Митата: любовна история за популизъм и катастрофи
Ех, 20-те години на ХХ век в Америка...
Златното време на стопанската система, времето, което сътвори американската фантазия. За 10 години Брутният вътрешен продукт пораства с по 5% и то в действително изражение, което е най-хубавият исторически резултат за подобен откъслек от време. " Форд " демонстрира на света всеобщото произвеждане, " Дженерал Мотърс " се оказва най-хубавият му възпитаник. Домакините не помнят за прането на ръка и във всеки дом има по една пералня, а до нея гордо изправен ледник, създаден в страната. И апропо домакините са точно такива - домакини, тъй като няма потребност и двамата възрастни в фамилията да работят. Една заплата стига за всичко - и за битовия живот и потребностите, и за почивките, и за облеклата, и за образованието на децата.
Но апетитът идва с яденето, споделят мъдрите хора, и тъкмо това се случва с огромните компании по това време. Те желаят още и още, а локалните политици са склонни да им дават. Така се ражда този " презрян и злоумишлен артикул на алчността ", както успешно го назовава журналистът Уолтър Липман - законът " Смут-Хоули ". Подписан с шест златни писалки от Хърбърт Хувър, планът се оказва финалният автограф, с който Голямата меланхолия превзема света. И несъмнено - Съединени американски щати.
Законът за цените от 1930 година, прочут като цената на Смут–Хоули или цената на Хоули–Смут, е закон, който ползва протекционистични търговски политики в Съединените щати. Спонсориран е от сенатор Рийд Смут и члена на долната камара от Орегон Уилис К. Хоули. Актът покачва митата на Съединени американски щати върху повече от 20 000 вносни артикули.
Те стават най-високите в историята на САЩ и водят до ответна реакция на другите страни. Проблемът е, че вместо да " изпишат вежди ", митата " вадят очите " на американската стопанска система. Голямата меланхолия към този момент е блъснала, а след приемането на закона вносът и износът на Съединени американски щати понижават с фантастичните 67%.
Двайсетте завършват с злополука, трийсетте стартират с шовинизъм в стопанската система, който се разпрострира на всички места и приключва с нещастието на Втората международна война.
А какво в действителност са митата?
Днес светът сложи началото на следващата комерсиална война в своята история. За да сме по-точни - американският президент Доналд Тръмп сложи началото ѝ, а светът самичък по себе си не прави нищо неприятно.
До момента Тръмп е изредил десетки разнообразни аргументи за въвеждането на митата, само че най-сериозната от тях постоянно е била комерсиалният недостиг, който Съединени американски щати има и с сътрудници, и с врагове.
Всъщност този мотив е главният за започването на всяка протекционистична политика във връзка с интернационалната търговия в последните 100 години. Републиканци от целия набор от години желаят Съединени американски щати да даде преимущество на личните си компании, като натовари вноса с този спомагателен налог.
Макар на процедура да е индиректен налог, митото не се дефинира като подобен, тъй като не се заплаща от жителите на съответната страна, а от икономическите сътрудници, които реализират вноса в страната. Или най-малко по този начин е на доктрина, тъй като на процедура спомагателната сума за вносителя се калкулира в крайната цена за потребителите, което значи, че въпреки всичко се заплаща от... жителите в страната. Иронията е, че тъкмо това е търсеният резултат - оскъпяване на импортираните артикули, с цел да може те да станат неконкурентни на тези, които са създадени вътре в страната.
Истината е, че митата са част от международната комерсиална история от дълго време и са одобрявани като нещо толкоз несъмнено и нужно, едвам речем - потребността от налози.
Това евентуално е по този начин, тъй като доста дълго време схемата е работила. Обединеното кралство, Франция, Корея, Япония, Прусия не са станали богати спазвайки разпоредбите на свободната търговия и играйки почтено и с другари, и с врагове.
Днес обаче светът е друг и глобализация промени всичко. Разбра го даже бенчмаркът на всички републиканци за всичко що има общо с стопанската система и политиката - Роналд Рейгън. Неговата администрация първо ограничи вноса на коли, стомана, захар и текстил в САЩ; усили единадесет пъти митата за импорт на транспортни средства с огромни мотори, с цел да подкрепи компанията „ Харли-Дейвидсън ”. И оказваше непрестанен напън върху Япония, с цел да преоцени тя своята валута.
По-късно анулира митата и стана най-големият покровител на свободната търговия. В своето радио послание към нацията на 26 ноември 1988 година Рейгън споделя:
" Докато разсъждаваме върху многото неща, за които би трябвало да сме признателни тук в Америка, дано отделим време, с цел да признаем, че един от основните фактори зад огромния разцвет на нашата нация е отворената комерсиална политика, която разрешава на американския народ свободно да обменя артикули и услуги със свободни хора по целия свят. Свободата на търговия не е нова тематика за Америка. През 1776 година нашите татковци създатели са подписали Декларацията за самостоятелност, като обвинили британците в редица закононарушения, измежду които, изтъквам - " спиране на нашата търговия с всички елементи на света ".
И освен това, само че той като че е планувал аргумента на Тръмп за комерсиалния недостиг и разобличава и него:
" През последните години комерсиалният недостиг накара някои заблудени политици да стартират да приканват към протекционизъм, предупреждавайки, че в противоположен случай ще загубим работни места. Но още веднъж сгрешиха. Всъщност Съединените щати освен не губят работни места, ние сътворяваме повече работни места, в сравнение с всички страни от Западна Европа, Канада и Япония взети дружно. Изводът е явен - че когато общата търговия на Америка се усилва, работните места също се усилват. И когато общата ни търговия понижава, понижава и броят на работните места. "
Не забравяйте, че тези думи идват от устата на човек, който е опитал и меда, и жилото на протекционизма и митата.
Какво желае да реализира Тръмп?
Президентът твърди, че останалият свят се възползва от американската стопанска система, т.е., че изпраща евтините си артикули на богатия американски пазар. Така печелят вносителите, а страдат локалните производства, които губят пари, губят се и работни места.
Само че, в случай че американският пазар в действителност е толкоз богат, то за какво да считаме, че потребителите му избират безусловно по-евтиното от чужбина? Не. Те избират по-качественото.
Те избират мерцедес и фолксваген, вместо форд, тъй като немските марки са знак на качество и авторитет.
Американците избират френското шампанско, тъй като е най-хубавото в света, не тъй като е на ниска цена. Заради това го избира и целият останал свят.
Целта на Тръмп не е смяна на комерсиалния недостиг, тъй като през днешния ден - изключително през днешния ден - той няма никакво значение, не е внос на дълг и не въздейства на $. Да не приказваме, че Съединени американски щати е на недостиг - да вземем за пример с Европа - единствено във връзка с стоките. Ако гледаме услугите, където влизат софтуерните колоси, там остатъкът по сметката на Съединени американски щати е в пъти.
Тогава какво е?
Просто е - задачата е да наранява и да показва мощ. Митата са оръжие за пострадване и Тръмп знае по какъв начин да ги употребява. Защото знае, че реципрочните мита няма да наранят американския бизнес. Защото огромният експорт на Съединени американски щати са технологии, които са безалтернативни и сила, от която пък Европа обезверено се нуждае.
Те са опит за проява, само че и още нещо. Възможност да цялостни хазната си, в случай, че обещанията са му да понижи налозите за междинната класа. Това щеше да е отлично, в случай че Съединени американски щати не беше страна с великански дълг и непрекъснати дефицити.
А с това кръгът на протекционизма се затваря, тъй като точно по този начин пораждат митата - като средство за пълнене на хазната. Е, Тръмп не е никакъв съвременен стопански мъдрец, а просто водач на племе.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Златното време на стопанската система, времето, което сътвори американската фантазия. За 10 години Брутният вътрешен продукт пораства с по 5% и то в действително изражение, което е най-хубавият исторически резултат за подобен откъслек от време. " Форд " демонстрира на света всеобщото произвеждане, " Дженерал Мотърс " се оказва най-хубавият му възпитаник. Домакините не помнят за прането на ръка и във всеки дом има по една пералня, а до нея гордо изправен ледник, създаден в страната. И апропо домакините са точно такива - домакини, тъй като няма потребност и двамата възрастни в фамилията да работят. Една заплата стига за всичко - и за битовия живот и потребностите, и за почивките, и за облеклата, и за образованието на децата.
Но апетитът идва с яденето, споделят мъдрите хора, и тъкмо това се случва с огромните компании по това време. Те желаят още и още, а локалните политици са склонни да им дават. Така се ражда този " презрян и злоумишлен артикул на алчността ", както успешно го назовава журналистът Уолтър Липман - законът " Смут-Хоули ". Подписан с шест златни писалки от Хърбърт Хувър, планът се оказва финалният автограф, с който Голямата меланхолия превзема света. И несъмнено - Съединени американски щати.
Законът за цените от 1930 година, прочут като цената на Смут–Хоули или цената на Хоули–Смут, е закон, който ползва протекционистични търговски политики в Съединените щати. Спонсориран е от сенатор Рийд Смут и члена на долната камара от Орегон Уилис К. Хоули. Актът покачва митата на Съединени американски щати върху повече от 20 000 вносни артикули.
Те стават най-високите в историята на САЩ и водят до ответна реакция на другите страни. Проблемът е, че вместо да " изпишат вежди ", митата " вадят очите " на американската стопанска система. Голямата меланхолия към този момент е блъснала, а след приемането на закона вносът и износът на Съединени американски щати понижават с фантастичните 67%.
Двайсетте завършват с злополука, трийсетте стартират с шовинизъм в стопанската система, който се разпрострира на всички места и приключва с нещастието на Втората международна война.
А какво в действителност са митата?
Днес светът сложи началото на следващата комерсиална война в своята история. За да сме по-точни - американският президент Доналд Тръмп сложи началото ѝ, а светът самичък по себе си не прави нищо неприятно.
До момента Тръмп е изредил десетки разнообразни аргументи за въвеждането на митата, само че най-сериозната от тях постоянно е била комерсиалният недостиг, който Съединени американски щати има и с сътрудници, и с врагове.
Всъщност този мотив е главният за започването на всяка протекционистична политика във връзка с интернационалната търговия в последните 100 години. Републиканци от целия набор от години желаят Съединени американски щати да даде преимущество на личните си компании, като натовари вноса с този спомагателен налог.
Макар на процедура да е индиректен налог, митото не се дефинира като подобен, тъй като не се заплаща от жителите на съответната страна, а от икономическите сътрудници, които реализират вноса в страната. Или най-малко по този начин е на доктрина, тъй като на процедура спомагателната сума за вносителя се калкулира в крайната цена за потребителите, което значи, че въпреки всичко се заплаща от... жителите в страната. Иронията е, че тъкмо това е търсеният резултат - оскъпяване на импортираните артикули, с цел да може те да станат неконкурентни на тези, които са създадени вътре в страната.
Истината е, че митата са част от международната комерсиална история от дълго време и са одобрявани като нещо толкоз несъмнено и нужно, едвам речем - потребността от налози.
Това евентуално е по този начин, тъй като доста дълго време схемата е работила. Обединеното кралство, Франция, Корея, Япония, Прусия не са станали богати спазвайки разпоредбите на свободната търговия и играйки почтено и с другари, и с врагове.
Днес обаче светът е друг и глобализация промени всичко. Разбра го даже бенчмаркът на всички републиканци за всичко що има общо с стопанската система и политиката - Роналд Рейгън. Неговата администрация първо ограничи вноса на коли, стомана, захар и текстил в САЩ; усили единадесет пъти митата за импорт на транспортни средства с огромни мотори, с цел да подкрепи компанията „ Харли-Дейвидсън ”. И оказваше непрестанен напън върху Япония, с цел да преоцени тя своята валута.
По-късно анулира митата и стана най-големият покровител на свободната търговия. В своето радио послание към нацията на 26 ноември 1988 година Рейгън споделя:
" Докато разсъждаваме върху многото неща, за които би трябвало да сме признателни тук в Америка, дано отделим време, с цел да признаем, че един от основните фактори зад огромния разцвет на нашата нация е отворената комерсиална политика, която разрешава на американския народ свободно да обменя артикули и услуги със свободни хора по целия свят. Свободата на търговия не е нова тематика за Америка. През 1776 година нашите татковци създатели са подписали Декларацията за самостоятелност, като обвинили британците в редица закононарушения, измежду които, изтъквам - " спиране на нашата търговия с всички елементи на света ".
И освен това, само че той като че е планувал аргумента на Тръмп за комерсиалния недостиг и разобличава и него:
" През последните години комерсиалният недостиг накара някои заблудени политици да стартират да приканват към протекционизъм, предупреждавайки, че в противоположен случай ще загубим работни места. Но още веднъж сгрешиха. Всъщност Съединените щати освен не губят работни места, ние сътворяваме повече работни места, в сравнение с всички страни от Западна Европа, Канада и Япония взети дружно. Изводът е явен - че когато общата търговия на Америка се усилва, работните места също се усилват. И когато общата ни търговия понижава, понижава и броят на работните места. "
Не забравяйте, че тези думи идват от устата на човек, който е опитал и меда, и жилото на протекционизма и митата.
Какво желае да реализира Тръмп?
Президентът твърди, че останалият свят се възползва от американската стопанска система, т.е., че изпраща евтините си артикули на богатия американски пазар. Така печелят вносителите, а страдат локалните производства, които губят пари, губят се и работни места.
Само че, в случай че американският пазар в действителност е толкоз богат, то за какво да считаме, че потребителите му избират безусловно по-евтиното от чужбина? Не. Те избират по-качественото.
Те избират мерцедес и фолксваген, вместо форд, тъй като немските марки са знак на качество и авторитет.
Американците избират френското шампанско, тъй като е най-хубавото в света, не тъй като е на ниска цена. Заради това го избира и целият останал свят.
Целта на Тръмп не е смяна на комерсиалния недостиг, тъй като през днешния ден - изключително през днешния ден - той няма никакво значение, не е внос на дълг и не въздейства на $. Да не приказваме, че Съединени американски щати е на недостиг - да вземем за пример с Европа - единствено във връзка с стоките. Ако гледаме услугите, където влизат софтуерните колоси, там остатъкът по сметката на Съединени американски щати е в пъти.
Тогава какво е?
Просто е - задачата е да наранява и да показва мощ. Митата са оръжие за пострадване и Тръмп знае по какъв начин да ги употребява. Защото знае, че реципрочните мита няма да наранят американския бизнес. Защото огромният експорт на Съединени американски щати са технологии, които са безалтернативни и сила, от която пък Европа обезверено се нуждае.
Те са опит за проява, само че и още нещо. Възможност да цялостни хазната си, в случай, че обещанията са му да понижи налозите за междинната класа. Това щеше да е отлично, в случай че Съединени американски щати не беше страна с великански дълг и непрекъснати дефицити.
А с това кръгът на протекционизма се затваря, тъй като точно по този начин пораждат митата - като средство за пълнене на хазната. Е, Тръмп не е никакъв съвременен стопански мъдрец, а просто водач на племе.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ