„Аида“ от Джузепе Верди се завръща на сцената на Софийската опера
Египетската опера на Джузепе Верди " Аида " се завръща сцената на Софийската опера със спектакли на 25, 26, 27 и 28 януари.
Годината на Райна Кабаиванска, стартира с тези спектакли със специфичното присъединяване на актьори от нейните Mайсторски класове в Нов български университет и стипендианти на дарителския й фонд.
Витория Йео, София Соловий, Андреа Каре, Давиде Риу, Вероника Симеони, Ана Виктория Питс, Хе Канг, Костадин Мечков и Божидар Божкилов ще влязат в основните функции на Аида, Радамес, Амнерис, Амонасро, царят на Египет и жреца Рамфис. Диригент ще бъде Паоло Андреоли.
Постановката е на Уго де Ана - звезда в света на актуалната оперна постановка. Кредото на режисьора е, че оперните актьори през днешния ден не би трябвало да бъдат пандизчии на традицията, а единствено нейни пазители. И неговата " Аида " изцяло дава отговор на убежденията му. Самият той прекатурва прочита на „ Аида ", с цел да я трансформира в една интимна драма на комплицираните взаимоотношения.
Премиерата на „ Аида " е през декември 1871 година в Кайро. Противно на известната история, „ Аида " не е написана за откриването на Суецкия канал през 1869 година Биографите на композитора настояват, че поръчката на стойност 150 000 златни франка е била да се напише опера за откриването на оперния спектакъл в Кайро. Това не се случва заради Френско-пруската война и за откриването на театъра е изпълнена „ Риголето ".
За първото показване на „ Аида " костюмите и декорите са направени в Париж. Премиерата е голям триумф за Верди и макар, че Исмаил паша удовлетворява всички условия и прищявки на композитора, той отхвърля да отиде в Кайро, неудовлетворен от листата с поканените публични посетители. За същинска премиера на творбата си композиторът смята първото осъществяване в „ Ла Скала " на 8 февруари 1872 година
Верди, който дирижира спектакъла, е извикан 32 пъти на сцената. Като подарък получава палка от слонова кост с елмаз под формата на звезда с името „ Аида ", инкрустирана с рубини и други скъпоценни камъни. Тази палка през днешния ден се намира в музея на „ Ла Скала ".
Годината на Райна Кабаиванска, стартира с тези спектакли със специфичното присъединяване на актьори от нейните Mайсторски класове в Нов български университет и стипендианти на дарителския й фонд.
Витория Йео, София Соловий, Андреа Каре, Давиде Риу, Вероника Симеони, Ана Виктория Питс, Хе Канг, Костадин Мечков и Божидар Божкилов ще влязат в основните функции на Аида, Радамес, Амнерис, Амонасро, царят на Египет и жреца Рамфис. Диригент ще бъде Паоло Андреоли.
Постановката е на Уго де Ана - звезда в света на актуалната оперна постановка. Кредото на режисьора е, че оперните актьори през днешния ден не би трябвало да бъдат пандизчии на традицията, а единствено нейни пазители. И неговата " Аида " изцяло дава отговор на убежденията му. Самият той прекатурва прочита на „ Аида ", с цел да я трансформира в една интимна драма на комплицираните взаимоотношения.
Премиерата на „ Аида " е през декември 1871 година в Кайро. Противно на известната история, „ Аида " не е написана за откриването на Суецкия канал през 1869 година Биографите на композитора настояват, че поръчката на стойност 150 000 златни франка е била да се напише опера за откриването на оперния спектакъл в Кайро. Това не се случва заради Френско-пруската война и за откриването на театъра е изпълнена „ Риголето ".
За първото показване на „ Аида " костюмите и декорите са направени в Париж. Премиерата е голям триумф за Верди и макар, че Исмаил паша удовлетворява всички условия и прищявки на композитора, той отхвърля да отиде в Кайро, неудовлетворен от листата с поканените публични посетители. За същинска премиера на творбата си композиторът смята първото осъществяване в „ Ла Скала " на 8 февруари 1872 година
Верди, който дирижира спектакъла, е извикан 32 пъти на сцената. Като подарък получава палка от слонова кост с елмаз под формата на звезда с името „ Аида ", инкрустирана с рубини и други скъпоценни камъни. Тази палка през днешния ден се намира в музея на „ Ла Скала ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ