses взема решение да употребява двете, с цел да усили пропускливостта на разтвора.
Техният сътрудник Габриел Лисина взема решение да бъде опитното зайче. Учените разказват процедурата в уеб страницата си. Лисина ляга по тил, очите му се промиват с физиологичен разтвор, с цел да се отстранят всевъзможни замърсявания, клепачите се закрепват с дребен спекулум, с цел да се предотврати премигване и изтичане на течността. След това разтворът се покапва в конюнктивалния сак благодарение на микропипета на три дози от 50 μl във всяко око.
След това се ползва налягане върху кантуса, с цел да слезе течността към региона на носа. Всяка нова доза се прибавя след абсорбирането на идната, като черният цвят на разтвора изчезва единствено след няколко секунди. След това спекулумът се маха и очите се слагат черни склерални лещи, с цел да се понижи евентуалната светлина, която може да навлезе в окото. Черни очила предотвратяват излагането на ярка светлина преди теста.
След това Лисина дружно с четирима души като контролна група влизат в мрачно помещение. След към час той стартира да разграничава предметите, ситуирани на 10 метра разстояние. Скоро това разстояние стига до 20 метра, и в последна сметка до над 50. На това разстояние той съумява да разпознае разнообразни знаци и предмети, като числа, букви и форми, движени върху декор с разнообразни цветове и шарки.
След което Лисина и хората от контролната група са изведени в гората през нощта и ситуирани на разнообразни места. Те е трябвало да показват с лазерен показалец хора, които стоят на 50 метра разстояние.
Екипът рапортува за резултатите, които са много забележителни – Лисина систематично разпознава обекти, които не са забележими за контролите. Той открива далечните фигури в 100 % от случаите, до момента в който хората в контролната група ги разпознава единствено на 33 %.
След теста Лисина носи слънчеви очила до преди лягане, а на сутринта зрението му се е върнало към естественото, като в идващите 20 дни не се виждат никакви последици.
Екипът декларира, че са нужни още опити, само че те могат да се проведат елементарно, защото употребяваните материали са евтини и тествани за сигурност голям брой пъти.
Учените описват, че задачата на тяхната група е да изследват нещата, с които научноизследователските институции и корпорации не биха се занимавали, само че са прекомерно вълнуващи, с цел да се подценен.
„ Разбира се има правила, които би трябвало да се следват, с цел да не се побъркваме, само че науката не е тайнствен език, който единствено дребен хайлайф владее “ – споделят те. Нямаме самообладание да забележим какво ще излезе от това.
