Официално в България годишно се заразяват над 10 000 души от вътреболнични инфекции
Ежегодно в Европа заболяват над 4 милиона души, в България записаните случаи са към 10 000, само че действителната численост е най-малко четири или пет пъти по-висока. Това сподели за Zdrave.net основната здравна сестра на СБАЛ по детски заболявания „ Проф. Иван Митев “ – София във връзка с статистиката за вътреболничните инфекции.
Темата за вътреболничните инфекции всеобщо е възприемана като неделима част от болничния живот. Според сестра Николова обаче това не е по този начин и решение на казуса има.
„ Вътреболничната зараза е настоящ проблем за опазването на здравето на всички места по света. Като нозокомиален (вътреболничен) се дефинира всеки развой, развил се вследствие или по отношение на здравното обслужване на пациентите. Инфекциите могат да зародят по време на обучителната активност на студенти и специализанти, неспазили хигиеничните правила, както и при допускането на гости при лежащо болните, които могат да бъдат причина за внасянето на зараза извън. Според отчет на СЗО 15% от всички приети в болница пациенти страдат от инфекции. Те са причина за сред 4% и 56% гибел при новородени, а в страните от Югоизточна Азия и Африка процентът е 75. Причината за високите проценти са ниската хигиена и неприятните битови условия, в които се раждат и живеят децата “, сподели тя.
По думите й могат да бъдат откроени три пътя за появяването на вътреболничните инфекции – контактно-битов, фекално-орален и въздушно-капков.
„ Съществено значение тук оказват и редица предразполагащи фактори от страна на организма на болните, а също и естеството на провежданото лекуване. От тези инфекции постоянно се засягат пациенти в кърмаческа възраст, новородени, недоносени и хипотрофични деца (деца, които са имали забавено вътреутробно развитие). Причина за това е незрялата имунна система. Рисковите фактори са доста, ще изброя някои от тях: шокови положения, огромни по размер контузии, кома, антибиотична терапия, механична вентилация, катетеризации, нескончаем престой в интензивно поделение, възраст над 70 година и други “, сподели сестра Николова.
По думите й най-разпространени са инфекциите на пикочните пътища, нормално след слагането на уретрален катетър. „ Тази зараза се развива във прогресивен ред, извън във вътрешността по хода на катетъра и съставлява към 12% от всички вътреболнични инфекции. На второ място бих показала инфекциите на хирургичните рани – пораждат при 2-5% от пациентите, подложени на оперативно лекуване. Честотата им може да доближи и до 20%, според от употребяваната техника. Трети по ред са вътреболничните инфекции на дихателната система – най-вече при пациенти, дълготрайно залежали и такива на апаратна вентилация. Процентът може да стигне от 9 до 27%. И не на последно място са инфекциите, свързани с въвеждането на вътресъдови катетри. Те имат висока периодичност на смъртност, към 12-25%. Вътреболничните инфекции имат здравни и стопански последици. Усложняването на една хирургична рана удължава болничния престой с към седмица, лекуването се оскъпява, не се поема от клиничната пътека, което води до непредвидени разноски и намаляване равнището на опазването на здравето “, описа сестра Николова.
Какво е решението
Сестра Николова е безапелационна, че вътреболничните инфекции се предават посредством ръцете, а не посредством краката. Това значи, че медицинските експерти би трябвало да носят наложително ръкавици, до момента в който носенето на калцуни облекчава само работата на санитарите.
Тя изброи и следните ограничения, които би трябвало да се подхващат за предварителна защита на инфекциите:
1. хигиенични мероприятия по отношение на източниците на зараза;
2. да се ограничи контактът на заразоносители от личния състав, гости и пациенти;
3. значима защитна мярка е изолацията – посредством настаняване в обособени стаи;
4. наложителен мониторинг на въздуха, водата и храната;
5. спиране пътя на болестта посредством дезинфекция, която може да бъде със суха топлота при температура 180 градуса за два часа, с влажна топлота 127 градуса 15 минути, за термолабилни материали, дезинфекция с етилен оксид;
6. антисептика, асептика и стерилизация – мероприятия за заличаване на микроорганизмите по повърхността и вътре в организма, както и във външната среда;
7. вярно предпазване и разделно събиране на болнични боклуци. Те са евентуален контейнер на патогенни микроорганизми. Между 10 – 25% от отпадъците, генерирани от болничните заведения, се дефинират като опасни;
8. недопускане на секване на чист и замърсен болничен поток – те са маркирани по избран метод и е належащо да се съблюдава прецизно часовия диапазон, а пресечната им точка предстои на съответната стерилизация.
9. хигиена на ръцете – хигиенично измиване с вода и сапун, хигиенична стерилизация – механично разчистване + дезинфектант на алкохолна основа. Хигиената на ръцете + „ Моите 5 моменти “ са приети от СЗО като златен стандарт за качествени здравни грижи. Хирургична стерилизация – нужни са препарати с бързо деяние и остатъчен резултат.
Контаминираните ръце на медицинския личен състав са най-честият фактор за предаване на зараза, по тази причина хигиената на ръцете е толкоз значима. Носенето на ръкавици не замества миенето на ръцете, а грижата за кожата им е неразделна част от хигиената, тъй като възпалената и повредена кожа не разрешава надеждна деконтаминация.
Историята на вътреболничните инфекции
Още през 16 в., 100 години преди изобретяването на микроскопа, Джироламо Фракасторо – доктор от Падуа, приказва за живи причинители на болест.
В исторически проект, по отношение на дефинирането на проблемите с ВБИ, медицината дължи благодарност на Игнац Земелвайс – маджарски доктор, хирург и гинеколог, работещ във Виенската болница. През 1847 година той се пробва да разбере каква е повода за следродовата тресчица, от която умират значително дами. Изследвайки графика на студентите, стига до заключението, че преподавателите и студентите, след работа в аутопсионна зала, не мият ръцете си и по този начин предават болестта на здравите родилки.
Земелвайс вкарва миенето на инструментите и ръцете с хлорна вар. Това фрапантно, в пъти, понижило смъртността. Той дал резултатите, само че научните му пояснения били отхвърлени от здравната общественост, тъй като противоречали на одобрените медицински възгледи по това време. През 1865 година той е разгласен за вманиачен и вкаран в психиатрична клиника, където единствено на 47 годишна възраст умира от побой, нанесен му от надзирателите. През 1906 година в Будапеща е повдигнат монумент с надпис „ На спасителя на майките ”, а родният му дом е Музей на историята на медицината.
Интервю със сестра Маргарита Николова може да прочетете на следващия ден.
Темата за вътреболничните инфекции всеобщо е възприемана като неделима част от болничния живот. Според сестра Николова обаче това не е по този начин и решение на казуса има.
„ Вътреболничната зараза е настоящ проблем за опазването на здравето на всички места по света. Като нозокомиален (вътреболничен) се дефинира всеки развой, развил се вследствие или по отношение на здравното обслужване на пациентите. Инфекциите могат да зародят по време на обучителната активност на студенти и специализанти, неспазили хигиеничните правила, както и при допускането на гости при лежащо болните, които могат да бъдат причина за внасянето на зараза извън. Според отчет на СЗО 15% от всички приети в болница пациенти страдат от инфекции. Те са причина за сред 4% и 56% гибел при новородени, а в страните от Югоизточна Азия и Африка процентът е 75. Причината за високите проценти са ниската хигиена и неприятните битови условия, в които се раждат и живеят децата “, сподели тя.
По думите й могат да бъдат откроени три пътя за появяването на вътреболничните инфекции – контактно-битов, фекално-орален и въздушно-капков.
„ Съществено значение тук оказват и редица предразполагащи фактори от страна на организма на болните, а също и естеството на провежданото лекуване. От тези инфекции постоянно се засягат пациенти в кърмаческа възраст, новородени, недоносени и хипотрофични деца (деца, които са имали забавено вътреутробно развитие). Причина за това е незрялата имунна система. Рисковите фактори са доста, ще изброя някои от тях: шокови положения, огромни по размер контузии, кома, антибиотична терапия, механична вентилация, катетеризации, нескончаем престой в интензивно поделение, възраст над 70 година и други “, сподели сестра Николова.
По думите й най-разпространени са инфекциите на пикочните пътища, нормално след слагането на уретрален катетър. „ Тази зараза се развива във прогресивен ред, извън във вътрешността по хода на катетъра и съставлява към 12% от всички вътреболнични инфекции. На второ място бих показала инфекциите на хирургичните рани – пораждат при 2-5% от пациентите, подложени на оперативно лекуване. Честотата им може да доближи и до 20%, според от употребяваната техника. Трети по ред са вътреболничните инфекции на дихателната система – най-вече при пациенти, дълготрайно залежали и такива на апаратна вентилация. Процентът може да стигне от 9 до 27%. И не на последно място са инфекциите, свързани с въвеждането на вътресъдови катетри. Те имат висока периодичност на смъртност, към 12-25%. Вътреболничните инфекции имат здравни и стопански последици. Усложняването на една хирургична рана удължава болничния престой с към седмица, лекуването се оскъпява, не се поема от клиничната пътека, което води до непредвидени разноски и намаляване равнището на опазването на здравето “, описа сестра Николова.
Какво е решението
Сестра Николова е безапелационна, че вътреболничните инфекции се предават посредством ръцете, а не посредством краката. Това значи, че медицинските експерти би трябвало да носят наложително ръкавици, до момента в който носенето на калцуни облекчава само работата на санитарите.
Тя изброи и следните ограничения, които би трябвало да се подхващат за предварителна защита на инфекциите:
1. хигиенични мероприятия по отношение на източниците на зараза;
2. да се ограничи контактът на заразоносители от личния състав, гости и пациенти;
3. значима защитна мярка е изолацията – посредством настаняване в обособени стаи;
4. наложителен мониторинг на въздуха, водата и храната;
5. спиране пътя на болестта посредством дезинфекция, която може да бъде със суха топлота при температура 180 градуса за два часа, с влажна топлота 127 градуса 15 минути, за термолабилни материали, дезинфекция с етилен оксид;
6. антисептика, асептика и стерилизация – мероприятия за заличаване на микроорганизмите по повърхността и вътре в организма, както и във външната среда;
7. вярно предпазване и разделно събиране на болнични боклуци. Те са евентуален контейнер на патогенни микроорганизми. Между 10 – 25% от отпадъците, генерирани от болничните заведения, се дефинират като опасни;
8. недопускане на секване на чист и замърсен болничен поток – те са маркирани по избран метод и е належащо да се съблюдава прецизно часовия диапазон, а пресечната им точка предстои на съответната стерилизация.
9. хигиена на ръцете – хигиенично измиване с вода и сапун, хигиенична стерилизация – механично разчистване + дезинфектант на алкохолна основа. Хигиената на ръцете + „ Моите 5 моменти “ са приети от СЗО като златен стандарт за качествени здравни грижи. Хирургична стерилизация – нужни са препарати с бързо деяние и остатъчен резултат.
Контаминираните ръце на медицинския личен състав са най-честият фактор за предаване на зараза, по тази причина хигиената на ръцете е толкоз значима. Носенето на ръкавици не замества миенето на ръцете, а грижата за кожата им е неразделна част от хигиената, тъй като възпалената и повредена кожа не разрешава надеждна деконтаминация.
Историята на вътреболничните инфекции
Още през 16 в., 100 години преди изобретяването на микроскопа, Джироламо Фракасторо – доктор от Падуа, приказва за живи причинители на болест.
В исторически проект, по отношение на дефинирането на проблемите с ВБИ, медицината дължи благодарност на Игнац Земелвайс – маджарски доктор, хирург и гинеколог, работещ във Виенската болница. През 1847 година той се пробва да разбере каква е повода за следродовата тресчица, от която умират значително дами. Изследвайки графика на студентите, стига до заключението, че преподавателите и студентите, след работа в аутопсионна зала, не мият ръцете си и по този начин предават болестта на здравите родилки.
Земелвайс вкарва миенето на инструментите и ръцете с хлорна вар. Това фрапантно, в пъти, понижило смъртността. Той дал резултатите, само че научните му пояснения били отхвърлени от здравната общественост, тъй като противоречали на одобрените медицински възгледи по това време. През 1865 година той е разгласен за вманиачен и вкаран в психиатрична клиника, където единствено на 47 годишна възраст умира от побой, нанесен му от надзирателите. През 1906 година в Будапеща е повдигнат монумент с надпис „ На спасителя на майките ”, а родният му дом е Музей на историята на медицината.
Интервю със сестра Маргарита Николова може да прочетете на следващия ден.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ