Екип български учени участва в експеримент, проведен в изследователска станция

Екип български учени взе участие в опит, извършен в изследователска станция в пустинята Юта, Съединени американски щати, която имитира изискванията на планетата Марс.

Целта на задачата е да се разбере дали е допустимо в едни нетипични и мъчно адаптируеми за живот условия безпроблемно да се направи артикул, който е употребяван от епохи на Земята – българското кисело мляко.

През декември 2023 година в известното списание Journal of Ethnic Foods е оповестена публикация, написана от екипа за извършения опит.

В него седем души подготвят кисело мляко с бактерията Лактобацилус булгарикус и по-късно го изяждат. Те са екип от аналогови астронавти, които вземат участие в двуседмична аналогова задача в затворена среда, сходна на Марс, показва изданието New Scientist.

Наричани звездни или пирамидални дюни, те доближават стотици метри височина

Основният въпрос на опита е „ Може ли българското кисело мляко да усъвършенства представянето на астронавтите по време на задачите на Марс? “

Снимка: iStock

Проектът в Юта продължава една изследователска традиция. Българско кисело мляко е било употребявано преди този момент при полета на втория български космонавт в Космоса - Александър Александров през 1988 година, а също и от моряци по време 150-дневно корабоплаване до Антарктида, от 56 български водачи от Военновъздушните сили и от доброволци „ в симулирани условия на корабокрушение “.

От пролетта на 2025 година доброволците ще могат да прекарат 12 месеца в галактическия център „ Джонсън “ в Хюстън

„ С дългия си период на валидност и пробиотични свойства, българското кисело мляко се оказва скъп хранителен артикул за колонизирането на Червената планета “, счита екипът от учени.

„ Марсианското кисело мляко беше една доста хубава концепция. Когато чува за набора на доброволци за " галактическата станция " в пустинята Юта, която би трябвало да симулира изискванията на една марсианска задача, с избрана дълготрайност, несъмнено, и в доста по-малък мащаб, доктор Изабела Шопова реши да се включи ”, разяснява пред Българска телеграфна агенция проф. Светла Данова от Българска академия на науките, която също е част от екипа, провел опита.

Съединени американски щати ще изпрати хора на естествения сателит на планетата ни за първи път от 1972 година

„ Решението ѝ е да взе участие в общ план с Диана Богоева - социолог, който работи в Австралия, само че се занимава напълно с проучването на храни, в по-социологичен аспект. И по този начин, двете си мислят, че в тази задача ще е потребно да се обърне внимание на храненето. Като българки, първо се сещат за киселото мляко ”, показва още тя.

„ Аз и Изабела стигнахме до извода, че най-добре би било да се научат космонавтите да вършат кисело мляко в галактически условия, като употребяват една лиофилизирана закваска. За страдание, нямаше време да ѝ изпратим същинска, традиионна за България. Наложи се тя да купи от американския пазар, защото по това време беше в Америка ”, споделя проф. Данова.

Снимка: iStock

Проектът е на Барбара Белвиси е отговор на изменението на климата

По думите ѝ участниците в марсианската задача възприели доста добре това нашарване на менюто. Те съумели да си създадат киселото мляко в тези нетипични и лимитирани от естествените улеснения условия. Експериментът посочил, че киселото мляко може да се направи и със изсъхнало такова, с цел да се спести място в галактическия транспортен съд.

Проектът дава добър резултат и върху душeвността на участниците, тъй като те считат, че употребяват нещо потребно, което няма да се отрази отрицателно и ще компенсира отрицателните последици от променения хранителен режим в едни условия като тези в Космоса.

„ За мен е значимо, че българското кисело мляко е на сцената, под светлините на прожекторите и че то има късмет да отиде в Космоса. И за всичко това е " отговорна " една българка, която, без значение че живее по целия свят, и че е имала шанса да живее на разнообразни хубави места, не стартира да се превъзнася по западните удоволствия на живота, а промотира своите корени. Промотира това, което е било в дълголетната история на българина, което е в основата и на теорията за пробиотиците ”, разяснява проф. Данова.

“Навремето България е имала цяла стратегия за галактически храни – Институт по криобиология. Работили са в тази посока. Имали са особено съоръжение и Департамент за произвеждане на галактически храни. Били сме едни от новаторските и водещи в тази сфера. Космонавтите не трябва да подценяват нашата страна. Ние можем да предложим доста аспекти, които да прибавят, с цел да реализират своите проучвания, тъй като всяка една галактическа стратегия е доста сложна. Храненето и предварителната защита на човешкия микробиом по време на провеждането на тези стратегии са една доста значима част. Космонавтите са сложени в едни условия, които мощно въздействат на микробиома, а най-хубавият регулатор на микробиома са точно тези положителни бактерии ”, показва още тя.

Продължи да четеш