Украинският командир Егор Фирсов: FPV* дроновете се превърнаха в ...
Егор Фирсов: Трябва да сме готови руснаците да се опитат да докарат FPV апарати чак до предградията на Киев
Началото на пълномащабното съветско навлизане в Украйна беше като че ли по руски военни учебници - огромни колони от тежка съветска техника с бронирани бойци се движеха по пътищата, а авиацията се опитваше да господства в небето над огромните украински градове. На това се опълчиха артилерия и елементи с Javelins и Stugna.
С течение на времето характерът на боевете последователно се трансформира - повече набези с присъединяване на пехота, включващи както огромни, по този начин и дребни групи.
Въпреки това, до края на втората година от огромната война и двете страни започнаха да употребяват дронове от ден на ден и повече. Появиха се доста разследващи дронове, далекобойни безпилотни летателни апарати от разнообразни типове, FPV и оптични дронове.
Сега сме в миг, в който тази война все по-често се назовава, без пресилване, „ война с дронове “.
„ Украинска истина “ беседва с Егор Фирсов, пълководец на ударния взвод за безпилотни летателни апарати на 109-та бригада за териториална защита, за това по какъв начин дроновете се появиха на фронта, по какъв начин доброволческите подразделения с безпилотни летателни апарати се трансфораха в пълноценни професионални структури и по какъв начин се развиха безпилотните системи.
– В края на май главнокомандващият Сирски съобщи, че единствено за един месец 89 хиляди противников цели са били изумени от дронове. През 2022 година сходни числа изглеждаха фантастични, само че в този момент те изненадват малко хора. Как стигнахме до такива числа?
– През 2022 година, когато се причислих към редиците на Въоръжените сили, даже не сме мечтали за сходно нещо. Защото войната беше такава, каквато написа в руската книга. Така е написано в избрани устави, руски доктрини, основани основно на Втората международна война, където пехотата играе първа роля, под нея артилерия, танкове, гаубици, може би има и електронно разузнаване, само че в някаква дребна степен и функционално, и където въобще няма нито дума за някакви дронове, роботи и така нататък Тоест, в случай че сравните това, което видях през 2022 година и през 2025 година, всичко е напълно друго. 90 % е друго.
От една страна, войната - всичко експлодира, избрана заплаха, избрани премеждия, окопи, подземия, а от друга - всичко е друго, като се стартира от землянките, които са съществували тогава, и това, което са в този момент, завършвайки със самите оръжия.
– През 2022 година нашите безпилотни системи в действителност бяха единствено на равнището на някои специфични елементи, без да вземат участие в общата система. Обикновено във всяка бригада имаше някой, който се занимаваше с дронове, само че не всеобщо. Сега към този момент стигнахме до настрана Командване на безпилотните системи и „ Линия на дроновете “. Как беше мащабирано това в съответни подразделения?
– През 2022–2023 година съвсем никой не вярваше в никакви нововъведения, изключително в дронове, стандартно, FPV, да вземем за пример, нито в нашата бригада, нито в другите. Защото не виждаха никаква изгода. Конвенционално казано, аз донесох дрон и те ми споделиха: „ Откъде го взе? “ И когато момчетата седяха на компютъра на симулатора на БПЛА, командването непрекъснато ги гонеше, от рода на „ За какво си играете с тези играчки?
– Сватбеният дрон ми припомня за Резников (бившият министър на защитата съобщи в края на 2022 година, че Мавиците няма да трансформират воденето на война и ги назова „ сватбени дронове “ – UP).
– Нещо сходно. Въпреки че Mavic е имал известна разследваща функционалност по това време, от позиция на другите е имало стотици въпроси и никакви отговори.
Когато се заинтересувах от дронове, отидох при командира на бригадата, който ме изпрати по батальоните. В нашата бригада имахме пет батальона и четирима от командирите ми споделиха: „ Пич, не знаем по какъв начин да ти помогнем. Спри да си играеш с играчки. “ И макар че не споделиха това, несъмнено си помислиха: „ Ето ти лопата, иди копай, свърши същинска работа, същинска война. “
Само един пълководец на батальон с позивна „ Егоист “ в действителност искаше неговият батальон да е по-различен по някакъв метод и той вярваше в тази история, вярваше в нас, даваше ни избрани благоприятни условия да стартираме образование. И без значение с кого съм приказвал от други подразделения на БПЛА, на всички места беше почти една и съща история.
В началото всичко вървеше доста безпрепятствено. Никой не вярваше в FPV дронове, никой не искаше да се занимава с тях. И едвам когато започнаха да дават обилни резултати, всички, извинете, онемяха и споделиха: „ О, в действителност работи! Но по какъв начин работи там? “ И лека-полека започнаха да се включват. Но ще кажа, че някои командири, за жалост, даже в този момент не се задълбочават в тази тематика от позиция на това по какъв начин работи.
– Колко време лиши преходът от Mavic към FPV? Кога в действителност стана ясно, че точката без връщане е минала и сме навлезли във етапа на войната с дронове?
– За мен това беше май 2023 година, когато за първи път прелетяхме от точка А до точка Б във противников окоп и той се взриви. Тогава осъзнах, че това е същинско оръжие, че можем да създадем доста с него. Не осъзнавах какъв брой. Не имах вяра, че в случай че ми покажат какъв брой доста сме създали и кажат: „ Приятелю, ти и твоята част ще извършите толкоз “ – нямаше да допускам. Защото се развиваше доста бързо: отдалеченост на полета, мощ и така нататък
– И по кое време FPV се трансформира в същинска гражданска война във войната?
– Мисля, че когато се появи избрана маса и избран обсег. Вероятно това е краят на 2023 година – началото на 2024 година, когато можехме елементарно да направляваме това, което се намираше да вземем за пример на вражеската автомагистрала на разстояние 10-15 километра от нас. И всичко, което се движеше там – било то бойна машина на пехотата, да вземем за пример, имаше много танкове по това време, да речем, просто някакъв „ самун “ там – ние елементарно го унищожавахме.
– Когато ми разказваш, незабавно се сещам за Въгледар, когато десетки съветски машини бяха унищожени по пътя към града. Сега като че ли машините от фронта са изчезнали всеобщо. Е, преди няколко дни, покрай Константиновка, видяхме опита им да отхвърлен колона от тежки машини. Дали това е по-скоро изключение от разпоредбите или опит по някакъв метод да се промени хода на събитията?
– Това е доста забавен въпрос и даже не знам по какъв начин да отговоря. Защо? Защото има избрана информация, която не желая да озвучвам в ефир. Като цяло, това е избран тип шах. Преди войната доста приличаше на руските шашки, където имаше, извинете, доста примитивни неща, които работеха в продължение на доста, доста години.
Сега е шах с разнообразни категории аспекти. Тоест: по какъв начин да организираме всички тези масиви, стотици полети на дронове, да речем по този начин, че да не се пресичат по честоти, канали и т.н.; по какъв начин да накараме пехотинеца да разбере, че нашият дрон лети, релативно казано, т.е. да организираме това осведомително взаимодействие; по какъв начин да прескачаме честотите; по какъв начин, релативно казано, да включим електронната война по подобен метод, че да заглушава съперника, а не да заглушава нашия.
И се трансформира в шах, където би трябвало да имаш избрани комбинации и отвори.
Ще кажа следното: фактът, че се появиха покрай Константиновка в колони с техника, не е без съображение и на това има отговор. Военните безпилотни летателни апарати знаят отговора на този въпрос, само че за жалост няма да мога да го кажа в ефир.
– Напоследък чуваме доста, че екипажите на дронове стартират да страдат от ден на ден и повече и да се трансформират в цели за лов на врага. Какво тъкмо се е трансформирало на фронта? Защо има чувството, че в действителност е станало по-трудно за екипажите на дронове?
– Ще ви опиша моята версия. Не споделям, че е по този начин, само че това е, което виждам със личните си очи. Историята е следната.
Оскъдността и бедността ни принудиха да търсим избрани решения и това докара до FPV дронове. Ние сме доста по-креативни, по-изобретателни от врага и успяхме да създадем такива острови, където сами запоявахме тези дронове, изпробвахме ги. Никой не ни е насилвал, само че ние искахме да се осъществяваме тук
Дроновете, по-специално FPV, се трансфораха в нещо като революционен фактор, в което врагът също не вярваше. Но когато стартира да открива нашите FPV-та, които се бяха разрушили на негова територия, той стартира да ги дава на своите техници, които също започнаха да опитват и копират нашите решения. И дълго време, макар обстоятелството, че ги копираха, мащабираха и ги превъзхождаха числено, не успяваха кой знае какво.
Защо не проработи? Защото цялата теория, както нашата, по този начин и тяхната, се основаваше на превъзходството на сухопътните сили в командването и всеки оператор на дрон, който летеше с FPV дрон, постоянно се опитваше да служи на пехотата. Относително казано, той преследваше вражеската пехота или беше привързан със задания на пехотата и така нататък
Докато врагът не е имал политическата воля да сътвори мощни елементи, които не обслужват пехотата, а работят независимо. Те са отделили съществено финансиране, разположили сае съществени подготвителни лагери. Те са имали материалната база за това. Целият този развой на основаване на тази част, който в този момент ни е доста скучен, е бил персонално стихотворец под свое управление от техния министър на защитата. И те, откакто са се отклонили от тази теория за сухопътните войски, са съумели да извърнат обстановката и в този момент в действителност ни работят на нервите. Това е меко казано.
Какво вършат? Започнаха да летят на 15, 20, 25, 30 километра. Започнаха да удрят логистиката ни. Тези направления, които изглеждаха като дълбоки тилове, започнаха да бъдат обстрелвани. И, за жалост, врагът прави същото, което ние направихме преди година и половина, единствено че в доста по-голям мащаб.
И в случай че ние произвеждахме 10 дрона, той създава 300. Преди това не можехме да си позволим 300 дрона по разнообразни причини; основно тъй като бяха физически недостъпни. А в този момент врагът има такава опция.
Така че всичко е отражение: ние изобретихме нещо, те в действителност ни го откраднаха, само че го разшириха. Тяхната система е по-добре устроена, би трябвало да признаем това, само че ние постоянно сме били по-добри в творчеството. И в този момент имаме това, което имаме.
– Имам усещането, че моментът, в който руснаците са се почувствали по този начин, е била интервенцията по изпъждане на нашите войски от Курск, когато са почнали да прекъсват логистиката по единствения път към Суджа.
– Това беше тъкмо вражеската част, за която загатнах нагоре, и първата им задача беше в Курск.
– Имате поради „ Рубикон “?
– Точно по този начин, „ Рубикон “.
– Впечатлението беше, че нашите войски не са очаквали това от тях, по тази причина беше толкоз мъчно да изоставен Куршчина…
– 100%. И не чакахме такава работа от тях, това е историята. Не чакахме, че когато шофираш на 20 километра от фронта, ще бъде рисково. Преди, когато имаше, да речем, класическа фаза на войната, изключително 2022 година, на 20 километра от фронта беше бездънен гръб. Можеше да си позволиш да правиш на практика всичко. Разбира се, там се стреляха с Градове, някаква далекобойна артилерия, само че тя беше доста косвена и можеше да си позволиш доста.
И в този момент това е една доста, доста, да кажем, рискова история. Когато да вземем за пример шофирате камион на 25 километра разстояние, към този момент сте под прицел и има огромна възможност да бъдете ударени от военен дрон. И, несъмнено, за нас в Куршчина това беше неприятна изненада.
– Как руснаците провеждат работата на безпилотните летателни апарати? Защото знаем за нашата „ линия на дронове “, само че не осъзнаваме какъв брой необятно публикувана е тя измежду руснаците.
– Това е доста огромна история. Ние също я следим. Само гореспоменатият „ Рубикон “ има десетки FPV калкулации, които са разпръснати по цялата фронтова линия. Мащабът им е доста огромен. Те имат всичко, което желаят, това е доста значима история. Разбира се, те също имат доста проблеми, само че все пак имат маса.
Но, несъмнено, не всеки работи като „ Рубикон “. Защото всеки различен има избрана история на пехотата, пехотните войски и те, за наше благополучие, не могат да се разкрият изцяло. Всичко работи доста огледално, нашата история е една и съща. Тоест, не може по едно и също време да си пехотинец, да служиш в пехотата, да общуваш с пълководец на бригада, който също е в пехотата, и да си супер готин боец от БПЛ. Не става по този начин.
– Напоследък все по-често слушам, че безпилотните единици физически не са в положение да доближат позициите си. Разбирам, че тази обстановка значително се дължи на появяването на оптични дронове на фронта. Но има ли нещо друго тук?
– Да, има. Това е огромно звено, което пристигна и пое дежурството и контрола на огъня по маршрута, съкрати дистанцията с 10, 15, 20 километра. И го направи в огромен мащаб. Тоест, има бранш, подвига дрона и е на дежурство, търси цел. Батерията му се изтощи, удари се в нещо или просто пада и лети още веднъж.
И несъмнено, доста е мъчно да се ориентираш през всички тези дронове на позиции, доста е мъчно да се обезпечи логистика. По принцип, ние в поделението знаехме, че това ще бъде по този начин, тъй като по този начин работехме.
По едно време стигнахме до такава степен, че се работи доста по-добре и по-ефективно, когато контролираш всичко, в това число и на 30 километра разстояние, когато не даваш на съперника опция да си поеме мирис, когато е непрекъснато в напрежение, когато на 20 километра разстояние не знае какво ще се случи по-нататък.
– Може ли да има някои звена, които работят надълбоко вътре, и други, които работят непосредствено на контактната линия?
– Защото имаше отговорност. Обикновено аз съм пълководец на бригада, давам отговор за избрана фронтова линия, 25 километра. И върху мен има огромен напън да не изгубя позиция, да вземем за пример „ Козак “, някакво обитаемо място. Важно е за мен да запазя тази позиция. Това, което се случва на 35 километра от зоната на отговорност, никой не се интересуваше. Ами, добре, добре, впечатлихте... Но впечатлихте каквото си поискахте. Аз изгубих позицията „ Козак “, която е тъкмо върху мен, и не ме интересува какво е на 35 километра.
Сега, с налагането на корпусите, всеки от тях би трябвало непрекъснато да дава отговор за избрана линия от точка А до точка Б, това са условно 150 километра, в това число дълбочина 20, 30, 40 километра. И командирът в този момент не се интересува, че удрят на дълбочина 35 километра. Защото той схваща, че в случай че удрят 35 километра, той, условно казано, е унищожил логистиката там и съперникът към този момент няма да има с какво да се бие. И тази цялост на отговорността със системата на корпусите би трябвало доста да промени философията на бойните дейности.
– Доколкото разбирам, корпусната система не е доста бърза история.
– Вероятно не е доста бърза история, само че към този момент стартира. Корпусът е постоянен организъм с избрана отговорност. Това са, извинете, не краткотрайни хора. Някой пристигна, условно, военачалник, служи половин година, след това го хвърлят по всички страни и това не основава никаква дълбочина.
И това, което постоянно печели, е, първо, концепцията, и второ, дълбоката подготвеност, че разбираш какво има на тази позиция „ Козак “, кой е командирът на рота, кой е командирът на взвод, какво е настроението на момчетата, каква е поддръжката, какви са проблемите, каква е електронната битка там. Ако знаеш задълбочено, всичко ще бъде наред с теб. Ако не знаеш, дошъл си и занапред навлизаш в работата, несъмнено, е мъчно.
Тоест, елементарното задълбочено схващане на обстановката е загуба на време. А командването в такава обстановка е просто мъчно и неефективно.
– Относно успеваемостта на командването. Как се реализира връзката сред единиците на безпилотните системи като цяло?
– Обикновено се случва хоризонтално. Всички се познаваме, това е едно малко село: кой по какъв начин лети, кой в какво съумява, кой какво прави и така нататък И ние като взвод, релативно казано, FPV, поддържаме връзка със същия взвод или рота, релативно казано, в Трета щурмова бригада, която е ситуирана някъде, релативно казано, в някаква друга посока или с взвод, който е също толкоз ефикасен в някоя друга бригада.
Хоризонталната връзка е доста готина, доста динамична и е доста сходна на групов казан, който непрекъснато мисли, взема решение проблеми и споделя между тях. Това е доста готина история, тъй като основава доста изобретателни самостоятелни структури, които генерират някои решения.
Но има и един минус: в случай че тази хоризонтална история не направи нищо, въобще няма да има резултати. Бих споделил, че 80–90% от резултата в действителност зависи от това. И би трябвало присъединяване на всички останали системи, в това число киевските, да е на директно подчинено на тези подразделения.
– Как е връзката с производителите? Чуват ли те какво им казвате?
– Производителите са разграничени на две категории. Едни – тези, които търсят качество на продукта, за тях това е главното и е доста добре; доста ни е елементарно да работим с тях. А други – ами, има контракт, те просто вършат общоприет дрон и не ги интересува по какъв начин ще уцели или не задачата. За страдание.
И по тази причина, апропо, постоянно споделям, че страната не би трябвало да подписва някакви главозамайващи контракти, а ние, военното отделение, непосредствено да поръчваме това, от което имаме потребност. Ние знаем по-добре какво имаме на фронта, какво лети, какво не лети, какви дронове ни трябват: FPV, „ Мавици “, „ Вампири “, бомбардировачи, дневни, нощни, оптични, неоптични, изхождайки от характера на бойните дейности. И би трябвало да го създадем доста бързо. Защото това, което беше настоящо оня ден, даже преди 2 месеца, към този момент не е настоящо.
– Споменахте за дронове с оптични нишки. Видях първите видеоклипове и фотоси с оптични нишки, не дай си Боже, още през 2023 година и ги видях от нашите новатори. Бях уверен, че няма да се получи. И тогава видяхме по какъв начин руснаците оседлаха този кон и отлетяха. Защо се случи това?
– Разбирам за какво не е летял през 2023 година и даже 2024 година Много просто. Ако нямате проблем с летенето на елементарен дрон, за какво бихте употребявали оптични нишки? По-скъпи са, по-сложни са, по-объркващи са и в последна сметка са по-малко ефикасни. Ето за какво постоянно са били на назад във времето. След това фронтът се промени динамично. И започнаха обилни проблеми с електронната война на съперника. Ето за какво те са станали по-актуални в този момент.
Но нюансът е, че когато имаме потребност от фибри, си споделяме: добре, хайде, къде са? И не че няма, просто не са толкоз, колкото бихме желали. Това е главно отговорът.
– Колко е мъчно да се преконфигурира водач за работа с дрон, работещ с оптични нишки?
– Сложно е. Може би не е прецизен образец, само че е почти като карането, релативно казано, на трактор или мотопед. Тоест, и двете са возила и двете имат свои лични правила, само че техниката е доста друга, като се стартира от техниката на полет, приключи се с общата технология на политане и разопаковане на всичко това. Тоест, по-сложно е.
Евген Будерацки, UP
Превод и редакция ФрогНюз
* FPV дронове с технология за машинно зрение - дронът „ снима “ цел и я унищожава независимо, макар загубата на контакт с водача.
Началото на пълномащабното съветско навлизане в Украйна беше като че ли по руски военни учебници - огромни колони от тежка съветска техника с бронирани бойци се движеха по пътищата, а авиацията се опитваше да господства в небето над огромните украински градове. На това се опълчиха артилерия и елементи с Javelins и Stugna.
С течение на времето характерът на боевете последователно се трансформира - повече набези с присъединяване на пехота, включващи както огромни, по този начин и дребни групи.
Въпреки това, до края на втората година от огромната война и двете страни започнаха да употребяват дронове от ден на ден и повече. Появиха се доста разследващи дронове, далекобойни безпилотни летателни апарати от разнообразни типове, FPV и оптични дронове.
Сега сме в миг, в който тази война все по-често се назовава, без пресилване, „ война с дронове “.
„ Украинска истина “ беседва с Егор Фирсов, пълководец на ударния взвод за безпилотни летателни апарати на 109-та бригада за териториална защита, за това по какъв начин дроновете се появиха на фронта, по какъв начин доброволческите подразделения с безпилотни летателни апарати се трансфораха в пълноценни професионални структури и по какъв начин се развиха безпилотните системи.
– В края на май главнокомандващият Сирски съобщи, че единствено за един месец 89 хиляди противников цели са били изумени от дронове. През 2022 година сходни числа изглеждаха фантастични, само че в този момент те изненадват малко хора. Как стигнахме до такива числа?
– През 2022 година, когато се причислих към редиците на Въоръжените сили, даже не сме мечтали за сходно нещо. Защото войната беше такава, каквато написа в руската книга. Така е написано в избрани устави, руски доктрини, основани основно на Втората международна война, където пехотата играе първа роля, под нея артилерия, танкове, гаубици, може би има и електронно разузнаване, само че в някаква дребна степен и функционално, и където въобще няма нито дума за някакви дронове, роботи и така нататък Тоест, в случай че сравните това, което видях през 2022 година и през 2025 година, всичко е напълно друго. 90 % е друго.
От една страна, войната - всичко експлодира, избрана заплаха, избрани премеждия, окопи, подземия, а от друга - всичко е друго, като се стартира от землянките, които са съществували тогава, и това, което са в този момент, завършвайки със самите оръжия.
– През 2022 година нашите безпилотни системи в действителност бяха единствено на равнището на някои специфични елементи, без да вземат участие в общата система. Обикновено във всяка бригада имаше някой, който се занимаваше с дронове, само че не всеобщо. Сега към този момент стигнахме до настрана Командване на безпилотните системи и „ Линия на дроновете “. Как беше мащабирано това в съответни подразделения?
– През 2022–2023 година съвсем никой не вярваше в никакви нововъведения, изключително в дронове, стандартно, FPV, да вземем за пример, нито в нашата бригада, нито в другите. Защото не виждаха никаква изгода. Конвенционално казано, аз донесох дрон и те ми споделиха: „ Откъде го взе? “ И когато момчетата седяха на компютъра на симулатора на БПЛА, командването непрекъснато ги гонеше, от рода на „ За какво си играете с тези играчки?
– Сватбеният дрон ми припомня за Резников (бившият министър на защитата съобщи в края на 2022 година, че Мавиците няма да трансформират воденето на война и ги назова „ сватбени дронове “ – UP).
– Нещо сходно. Въпреки че Mavic е имал известна разследваща функционалност по това време, от позиция на другите е имало стотици въпроси и никакви отговори.
Когато се заинтересувах от дронове, отидох при командира на бригадата, който ме изпрати по батальоните. В нашата бригада имахме пет батальона и четирима от командирите ми споделиха: „ Пич, не знаем по какъв начин да ти помогнем. Спри да си играеш с играчки. “ И макар че не споделиха това, несъмнено си помислиха: „ Ето ти лопата, иди копай, свърши същинска работа, същинска война. “
Само един пълководец на батальон с позивна „ Егоист “ в действителност искаше неговият батальон да е по-различен по някакъв метод и той вярваше в тази история, вярваше в нас, даваше ни избрани благоприятни условия да стартираме образование. И без значение с кого съм приказвал от други подразделения на БПЛА, на всички места беше почти една и съща история.
В началото всичко вървеше доста безпрепятствено. Никой не вярваше в FPV дронове, никой не искаше да се занимава с тях. И едвам когато започнаха да дават обилни резултати, всички, извинете, онемяха и споделиха: „ О, в действителност работи! Но по какъв начин работи там? “ И лека-полека започнаха да се включват. Но ще кажа, че някои командири, за жалост, даже в този момент не се задълбочават в тази тематика от позиция на това по какъв начин работи.
– Колко време лиши преходът от Mavic към FPV? Кога в действителност стана ясно, че точката без връщане е минала и сме навлезли във етапа на войната с дронове?
– За мен това беше май 2023 година, когато за първи път прелетяхме от точка А до точка Б във противников окоп и той се взриви. Тогава осъзнах, че това е същинско оръжие, че можем да създадем доста с него. Не осъзнавах какъв брой. Не имах вяра, че в случай че ми покажат какъв брой доста сме създали и кажат: „ Приятелю, ти и твоята част ще извършите толкоз “ – нямаше да допускам. Защото се развиваше доста бързо: отдалеченост на полета, мощ и така нататък
– И по кое време FPV се трансформира в същинска гражданска война във войната?
– Мисля, че когато се появи избрана маса и избран обсег. Вероятно това е краят на 2023 година – началото на 2024 година, когато можехме елементарно да направляваме това, което се намираше да вземем за пример на вражеската автомагистрала на разстояние 10-15 километра от нас. И всичко, което се движеше там – било то бойна машина на пехотата, да вземем за пример, имаше много танкове по това време, да речем, просто някакъв „ самун “ там – ние елементарно го унищожавахме.
– Когато ми разказваш, незабавно се сещам за Въгледар, когато десетки съветски машини бяха унищожени по пътя към града. Сега като че ли машините от фронта са изчезнали всеобщо. Е, преди няколко дни, покрай Константиновка, видяхме опита им да отхвърлен колона от тежки машини. Дали това е по-скоро изключение от разпоредбите или опит по някакъв метод да се промени хода на събитията?
– Това е доста забавен въпрос и даже не знам по какъв начин да отговоря. Защо? Защото има избрана информация, която не желая да озвучвам в ефир. Като цяло, това е избран тип шах. Преди войната доста приличаше на руските шашки, където имаше, извинете, доста примитивни неща, които работеха в продължение на доста, доста години.
Сега е шах с разнообразни категории аспекти. Тоест: по какъв начин да организираме всички тези масиви, стотици полети на дронове, да речем по този начин, че да не се пресичат по честоти, канали и т.н.; по какъв начин да накараме пехотинеца да разбере, че нашият дрон лети, релативно казано, т.е. да организираме това осведомително взаимодействие; по какъв начин да прескачаме честотите; по какъв начин, релативно казано, да включим електронната война по подобен метод, че да заглушава съперника, а не да заглушава нашия.
И се трансформира в шах, където би трябвало да имаш избрани комбинации и отвори.
Ще кажа следното: фактът, че се появиха покрай Константиновка в колони с техника, не е без съображение и на това има отговор. Военните безпилотни летателни апарати знаят отговора на този въпрос, само че за жалост няма да мога да го кажа в ефир.
– Напоследък чуваме доста, че екипажите на дронове стартират да страдат от ден на ден и повече и да се трансформират в цели за лов на врага. Какво тъкмо се е трансформирало на фронта? Защо има чувството, че в действителност е станало по-трудно за екипажите на дронове?
– Ще ви опиша моята версия. Не споделям, че е по този начин, само че това е, което виждам със личните си очи. Историята е следната.
Оскъдността и бедността ни принудиха да търсим избрани решения и това докара до FPV дронове. Ние сме доста по-креативни, по-изобретателни от врага и успяхме да създадем такива острови, където сами запоявахме тези дронове, изпробвахме ги. Никой не ни е насилвал, само че ние искахме да се осъществяваме тук
Дроновете, по-специално FPV, се трансфораха в нещо като революционен фактор, в което врагът също не вярваше. Но когато стартира да открива нашите FPV-та, които се бяха разрушили на негова територия, той стартира да ги дава на своите техници, които също започнаха да опитват и копират нашите решения. И дълго време, макар обстоятелството, че ги копираха, мащабираха и ги превъзхождаха числено, не успяваха кой знае какво.
Защо не проработи? Защото цялата теория, както нашата, по този начин и тяхната, се основаваше на превъзходството на сухопътните сили в командването и всеки оператор на дрон, който летеше с FPV дрон, постоянно се опитваше да служи на пехотата. Относително казано, той преследваше вражеската пехота или беше привързан със задания на пехотата и така нататък
Докато врагът не е имал политическата воля да сътвори мощни елементи, които не обслужват пехотата, а работят независимо. Те са отделили съществено финансиране, разположили сае съществени подготвителни лагери. Те са имали материалната база за това. Целият този развой на основаване на тази част, който в този момент ни е доста скучен, е бил персонално стихотворец под свое управление от техния министър на защитата. И те, откакто са се отклонили от тази теория за сухопътните войски, са съумели да извърнат обстановката и в този момент в действителност ни работят на нервите. Това е меко казано.
Какво вършат? Започнаха да летят на 15, 20, 25, 30 километра. Започнаха да удрят логистиката ни. Тези направления, които изглеждаха като дълбоки тилове, започнаха да бъдат обстрелвани. И, за жалост, врагът прави същото, което ние направихме преди година и половина, единствено че в доста по-голям мащаб.
И в случай че ние произвеждахме 10 дрона, той създава 300. Преди това не можехме да си позволим 300 дрона по разнообразни причини; основно тъй като бяха физически недостъпни. А в този момент врагът има такава опция.
Така че всичко е отражение: ние изобретихме нещо, те в действителност ни го откраднаха, само че го разшириха. Тяхната система е по-добре устроена, би трябвало да признаем това, само че ние постоянно сме били по-добри в творчеството. И в този момент имаме това, което имаме.
– Имам усещането, че моментът, в който руснаците са се почувствали по този начин, е била интервенцията по изпъждане на нашите войски от Курск, когато са почнали да прекъсват логистиката по единствения път към Суджа.
– Това беше тъкмо вражеската част, за която загатнах нагоре, и първата им задача беше в Курск.
– Имате поради „ Рубикон “?
– Точно по този начин, „ Рубикон “.
– Впечатлението беше, че нашите войски не са очаквали това от тях, по тази причина беше толкоз мъчно да изоставен Куршчина…
– 100%. И не чакахме такава работа от тях, това е историята. Не чакахме, че когато шофираш на 20 километра от фронта, ще бъде рисково. Преди, когато имаше, да речем, класическа фаза на войната, изключително 2022 година, на 20 километра от фронта беше бездънен гръб. Можеше да си позволиш да правиш на практика всичко. Разбира се, там се стреляха с Градове, някаква далекобойна артилерия, само че тя беше доста косвена и можеше да си позволиш доста.
И в този момент това е една доста, доста, да кажем, рискова история. Когато да вземем за пример шофирате камион на 25 километра разстояние, към този момент сте под прицел и има огромна възможност да бъдете ударени от военен дрон. И, несъмнено, за нас в Куршчина това беше неприятна изненада.
– Как руснаците провеждат работата на безпилотните летателни апарати? Защото знаем за нашата „ линия на дронове “, само че не осъзнаваме какъв брой необятно публикувана е тя измежду руснаците.
– Това е доста огромна история. Ние също я следим. Само гореспоменатият „ Рубикон “ има десетки FPV калкулации, които са разпръснати по цялата фронтова линия. Мащабът им е доста огромен. Те имат всичко, което желаят, това е доста значима история. Разбира се, те също имат доста проблеми, само че все пак имат маса.
Но, несъмнено, не всеки работи като „ Рубикон “. Защото всеки различен има избрана история на пехотата, пехотните войски и те, за наше благополучие, не могат да се разкрият изцяло. Всичко работи доста огледално, нашата история е една и съща. Тоест, не може по едно и също време да си пехотинец, да служиш в пехотата, да общуваш с пълководец на бригада, който също е в пехотата, и да си супер готин боец от БПЛ. Не става по този начин.
– Напоследък все по-често слушам, че безпилотните единици физически не са в положение да доближат позициите си. Разбирам, че тази обстановка значително се дължи на появяването на оптични дронове на фронта. Но има ли нещо друго тук?
– Да, има. Това е огромно звено, което пристигна и пое дежурството и контрола на огъня по маршрута, съкрати дистанцията с 10, 15, 20 километра. И го направи в огромен мащаб. Тоест, има бранш, подвига дрона и е на дежурство, търси цел. Батерията му се изтощи, удари се в нещо или просто пада и лети още веднъж.
И несъмнено, доста е мъчно да се ориентираш през всички тези дронове на позиции, доста е мъчно да се обезпечи логистика. По принцип, ние в поделението знаехме, че това ще бъде по този начин, тъй като по този начин работехме.
По едно време стигнахме до такава степен, че се работи доста по-добре и по-ефективно, когато контролираш всичко, в това число и на 30 километра разстояние, когато не даваш на съперника опция да си поеме мирис, когато е непрекъснато в напрежение, когато на 20 километра разстояние не знае какво ще се случи по-нататък.
– Може ли да има някои звена, които работят надълбоко вътре, и други, които работят непосредствено на контактната линия?
– Защото имаше отговорност. Обикновено аз съм пълководец на бригада, давам отговор за избрана фронтова линия, 25 километра. И върху мен има огромен напън да не изгубя позиция, да вземем за пример „ Козак “, някакво обитаемо място. Важно е за мен да запазя тази позиция. Това, което се случва на 35 километра от зоната на отговорност, никой не се интересуваше. Ами, добре, добре, впечатлихте... Но впечатлихте каквото си поискахте. Аз изгубих позицията „ Козак “, която е тъкмо върху мен, и не ме интересува какво е на 35 километра.
Сега, с налагането на корпусите, всеки от тях би трябвало непрекъснато да дава отговор за избрана линия от точка А до точка Б, това са условно 150 километра, в това число дълбочина 20, 30, 40 километра. И командирът в този момент не се интересува, че удрят на дълбочина 35 километра. Защото той схваща, че в случай че удрят 35 километра, той, условно казано, е унищожил логистиката там и съперникът към този момент няма да има с какво да се бие. И тази цялост на отговорността със системата на корпусите би трябвало доста да промени философията на бойните дейности.
– Доколкото разбирам, корпусната система не е доста бърза история.
– Вероятно не е доста бърза история, само че към този момент стартира. Корпусът е постоянен организъм с избрана отговорност. Това са, извинете, не краткотрайни хора. Някой пристигна, условно, военачалник, служи половин година, след това го хвърлят по всички страни и това не основава никаква дълбочина.
И това, което постоянно печели, е, първо, концепцията, и второ, дълбоката подготвеност, че разбираш какво има на тази позиция „ Козак “, кой е командирът на рота, кой е командирът на взвод, какво е настроението на момчетата, каква е поддръжката, какви са проблемите, каква е електронната битка там. Ако знаеш задълбочено, всичко ще бъде наред с теб. Ако не знаеш, дошъл си и занапред навлизаш в работата, несъмнено, е мъчно.
Тоест, елементарното задълбочено схващане на обстановката е загуба на време. А командването в такава обстановка е просто мъчно и неефективно.
– Относно успеваемостта на командването. Как се реализира връзката сред единиците на безпилотните системи като цяло?
– Обикновено се случва хоризонтално. Всички се познаваме, това е едно малко село: кой по какъв начин лети, кой в какво съумява, кой какво прави и така нататък И ние като взвод, релативно казано, FPV, поддържаме връзка със същия взвод или рота, релативно казано, в Трета щурмова бригада, която е ситуирана някъде, релативно казано, в някаква друга посока или с взвод, който е също толкоз ефикасен в някоя друга бригада.
Хоризонталната връзка е доста готина, доста динамична и е доста сходна на групов казан, който непрекъснато мисли, взема решение проблеми и споделя между тях. Това е доста готина история, тъй като основава доста изобретателни самостоятелни структури, които генерират някои решения.
Но има и един минус: в случай че тази хоризонтална история не направи нищо, въобще няма да има резултати. Бих споделил, че 80–90% от резултата в действителност зависи от това. И би трябвало присъединяване на всички останали системи, в това число киевските, да е на директно подчинено на тези подразделения.
– Как е връзката с производителите? Чуват ли те какво им казвате?
– Производителите са разграничени на две категории. Едни – тези, които търсят качество на продукта, за тях това е главното и е доста добре; доста ни е елементарно да работим с тях. А други – ами, има контракт, те просто вършат общоприет дрон и не ги интересува по какъв начин ще уцели или не задачата. За страдание.
И по тази причина, апропо, постоянно споделям, че страната не би трябвало да подписва някакви главозамайващи контракти, а ние, военното отделение, непосредствено да поръчваме това, от което имаме потребност. Ние знаем по-добре какво имаме на фронта, какво лети, какво не лети, какви дронове ни трябват: FPV, „ Мавици “, „ Вампири “, бомбардировачи, дневни, нощни, оптични, неоптични, изхождайки от характера на бойните дейности. И би трябвало да го създадем доста бързо. Защото това, което беше настоящо оня ден, даже преди 2 месеца, към този момент не е настоящо.
– Споменахте за дронове с оптични нишки. Видях първите видеоклипове и фотоси с оптични нишки, не дай си Боже, още през 2023 година и ги видях от нашите новатори. Бях уверен, че няма да се получи. И тогава видяхме по какъв начин руснаците оседлаха този кон и отлетяха. Защо се случи това?
– Разбирам за какво не е летял през 2023 година и даже 2024 година Много просто. Ако нямате проблем с летенето на елементарен дрон, за какво бихте употребявали оптични нишки? По-скъпи са, по-сложни са, по-объркващи са и в последна сметка са по-малко ефикасни. Ето за какво постоянно са били на назад във времето. След това фронтът се промени динамично. И започнаха обилни проблеми с електронната война на съперника. Ето за какво те са станали по-актуални в този момент.
Но нюансът е, че когато имаме потребност от фибри, си споделяме: добре, хайде, къде са? И не че няма, просто не са толкоз, колкото бихме желали. Това е главно отговорът.
– Колко е мъчно да се преконфигурира водач за работа с дрон, работещ с оптични нишки?
– Сложно е. Може би не е прецизен образец, само че е почти като карането, релативно казано, на трактор или мотопед. Тоест, и двете са возила и двете имат свои лични правила, само че техниката е доста друга, като се стартира от техниката на полет, приключи се с общата технология на политане и разопаковане на всичко това. Тоест, по-сложно е.
Евген Будерацки, UP
Превод и редакция ФрогНюз
* FPV дронове с технология за машинно зрение - дронът „ снима “ цел и я унищожава независимо, макар загубата на контакт с водача.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ