Дина Дели за живота в Одеса: Въздушни тревоги, военни своеволия и молитви към Бога да оцелееш
Ежедневието на украинците е всичко друго, само че не и обикновено. Това стана ясно от описа на Дина Дели, бесарабска българка, родена в Одеса, в “Денят на Фокус " по Радио “Фокус " .Тя е приключила публицистика в СУ “Св. Климент Охридски ". Създала е свое семейство в България и живее в Перник, само че другите й близки са в Одеса - вуйна й с цялото си семейство, братовчед, брат, кумове, съученици и близки другари.
“Като майка още се удивлявам по какъв начин фамилията ми стои в района към момента. Постоянно има сирени за паника, предизвестия за дронове, ракети. Имам възприятието, че околните ми сякаш към този момент са приели ситуацията за даденост. Има въздушна паника от 6 до 7 ч заран, а в 8 ч. отиват на работа. Това най-вече ме изненадва - не знам по какъв начин съумяват да балансират всичко това ", показа искрено събеседничката.
“Миналата седмица другарка, която живее и работи в Одеса, трябваше да стопира работа за сред час и два в продължение на няколко дни поради въздушните паники. Свърши ли паниката, всички стартират още веднъж да извършват отговорностите си. Няма сигурност в нищо, всеки се надява, че неприятното ще го подмине ", разказа атмосферата на живота в Украйна сега Дели.
Ако децата са възпитаници и има паника, която продължава повече от час, родител или непосредствен е задължен да прибере детенцето от учебно заведение. “За по-малките има бомбоубежища. За по-големите въздушната паника минава в коридорите на образователното заведение. Според мен се молят на Господ бомбите да не ги обиден - и това е всякога ", сподели още Дина Дели.
“Моя позната сподели, че в Измаил - един от граничните с Молдова градове, скоро за пръв път е видяла БТР и преживяването за нея е
било потресаващо. Чакала е за регистрация на автомобил и служителката на гишето им е споделила, че има единствено едно свободно място за регистрация. В Украйна авансово записваш час, когато би трябвало да свършим административна работа. Ако просто отидеш и чакаш на опашка, има огромна възможност да не бъдеш обслужен. Моята другарка не е записала час, все пак е чакала и се е надявала момчето, което е трябвало да записва колата си преди нея, да не пристигна, с цел да може тя да употребява неговото място. Администраторката я е успокоила с думите “Не се притеснявай, военните минаха и го прибраха след поредна инспекция ". Това е най-ужасното - мъжете се крият, тъй като ги грози смъртна заплаха. Украинците не са задоволително готови механически и са принудени да употребяват повече човешка мощ във войната ", описа още Дели.
“Запознах се с дама от български генезис, която е пристигнала в България от Запорожка област. 13 блок поста са покривали разстояние от 30 км! Били са 6 коли на опашката и би трябвало да караш по миниран път! Войник от съветската войска им е дал позволение за потегляне, само че никой не изискал да бъде първи в тази минирана област. Тогава са чули думите: “Или тръгвате, или ние ще ви убием! "
После на идващ пост, покрай украинската войска отново се образува опашка. Тогава съветските военни стрелят по посока на украинските военни за да провокират отговор и огънят да попадне върху колите на евакуиращите се украинци. Моята близка сподели, че в този миг всички са се молили да оцелеят и е станало ясно, че съветските военни просто се “забавляват " по този метод! ", разказа ужаса на войната Дели.
Това семейство, избягало от Украйна, сега е в България и към този момент няма дом, няма къде да се върне. Опитват се да устроят живота си у нас.Жените могат елементарно да избягат от Одеса, само че мъжете- не, безапелационна бе Дина Дели.
“Благодарение на българските ми корени имах опция да дойда в България и да последвам в Софийския университет гратис. Това е много добра опция, тъй като тя разрешава да се върнем в прародината си, да се развиваш в Европейския съюз ", описа за какво е пристигнала в България Дели. Тя от години към този момент живее у нас.
“Като майка още се удивлявам по какъв начин фамилията ми стои в района към момента. Постоянно има сирени за паника, предизвестия за дронове, ракети. Имам възприятието, че околните ми сякаш към този момент са приели ситуацията за даденост. Има въздушна паника от 6 до 7 ч заран, а в 8 ч. отиват на работа. Това най-вече ме изненадва - не знам по какъв начин съумяват да балансират всичко това ", показа искрено събеседничката.
“Миналата седмица другарка, която живее и работи в Одеса, трябваше да стопира работа за сред час и два в продължение на няколко дни поради въздушните паники. Свърши ли паниката, всички стартират още веднъж да извършват отговорностите си. Няма сигурност в нищо, всеки се надява, че неприятното ще го подмине ", разказа атмосферата на живота в Украйна сега Дели.
Ако децата са възпитаници и има паника, която продължава повече от час, родител или непосредствен е задължен да прибере детенцето от учебно заведение. “За по-малките има бомбоубежища. За по-големите въздушната паника минава в коридорите на образователното заведение. Според мен се молят на Господ бомбите да не ги обиден - и това е всякога ", сподели още Дина Дели.
“Моя позната сподели, че в Измаил - един от граничните с Молдова градове, скоро за пръв път е видяла БТР и преживяването за нея е
било потресаващо. Чакала е за регистрация на автомобил и служителката на гишето им е споделила, че има единствено едно свободно място за регистрация. В Украйна авансово записваш час, когато би трябвало да свършим административна работа. Ако просто отидеш и чакаш на опашка, има огромна възможност да не бъдеш обслужен. Моята другарка не е записала час, все пак е чакала и се е надявала момчето, което е трябвало да записва колата си преди нея, да не пристигна, с цел да може тя да употребява неговото място. Администраторката я е успокоила с думите “Не се притеснявай, военните минаха и го прибраха след поредна инспекция ". Това е най-ужасното - мъжете се крият, тъй като ги грози смъртна заплаха. Украинците не са задоволително готови механически и са принудени да употребяват повече човешка мощ във войната ", описа още Дели.
“Запознах се с дама от български генезис, която е пристигнала в България от Запорожка област. 13 блок поста са покривали разстояние от 30 км! Били са 6 коли на опашката и би трябвало да караш по миниран път! Войник от съветската войска им е дал позволение за потегляне, само че никой не изискал да бъде първи в тази минирана област. Тогава са чули думите: “Или тръгвате, или ние ще ви убием! "
После на идващ пост, покрай украинската войска отново се образува опашка. Тогава съветските военни стрелят по посока на украинските военни за да провокират отговор и огънят да попадне върху колите на евакуиращите се украинци. Моята близка сподели, че в този миг всички са се молили да оцелеят и е станало ясно, че съветските военни просто се “забавляват " по този метод! ", разказа ужаса на войната Дели.
Това семейство, избягало от Украйна, сега е в България и към този момент няма дом, няма къде да се върне. Опитват се да устроят живота си у нас.Жените могат елементарно да избягат от Одеса, само че мъжете- не, безапелационна бе Дина Дели.
“Благодарение на българските ми корени имах опция да дойда в България и да последвам в Софийския университет гратис. Това е много добра опция, тъй като тя разрешава да се върнем в прародината си, да се развиваш в Европейския съюз ", описа за какво е пристигнала в България Дели. Тя от години към този момент живее у нас.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ