Само пет сигнала за корупция с евросредства са подадени у нас за три години
Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите сред 2021 и 2023 година Това показват от Сметната палата.
Наложени са две санкции на лица, ангажирани с ръководството им.
Посочва се, че през програмния интервал 2021-2027 година с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 стратегии, като за тях са планувани средства в размер на близо 13 милиарда евро (25,4 милиарда лева). Наличието на корупционни практики би изложило на риск осъществяването им.
Сметната палата отбелязва, че България има Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията, само че организацията на ръководството на този развой на национално равнище не е съответна.
Социологическо изследване, поръчано от Сметната палата, демонстрира, че чиновниците във ведомствата и бенефициентите се опасяват да алармират за злоупотреби с власт за персонална полза, тъй като не се усещат предпазени и нямат доверие в институциите.
Това са част от изводите на Сметната палата, направени след одит за успеваемостта на ограниченията за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране и ръководство на средствата от европейските фондове за интервала от 1 януари 2021 година до 31 декември 2023 година
Одитът обгръща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са ръководещите органи на финансираните посредством Европейските фондове при споделено ръководство (ЕФСУ) стратегии. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства - на нововъведенията и растежа, на труда и обществената политика, на околната среда и водите, на районното развиване и благоустройството, на превоза и известията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
Отбелязва се, че в страната тематиката за корупцията постоянно е била в центъра на публичното внимание с възходящ интерес през последните години. Чрез медиите се популяризират голям брой сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават съображение за подозрения по отношение на успеваемостта на механизмите за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране на средствата.
Сметната палата заключава, че ограниченията, които са подхванати против този извънредно сериозен проблем, са с ниска степен на успеваемост и съществени дефицити на стратегическо, координационно и оперативно равнище.
Към януари 2025 година няма ефикасен стратегически документ, в който да са избрани визията, задачите на националните политики за предварителна защита и противопоставяне на корупцията в дълготраен проект, с съответни ограничения и действия и ясно избрани виновни органи за осъществяване и наблюдаване. Това не обезпечава опция за оценка на степента на осъществяване на задачите, предприемане на навременни коригиращи дейности и осъществяване на следващи промени на националната политика в региона на корупцията и е причина за понижаване на публичното доверие в институциите, както и за приемане на отрицателни оценки от интернационалните органи и организации.
Неефективен надзор откри Сметната палата при асимилиране на европари
След промяна парите са увеличени от 1,187 на 1,329 милиарда лв.
Най-съществените проблеми, открити при одита:
Неясни правила
В Националната антикорупционна тактика липсва съответна визия и не са избрани проблеми, които би трябвало да бъдат решени до 2027 г. Тъй като в Националната антикорупционна тактика няма съответни индикатори (индикатори) за премерване на осъществяването на задачите, не може да се реши дали страната въобще напредва в битката с корупцията. В Пътната карта за осъществяване на тактиката не е посочено какъв брой пари ще са нужни за ограниченията, а периодите за 37,6 на 100 от дейностите са маркирани като " непрекъснати ", което пречи за отчитането на действителни резултати.
Лоша съгласуваност сред институциите
Организациите дублират функционалностите си. Има няколко разнообразни съвета и комисии, чиито задания се припокриват. Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, за интервал от 8 месеца (от 12.05.2021 г.) органът не е имал ръководител.
Проблеми при оценката на риска
Държавата не е основала наложителна методология, по която министерствата да пресмятат къде има най-голяма заплаха от корупция. Този проблем се подценява, а в някои министерства корупционните опасности са изключени от общите проекти за ръководство на риска.
Липса на правила за високите постове
Действащият " Кодекс за държание на чиновниците в държавната администрация " не обгръща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместител министър-председателите, министрите и началниците на политически кабинети. Липсата на профилиран кодекс значи, че висшите чиновници нямат ясни правила за държание при характерни опасности като контакти с лобисти, приемане на дарове, спомагателни действия или претовареност след овакантяване на поста. Липсва благонадежден контролен механизъм и наказания за нарушавания на честността от страна на политическото управление. В резултат на тези празноти, дейностите за предварителна защита на корупцията на високо управническо равнище са оценени с ниска степен на успеваемост. Това подкопава общите старания за битка с корупцията, защото не е заложен подобаващ " звук от върха " (tone at the top). При избора на хора за управителни постове постоянно липсват ясни критерии за честност и професионализъм, което основава условия за субективизъм. Обученията за битка с корупцията не са наложителни за чиновниците във ведомствата и се организират рядко.
В отговор на тези дефицити и рекомендации от интернационалната група ГРЕКО, през 2024 година започва работа по основаването на профилиран Кодекс за държание на лицата, заемащи обществени длъжности в централната изпълнителна власт.
Подаване на сигнали и последици
Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при ръководството на еврофондове, само че националното законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го не разрешава. Резултатът е, че анонимните сигнали всеобщо се оставят без последици. От получените през одитирания интервал сигнали, единствено 5 съдържат данни за корупция, несъответственост или съществуване на спор на ползи против лица, свързани с ръководство на средства от ЕФСУ: по 2 сигнала са постъпили в Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и в Главния инспекторат в Администрацията към Министерски съвет (АМС)., един сигнал е подаден в Инспектората на Министерството на труда и обществената политика (МТСП). Две инспекции са предоставени на Главния инспекторат в АМС през 2022 година и една на Инспектората в МТСП в края на 2021 година. Проверките са завършили без последици. По два сигнала, свързани с данни за корупция при ръководство на средства от Европейски Съюз и регистрирани през 2021 година в Министерство на земеделието и храните, не са предоставени инспекции с претекст, че сигналите са анонимни. През интервала 2021-2023 година са наложени две административни санкции (глоба) - за спор на ползи в Министерство на земеделието и храните (1000 лева) и уволняване на служителя, както и за неподаване в период на декларация за спор на ползи в министерството на нововъведенията и растежа (МИР). Не е осъществена дисциплинарната отговорност по оферти на три от инспекторатите заради приключване на периода за търсене на дисциплинарна отговорност, преценка за незначителност, освобождение от заеманата служба и липса на доказателства за изказванията за нарушаване (МИР, Министерство на околната среда и водите и МТСП).
Европа не ни откри неточности в усвояването на пари за земеделие и естествени запаси през 2024 година
Това стана ясно на среща на Желязков с българския представител в Европейската счете палата
Неизпълнени ограничения
В одитния отчет на Сметната палата се показва, че през интервала 2021-2023 година съвсем всички ограничения, планувани от дирекция " Вътрешна сигурност " в Министерство на вътрешните работи за битка с корупцията, са регистрирани като изпълнени, само че с едно изключение - за ограничение на корист с пълномощия от страна на органите на Пътна полиция. В риск-регистъра на Министерство на вътрешните работи за 2024 година е включен като значителен рискът от " опция за неточно реализиране на надзор по Закона за придвижването по пътищата и манипулиране на информацията от чиновниците ". Според отчета този риск води до заплаха от корупционни прояви от страна на виновните длъжностни лица. Проблемът е директно обвързван и с осъществяването на стратегическата цел на Министерство на вътрешните работи за ограничение на пътнотранспортния травматизъм посредством усилване на контрола и противопоставяне на нарушаванията (като шофиране след приложимост на алкохол или наркотици).
Липса на задоволително бистрота
Работата на националните координационни органи не е задоволително обществена, което понижава доверието на обществото в политическата воля за битка с корупцията. Съветът за използване на националния координационен механизъм за господство на правото е разгласил докладите си за напредъка единствено на британски език, с което не е извършил задачата да осведоми българската общност за битката с корупцията.
Формален надзор
Инспекторатите ревизират декларациите за имущество и ползи на чиновниците единствено за това дали са подадени в точния момент, само че не правят инспекции за достоверността на заявените обстоятелства. Одитните звена в министерствата не одобряват битката с корупцията като част от главните си задания и рядко възнамеряват инспекции в тази посока.
Основните заключения от изследването, направено по поръчка на Сметната палата, са:
Усещане за съществуване на корупционни практики:
* За това оповестяват 13% от чиновниците, 3% от бенефициентите и 19% от неодобрените претенденти. Около една трета от чиновниците са безапелационни, че корупция не съществува.
* Данните за персонален или косвен опит (чрез познати) за корупционни практики са доста по-високи при неодобрените претенденти - 25%, до момента в който при бенефициентите този дял е 9%.
* Най-високи равнища на подозрения за корупция се следят при стратегиите " Развитие на човешките запаси ", " Развитие на районите " и " Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията ",.
Ефективност на антикорупционните ограничения:
Като най-ефективни ограничения чиновниците дефинират вътрешния надзор (90%), спазването на етичните правила (74%) и увеличението на глобите (68%). За минимум ефикасни се считат тестванията за честност и ротацията на личния състав. 90% от чиновниците виждат потребност от спомагателни ограничения, само че повече от половината не се усещат задоволително способени, с цел да посочат съответни. Основното им предложение за ограничение на корупцията е повишение на заплатите (11%).
Страх и липса на доверие стопират сигналите:
Въпреки че болшинството от интервюираните лица (над 70-84%) заявява подготвеност да подаде сигнал при съмнение, действително подавалите сигнали са едвам 1% до 3%. Основната спънка пред подаването на сигнали е страхът и неналичието на чувство за отбрана (67%), следвани от недоверието в институциите (36%),. Половината от чиновниците, които въпреки всичко са подали сигнали, не са задоволени от реакцията на органите заради липса на действителен резултат или даже загуба на работа след подаването на сигнала.
Сметната палата е дала общо 15 рекомендации към ръководителите на одитираните организации, измежду които 9 рекомендации и 8 подпрепоръки към премиера.
Те би трябвало да бъдат изпълнени до 30 ноември тази година.
Окончателният одитен отчет е изпратен за сведение на ръководителите на непрекъснатите парламентарни комисии по предварителна защита и противопоставяне на корупцията и по европейските въпроси и надзор на европейските фондове към Народното събрание, както и на Европейската счете палата и Европейската комисия.
Наложени са две санкции на лица, ангажирани с ръководството им.
Посочва се, че през програмния интервал 2021-2027 година с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 стратегии, като за тях са планувани средства в размер на близо 13 милиарда евро (25,4 милиарда лева). Наличието на корупционни практики би изложило на риск осъществяването им.
Сметната палата отбелязва, че България има Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията, само че организацията на ръководството на този развой на национално равнище не е съответна.
Социологическо изследване, поръчано от Сметната палата, демонстрира, че чиновниците във ведомствата и бенефициентите се опасяват да алармират за злоупотреби с власт за персонална полза, тъй като не се усещат предпазени и нямат доверие в институциите.
Това са част от изводите на Сметната палата, направени след одит за успеваемостта на ограниченията за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране и ръководство на средствата от европейските фондове за интервала от 1 януари 2021 година до 31 декември 2023 година
Одитът обгръща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са ръководещите органи на финансираните посредством Европейските фондове при споделено ръководство (ЕФСУ) стратегии. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства - на нововъведенията и растежа, на труда и обществената политика, на околната среда и водите, на районното развиване и благоустройството, на превоза и известията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
Отбелязва се, че в страната тематиката за корупцията постоянно е била в центъра на публичното внимание с възходящ интерес през последните години. Чрез медиите се популяризират голям брой сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават съображение за подозрения по отношение на успеваемостта на механизмите за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране на средствата.
Сметната палата заключава, че ограниченията, които са подхванати против този извънредно сериозен проблем, са с ниска степен на успеваемост и съществени дефицити на стратегическо, координационно и оперативно равнище.
Към януари 2025 година няма ефикасен стратегически документ, в който да са избрани визията, задачите на националните политики за предварителна защита и противопоставяне на корупцията в дълготраен проект, с съответни ограничения и действия и ясно избрани виновни органи за осъществяване и наблюдаване. Това не обезпечава опция за оценка на степента на осъществяване на задачите, предприемане на навременни коригиращи дейности и осъществяване на следващи промени на националната политика в региона на корупцията и е причина за понижаване на публичното доверие в институциите, както и за приемане на отрицателни оценки от интернационалните органи и организации.
Неефективен надзор откри Сметната палата при асимилиране на европари
След промяна парите са увеличени от 1,187 на 1,329 милиарда лв.
Най-съществените проблеми, открити при одита:
Неясни правила
В Националната антикорупционна тактика липсва съответна визия и не са избрани проблеми, които би трябвало да бъдат решени до 2027 г. Тъй като в Националната антикорупционна тактика няма съответни индикатори (индикатори) за премерване на осъществяването на задачите, не може да се реши дали страната въобще напредва в битката с корупцията. В Пътната карта за осъществяване на тактиката не е посочено какъв брой пари ще са нужни за ограниченията, а периодите за 37,6 на 100 от дейностите са маркирани като " непрекъснати ", което пречи за отчитането на действителни резултати.
Лоша съгласуваност сред институциите
Организациите дублират функционалностите си. Има няколко разнообразни съвета и комисии, чиито задания се припокриват. Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, за интервал от 8 месеца (от 12.05.2021 г.) органът не е имал ръководител.
Проблеми при оценката на риска
Държавата не е основала наложителна методология, по която министерствата да пресмятат къде има най-голяма заплаха от корупция. Този проблем се подценява, а в някои министерства корупционните опасности са изключени от общите проекти за ръководство на риска.
Липса на правила за високите постове
Действащият " Кодекс за държание на чиновниците в държавната администрация " не обгръща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместител министър-председателите, министрите и началниците на политически кабинети. Липсата на профилиран кодекс значи, че висшите чиновници нямат ясни правила за държание при характерни опасности като контакти с лобисти, приемане на дарове, спомагателни действия или претовареност след овакантяване на поста. Липсва благонадежден контролен механизъм и наказания за нарушавания на честността от страна на политическото управление. В резултат на тези празноти, дейностите за предварителна защита на корупцията на високо управническо равнище са оценени с ниска степен на успеваемост. Това подкопава общите старания за битка с корупцията, защото не е заложен подобаващ " звук от върха " (tone at the top). При избора на хора за управителни постове постоянно липсват ясни критерии за честност и професионализъм, което основава условия за субективизъм. Обученията за битка с корупцията не са наложителни за чиновниците във ведомствата и се организират рядко.
В отговор на тези дефицити и рекомендации от интернационалната група ГРЕКО, през 2024 година започва работа по основаването на профилиран Кодекс за държание на лицата, заемащи обществени длъжности в централната изпълнителна власт.
Подаване на сигнали и последици
Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при ръководството на еврофондове, само че националното законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го не разрешава. Резултатът е, че анонимните сигнали всеобщо се оставят без последици. От получените през одитирания интервал сигнали, единствено 5 съдържат данни за корупция, несъответственост или съществуване на спор на ползи против лица, свързани с ръководство на средства от ЕФСУ: по 2 сигнала са постъпили в Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и в Главния инспекторат в Администрацията към Министерски съвет (АМС)., един сигнал е подаден в Инспектората на Министерството на труда и обществената политика (МТСП). Две инспекции са предоставени на Главния инспекторат в АМС през 2022 година и една на Инспектората в МТСП в края на 2021 година. Проверките са завършили без последици. По два сигнала, свързани с данни за корупция при ръководство на средства от Европейски Съюз и регистрирани през 2021 година в Министерство на земеделието и храните, не са предоставени инспекции с претекст, че сигналите са анонимни. През интервала 2021-2023 година са наложени две административни санкции (глоба) - за спор на ползи в Министерство на земеделието и храните (1000 лева) и уволняване на служителя, както и за неподаване в период на декларация за спор на ползи в министерството на нововъведенията и растежа (МИР). Не е осъществена дисциплинарната отговорност по оферти на три от инспекторатите заради приключване на периода за търсене на дисциплинарна отговорност, преценка за незначителност, освобождение от заеманата служба и липса на доказателства за изказванията за нарушаване (МИР, Министерство на околната среда и водите и МТСП).
Европа не ни откри неточности в усвояването на пари за земеделие и естествени запаси през 2024 година
Това стана ясно на среща на Желязков с българския представител в Европейската счете палата
Неизпълнени ограничения
В одитния отчет на Сметната палата се показва, че през интервала 2021-2023 година съвсем всички ограничения, планувани от дирекция " Вътрешна сигурност " в Министерство на вътрешните работи за битка с корупцията, са регистрирани като изпълнени, само че с едно изключение - за ограничение на корист с пълномощия от страна на органите на Пътна полиция. В риск-регистъра на Министерство на вътрешните работи за 2024 година е включен като значителен рискът от " опция за неточно реализиране на надзор по Закона за придвижването по пътищата и манипулиране на информацията от чиновниците ". Според отчета този риск води до заплаха от корупционни прояви от страна на виновните длъжностни лица. Проблемът е директно обвързван и с осъществяването на стратегическата цел на Министерство на вътрешните работи за ограничение на пътнотранспортния травматизъм посредством усилване на контрола и противопоставяне на нарушаванията (като шофиране след приложимост на алкохол или наркотици).
Липса на задоволително бистрота
Работата на националните координационни органи не е задоволително обществена, което понижава доверието на обществото в политическата воля за битка с корупцията. Съветът за използване на националния координационен механизъм за господство на правото е разгласил докладите си за напредъка единствено на британски език, с което не е извършил задачата да осведоми българската общност за битката с корупцията.
Формален надзор
Инспекторатите ревизират декларациите за имущество и ползи на чиновниците единствено за това дали са подадени в точния момент, само че не правят инспекции за достоверността на заявените обстоятелства. Одитните звена в министерствата не одобряват битката с корупцията като част от главните си задания и рядко възнамеряват инспекции в тази посока.
Основните заключения от изследването, направено по поръчка на Сметната палата, са:
Усещане за съществуване на корупционни практики:
* За това оповестяват 13% от чиновниците, 3% от бенефициентите и 19% от неодобрените претенденти. Около една трета от чиновниците са безапелационни, че корупция не съществува.
* Данните за персонален или косвен опит (чрез познати) за корупционни практики са доста по-високи при неодобрените претенденти - 25%, до момента в който при бенефициентите този дял е 9%.
* Най-високи равнища на подозрения за корупция се следят при стратегиите " Развитие на човешките запаси ", " Развитие на районите " и " Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията ",.
Ефективност на антикорупционните ограничения:
Като най-ефективни ограничения чиновниците дефинират вътрешния надзор (90%), спазването на етичните правила (74%) и увеличението на глобите (68%). За минимум ефикасни се считат тестванията за честност и ротацията на личния състав. 90% от чиновниците виждат потребност от спомагателни ограничения, само че повече от половината не се усещат задоволително способени, с цел да посочат съответни. Основното им предложение за ограничение на корупцията е повишение на заплатите (11%).
Страх и липса на доверие стопират сигналите:
Въпреки че болшинството от интервюираните лица (над 70-84%) заявява подготвеност да подаде сигнал при съмнение, действително подавалите сигнали са едвам 1% до 3%. Основната спънка пред подаването на сигнали е страхът и неналичието на чувство за отбрана (67%), следвани от недоверието в институциите (36%),. Половината от чиновниците, които въпреки всичко са подали сигнали, не са задоволени от реакцията на органите заради липса на действителен резултат или даже загуба на работа след подаването на сигнала.
Сметната палата е дала общо 15 рекомендации към ръководителите на одитираните организации, измежду които 9 рекомендации и 8 подпрепоръки към премиера.
Те би трябвало да бъдат изпълнени до 30 ноември тази година.
Окончателният одитен отчет е изпратен за сведение на ръководителите на непрекъснатите парламентарни комисии по предварителна защита и противопоставяне на корупцията и по европейските въпроси и надзор на европейските фондове към Народното събрание, както и на Европейската счете палата и Европейската комисия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ