10 съвета от мама и тате, които оценяваме, когато пораснем
Ех, тези родители… Обичаме ги, караме се с тях, спорим, само че най-после се оказват прави (не за всичко, само че за една огромна част).
Житейският им опит и любовта им към нас им дават разрешението да ни приказват без захаросани изявления, да ни погледнат право в очите с думите: „ Е, доста си зле, по какъв начин можа да направиш такава дивотия?! “ . Ето 10 скъпи съвета от мама и тате:
Съветите на мама:
1. „ Не си харчи парите за нелепости “
Така де, „ бели пари за черни дни “ . Този урок е значим, без значение на каква възраст сме. В момента, в който месечната заплата стартира да се разпределя за сметки, храна и вероятно някоя дреха, разбираме, че мама добре ни е научила.
2. „ Не бъди наивен/а “
Мда, този съвет е скъп. Дали ще го чуем във връзка новата ни „ най-хубава “ другарка или другар, или поради следващата ни възлюбена, или поради нереално високата заплата, която ни се предлага някъде, не трябва да се доверяваме незабавно на близките. Най-малкото, тъй като не постоянно ни желаят положителното, може да са мошеници, а в кръвта на всеки родител е стремежът му да ни защищити от болката.
3. „ Наслаждавай се на живота в този момент, че после… “
В реалност на живота можем да се любуваме постоянно. Това, което евентуално майките ни желаят да загатнат, е, че когато изградим лично семейство, ще бъде малко по-трудно да мислим единствено за себе си. Дори невероятно. Защото, въпреки да не ни се има вяра в този момент, едно дете + сериозна връзка/ брак трансформират радикално картинката.
4. „ Не бързай да се жениш и да имаш деца “
Пряка връзка с горния съвет. Повечето родители са наясно с това, че времената, в които техните деца живеят, са малко по-различни. Което пък обуславя появяването на нови разбирания и полезности. „ Завърши си първо образованието и имай финансова непоклатимост, другото като му пристигна времето “ . И въпреки всичко тъкмо тези житейски моменти не могат да бъдат планувани. Можем единствено да се надяваме, че всичко ще се развие по най- положителния метод.
5. „ Не бъди подвластна от момче/ мъж “
Съвет от майките на момичета/ дами. За да го споделя мама, очевидно има за какво. Ако си на 15 и си по отношение на завладяваща персона, която ти държи сметка за всичко, ами… не е окей. Или си с човек, който държи да му даваш пояснение къде е отишла всяка твоя стотинка, просто тъй като той ти дава пари. Също не е окей. Финансовата и прочувствената самостоятелност са значими освен за девойките и дамите. Важно е да знаем, че на първо място би трябвало да разчитаме първо на себе си и по-късно на другите.
Съветите на тате:
1. „ Бързата кучка слепи ги ражда “
Като дребна мислех, че татко ми е измислил този израз. Чак след това разбрах, че е сентенция. „ Не бързайте, бе, деца! Всичко ще ви се случи “ . Ето това желаят да ни кажат толкоз постоянно родителите ни, тъй като сме склонни да прибързваме в заключенията, в любовта, в ученето… абе във всичко. Но от дистанцията на времето към този момент знаем, че не трябва да избързваме. Не че не сме си разбивали главите толкоз пъти. Просто към този момент се доверяваме повече на себе си, на вътрешния си глас, тъй като сме пораснали деца, които знаят, че хубавите неща лишават време.
2. „ Отговорността на първо място “
Дали тъй като тя е директно обвързвана с мъжката чест, или по други аргументи, бащите държат да възпитат възприятие на отговорност у децата си. Обещаваш нещо – ще се влачиш по стомах, в случай че би трябвало, само че ще го изпълниш; поел/а си ангажимент към някого – няма оправдания, вършиш, каквото би трябвало. Майките също възпитават тази линия у нас, само че бащите като че ли я доизграждат.
3. „ Животът не е единствено работа “
Учиш, работиш и в един миг животът те завърта в колелото на всекидневието. Но не трябва всеки идващ ден да е като предходния. Млади сме, имаме толкоз мотиви за усмивки, би трябвало да намираме време и за излизане, и за другари, за обич и за дълго чаканата чаша кафе рано заран.
4. „ Не бъди дребнав/а “
Докато сме дребни, надали знаем какво значи тази дума. След някоя друга година обаче ни просветва какво е имал поради тате. Колеги, които ти приказват зад тила? Приятели, които не са имали време да те видят? Сценариите са безчет. Общото сред тях сме ние и по какъв начин избираме да реагираме на всичко, което ни се случва. Ако стартираме да се вглеждаме в най-малката детайлност, няма да ни остане време да бъдем, да живеем, да сме себе си…
5. „ Всичко тече, всичко се трансформира “
И по-добре. Животът е низ от всевъзможни обстановки, срещаме толкоз доста хора по пътя си. Но в един миг настава смяна, която не можем да не приемем. Просто тъй като очевидно ни е нужна, с цел да израснем като персони. А кой различен, в случай че не родителите ни, биха могли да мислят за нас, даже в най-далечната допустима вероятност?
