Хърватия влиза в еврозоната с много желание и малко помощ
ЕК и ЕЦБ дадоха зелена светлина на Загреб за приемане на еврото от 1 януари 2023 година Хърватия стана част от Европейски Съюз 6 години след България, само че ще ни изпревари за еврозоната с най-малко година. Страната сподели увереност във връзка с своята евроинтеграция и съумя да се възползва от удобния миг в геополитически проект.
" Направете си промените в този момент, а не откакто ви причислят. Сега да вземем за пример хърватският народ е подготвен да се трансформира, да направи всичко, имате идея - приемането в Европейския съюз, в този момент могат да се вършат промени. " Този съвет даде българският министър председател Бойко Борисов след среща с хърватския си сътрудник Ядранка Косор през далечната към този момент 2010 година Борисов ръководи 10 години... през това време Хърватия влезе в Европейски Съюз (6 години след България), а от началото на идната година ще стане 20-ят член на еврозоната.
Загреб влезе в така наречен чакалня за еврозоната през 2020 година по едно и също време със София. А в този момент относително дребната адриатическа страна с население от 3.9 млн. души се обрисува да изпревари България най-малко с година във връзка с приемането на единната валута, откакто при започване на месеца получи зелена светлина от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК).
Реклама
Успехът на Загреб е значително плод на политическа воля и поредни старания. Сред най-големите провокации за дясноцентристкото държавно управление на Андрей Пленкович беше страната да отговори на разпоредбите за ценова непоклатимост и държавен дълг. Предвид рецесиите с пандемията, а в този момент и с войната в Украйна, европейските институции на процедура направиха компромис по двата критерия и насърчиха Хърватия за положителната воля и предпочитание за по тясна евроинтеграция. Загреб от своя страна се възползва от попътния вятър - в този момент европейските институции са по-склонни от всеки път към приобщаване и консолидиране на страните към ядрото на блока.
Да уловиш момента
" По-малко от десетилетие след присъединението си към Европейски Съюз Хърватия към този момент е подготвена да се причисли към еврозоната ", съобщи ръководителят на Европейската комисия Урсула он дер Лайен. " Това ще направи стопанската система на Хърватия по-силна, като ще донесе изгоди за жителите, бизнеса и цялото общество. "
Предстои през първата половина на юли държавните управления на Европейския съюз да вземат окончателното решение по отношение на кандидатурата на страната. Предвид позитивните рекомендации на Европейска комисия и ЕЦБ и политическите послания през последните месеци идното решение наподобява предизвестено.
Така Хърватия ще стане първата нова страна, която влиза в еврозоната след Литва през 2015 година Символиката съпътства процеса на присъединение. Хърватия получава утвърждение да влезе във валутния съюз в годината, когато еврозоната чества своя 20-годишен празник и ще стане двадесетата страна в него. Европейските институции повече от всеки път приветстват желанието на страните за по-тясна интеграция към ядрото на съюза. От една страна, те желаят да покажат, че еврото към момента е мечтана валута, откакто през последната година ЕЦБ беше подложена на критика, че е изпуснала инфлацията от надзор. По-голямото приобщаване към сърцевината на Европейски Съюз цели също по този начин да противодейства на заканите от въздействие от страна на Русия. Войната в Украйна сплоти европейските страни и даде подтик на настройките за ново разширение след години на застой. Руската експанзия стимулира Грузия, Молдова и Украйна тази година да аплайват за присъединение към Европейски Съюз.
Реклама Подкрепа с едно мислено
Най-голямото предизвикателство пред присъединението на Хърватия към еврозоната се оказа инфлацията, която се увеличи на всички места, откакто стопанските системи започнаха бързо да се възвръщат от пандемията, а след това и поради войната в Украйна, която увеличи цената на горивата и храните. Поскъпването естествено засегна повече страните с по-слаби стопански системи поради поначало по-ниските равнища на цените там, както и тъй като в тях горивата и храните съставляват по-голям дял от разноските на семействата. През май потребителските цени в Хърватия се покачиха с 8.1% на годишна база.
Въпреки това Европейска комисия и ЕЦБ се произнесоха, че Хърватия е изпълнила условието за ценова непоклатимост. Това се случи с помощта на ненапълно гъвкавите критерии. Правилото е инфлацията в подлежащите на оценка страни да не надвишава с повече от 1.5 пункта междинната на трите най-добре представящи се членки на Европейски Съюз. Формално инфлацията в Хърватия нямаше да влезе в границата по този аршин. Но институциите се позоваха на необикновените условия и огромните вариации сред обособените страни. Те изключиха от изчисленията Португалия и Малта, които са с най-ниска средногодишна инфлация, защото тя прекалено много се отклонява от междинната в Европейски Съюз. Така в последна сметка Хърватия със своята средногодишна инфлация от 4.7% към май тъкмо се вмести в допустимия най-много от 4.9%.
Подобен компромис има и във връзка с държавния дълг на страната, който доближава близо 80% от Брутният вътрешен продукт предходната година при всекидневно призната граница от 60%. ЕЦБ обаче регистрира изключителното повишаване на дълга по време на коронавирус рецесията като изключително и счита, че понижението от 7.5 пункта предходната година съставлява приемливо бързо напредване към задачата. Въпреки това през последните години дългът е стабилно над границата от 60% и е противоречиво дали тази промяна в посока надолу в границите на една година ще е задоволително устойчива и дали страната ще влезе под чертата през идващите години, написа икономистът Петър Ганев в разбор на Института за пазарна стопанска система.
Така ЕЦБ предложи Хърватия за еврозоната с едно мислено. Институцията има опасения дали доближаването на индикаторите е стабилно в дълготраен проект и счита, че към момента са нужни политики за повишение на растежа, конкурентоспособността на стопанската система и фискални промени за понижаване на дълга. Макар критериите да са официално изпълнени, освен това с малко помощ от оценяващите, Хърватия изостава от останалите страни в еврозоната по някои неофициални индикатори. Към момента Брутният вътрешен продукт на човек от популацията е съпоставимо с това в Гърция, Словакия и Латвия, които са на дъното измежду страните в еврозоната. Подобно е ситуацията със заплатите и ценовите равнища. Това значи, че на Хърватия ѝ следва още догонване.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Крипто 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Свят 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Отбрана Реклама Единна позиция макар различията
Проучвания сочат, че хърватите желаят еврото, само че са загрижени дали стопанската система е подготвена и се тормозят, че еврото ще увеличи цените. Пленкович изкусно заобиколи противоречивия въпрос за публичното мнение и настояванията за референдум. Той неведнъж повтори тезата, че подобен не е нужен, защото гласоподавателите към този момент са подкрепили участието на страната в Европейски Съюз през 2012 година, а приемането на еврото е разумната последваща стъпка и част от процеса на евроинтеграция.
Противниците на еврото в Хърватия се възползваха от публичните страхове и растящата инфлация през последната година. В адриатическата страна такива има както в извънредно лявото, по този начин и в крайнодясното политическо пространство. Евроскептиците желаеха референдум по въпроса предходната година, само че не съумяха да съберат нужния брой подписи, с цел да провеждат допитването.
В последна сметка общите старания на държавното управление и централната банка не се отклониха от задачата. А преди към месец, когато в Хърватия се гласоподава закон за приемане на еврото, той беше подсилен със 117 гласа в 151-местния парламент, с което политиците в страната изпратиха сигнал за солидна единна позиция в поддръжка на присъединението към еврозоната.
Според шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, в други страни, които са въвели еврото, цените не са излезли от надзор. Той увери, че ще бъдат взети нужните ограничения, с цел да бъдат потребителите оптимално предпазени. Според проекта на държавното управление от септември ще стане наложително изписването на цените както в евро, по този начин и в куни, което ще продължи и през 2023 година Банковите депозити в куни автоматизирано ще бъдат обърнати в евро по закрепения курс, а жителите ще имат безкрайно време на обръщат банкнотите, които държат в брой. Планира се след двуседмичен буферен интервал при започване на януари, когато ще се одобряват и двете валути, като разплащателно средство да остане единствено еврото.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
" Направете си промените в този момент, а не откакто ви причислят. Сега да вземем за пример хърватският народ е подготвен да се трансформира, да направи всичко, имате идея - приемането в Европейския съюз, в този момент могат да се вършат промени. " Този съвет даде българският министър председател Бойко Борисов след среща с хърватския си сътрудник Ядранка Косор през далечната към този момент 2010 година Борисов ръководи 10 години... през това време Хърватия влезе в Европейски Съюз (6 години след България), а от началото на идната година ще стане 20-ят член на еврозоната.
Загреб влезе в така наречен чакалня за еврозоната през 2020 година по едно и също време със София. А в този момент относително дребната адриатическа страна с население от 3.9 млн. души се обрисува да изпревари България най-малко с година във връзка с приемането на единната валута, откакто при започване на месеца получи зелена светлина от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК).
Реклама
Успехът на Загреб е значително плод на политическа воля и поредни старания. Сред най-големите провокации за дясноцентристкото държавно управление на Андрей Пленкович беше страната да отговори на разпоредбите за ценова непоклатимост и държавен дълг. Предвид рецесиите с пандемията, а в този момент и с войната в Украйна, европейските институции на процедура направиха компромис по двата критерия и насърчиха Хърватия за положителната воля и предпочитание за по тясна евроинтеграция. Загреб от своя страна се възползва от попътния вятър - в този момент европейските институции са по-склонни от всеки път към приобщаване и консолидиране на страните към ядрото на блока.
Да уловиш момента
" По-малко от десетилетие след присъединението си към Европейски Съюз Хърватия към този момент е подготвена да се причисли към еврозоната ", съобщи ръководителят на Европейската комисия Урсула он дер Лайен. " Това ще направи стопанската система на Хърватия по-силна, като ще донесе изгоди за жителите, бизнеса и цялото общество. "
Предстои през първата половина на юли държавните управления на Европейския съюз да вземат окончателното решение по отношение на кандидатурата на страната. Предвид позитивните рекомендации на Европейска комисия и ЕЦБ и политическите послания през последните месеци идното решение наподобява предизвестено.
Така Хърватия ще стане първата нова страна, която влиза в еврозоната след Литва през 2015 година Символиката съпътства процеса на присъединение. Хърватия получава утвърждение да влезе във валутния съюз в годината, когато еврозоната чества своя 20-годишен празник и ще стане двадесетата страна в него. Европейските институции повече от всеки път приветстват желанието на страните за по-тясна интеграция към ядрото на съюза. От една страна, те желаят да покажат, че еврото към момента е мечтана валута, откакто през последната година ЕЦБ беше подложена на критика, че е изпуснала инфлацията от надзор. По-голямото приобщаване към сърцевината на Европейски Съюз цели също по този начин да противодейства на заканите от въздействие от страна на Русия. Войната в Украйна сплоти европейските страни и даде подтик на настройките за ново разширение след години на застой. Руската експанзия стимулира Грузия, Молдова и Украйна тази година да аплайват за присъединение към Европейски Съюз.
Реклама Подкрепа с едно мислено
Най-голямото предизвикателство пред присъединението на Хърватия към еврозоната се оказа инфлацията, която се увеличи на всички места, откакто стопанските системи започнаха бързо да се възвръщат от пандемията, а след това и поради войната в Украйна, която увеличи цената на горивата и храните. Поскъпването естествено засегна повече страните с по-слаби стопански системи поради поначало по-ниските равнища на цените там, както и тъй като в тях горивата и храните съставляват по-голям дял от разноските на семействата. През май потребителските цени в Хърватия се покачиха с 8.1% на годишна база.
Въпреки това Европейска комисия и ЕЦБ се произнесоха, че Хърватия е изпълнила условието за ценова непоклатимост. Това се случи с помощта на ненапълно гъвкавите критерии. Правилото е инфлацията в подлежащите на оценка страни да не надвишава с повече от 1.5 пункта междинната на трите най-добре представящи се членки на Европейски Съюз. Формално инфлацията в Хърватия нямаше да влезе в границата по този аршин. Но институциите се позоваха на необикновените условия и огромните вариации сред обособените страни. Те изключиха от изчисленията Португалия и Малта, които са с най-ниска средногодишна инфлация, защото тя прекалено много се отклонява от междинната в Европейски Съюз. Така в последна сметка Хърватия със своята средногодишна инфлация от 4.7% към май тъкмо се вмести в допустимия най-много от 4.9%.
Подобен компромис има и във връзка с държавния дълг на страната, който доближава близо 80% от Брутният вътрешен продукт предходната година при всекидневно призната граница от 60%. ЕЦБ обаче регистрира изключителното повишаване на дълга по време на коронавирус рецесията като изключително и счита, че понижението от 7.5 пункта предходната година съставлява приемливо бързо напредване към задачата. Въпреки това през последните години дългът е стабилно над границата от 60% и е противоречиво дали тази промяна в посока надолу в границите на една година ще е задоволително устойчива и дали страната ще влезе под чертата през идващите години, написа икономистът Петър Ганев в разбор на Института за пазарна стопанска система.
Така ЕЦБ предложи Хърватия за еврозоната с едно мислено. Институцията има опасения дали доближаването на индикаторите е стабилно в дълготраен проект и счита, че към момента са нужни политики за повишение на растежа, конкурентоспособността на стопанската система и фискални промени за понижаване на дълга. Макар критериите да са официално изпълнени, освен това с малко помощ от оценяващите, Хърватия изостава от останалите страни в еврозоната по някои неофициални индикатори. Към момента Брутният вътрешен продукт на човек от популацията е съпоставимо с това в Гърция, Словакия и Латвия, които са на дъното измежду страните в еврозоната. Подобно е ситуацията със заплатите и ценовите равнища. Това значи, че на Хърватия ѝ следва още догонване.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Крипто 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Свят 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Отбрана Реклама Единна позиция макар различията
Проучвания сочат, че хърватите желаят еврото, само че са загрижени дали стопанската система е подготвена и се тормозят, че еврото ще увеличи цените. Пленкович изкусно заобиколи противоречивия въпрос за публичното мнение и настояванията за референдум. Той неведнъж повтори тезата, че подобен не е нужен, защото гласоподавателите към този момент са подкрепили участието на страната в Европейски Съюз през 2012 година, а приемането на еврото е разумната последваща стъпка и част от процеса на евроинтеграция.
Противниците на еврото в Хърватия се възползваха от публичните страхове и растящата инфлация през последната година. В адриатическата страна такива има както в извънредно лявото, по този начин и в крайнодясното политическо пространство. Евроскептиците желаеха референдум по въпроса предходната година, само че не съумяха да съберат нужния брой подписи, с цел да провеждат допитването.
В последна сметка общите старания на държавното управление и централната банка не се отклониха от задачата. А преди към месец, когато в Хърватия се гласоподава закон за приемане на еврото, той беше подсилен със 117 гласа в 151-местния парламент, с което политиците в страната изпратиха сигнал за солидна единна позиция в поддръжка на присъединението към еврозоната.
Според шефа на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, в други страни, които са въвели еврото, цените не са излезли от надзор. Той увери, че ще бъдат взети нужните ограничения, с цел да бъдат потребителите оптимално предпазени. Според проекта на държавното управление от септември ще стане наложително изписването на цените както в евро, по този начин и в куни, което ще продължи и през 2023 година Банковите депозити в куни автоматизирано ще бъдат обърнати в евро по закрепения курс, а жителите ще имат безкрайно време на обръщат банкнотите, които държат в брой. Планира се след двуседмичен буферен интервал при започване на януари, когато ще се одобряват и двете валути, като разплащателно средство да остане единствено еврото.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ