Около 30% от децата в центровете за мигранти ходят на училище
Едва към 30 на 100 от децата в центровете за бежанци у нас са записани в учебно заведение. Основните спънки пред включването им в просветителното система са езиковата преграда и нежеланието на децата и родителите да останат за дълго в България. Това стана ясно по време на конференция за образованието на децата мигранти, проведена от Синдиката на българските учители.
В центровете за мигранти у нас по последни данни има 359 деца в предучилищна и учебна възраст. От тях в учебно заведение при започване на тази образователна година са записани 112 деца, изясни зам.-министърът на образованието Деница Сачева. Тя добави, че все още 10 от записаните към този момент не посещават часовете, защото са напуснали страната. За сметка на това има нови 16 молби за постъпване в учебно заведение.
Данните са променливи, защото в центровете за мигранти непрекъснато постъпват нови деца, а други напущат. Най-много деца в учебна и предучилищна възраст има в центъра в Харманли - 118, като от тях занятия посещават едвам 30. Нито едно дете от настанените в Пъстрогор 14 не върви на учебно заведение.
Основна спънка за включването на децата в просветителната система е нежеланието им да останат за дълго в България. Повечето от тях търсят опция да изоставен страната и да се открият в Западна Европа. За това и нямат предпочитание да учат български - изискване да се интегрират по-добре в учебно заведение. Според ръководителя на Съюза на българските учители Янка Такева езиковата преграда е мъчно преодолима и Държавната организация за бежанците би трябвало да оказва помощ на учителите в връзката с децата, като обезпечава преводачи от майчиния език на децата. Повечето от тях идват от Афганистан, Ирак и Сирия.
Друга пречка пред консолидираното им в просветителната система е неналичието на подпомагане от страна на родителите. Отпор нормално има и от локалната общественост.
" Профилът на мигрантите се трансформира. В момента огромна част от възрастните даже нямат главно обучение. Това е съществено предизвикателство. Още повече, че в България имаме към този момент няколко генерации необразовани ", разяснява зам.-министър Сачев.
Според нея е нужна осведомителна акция за превъзмогване на страховете от чужденците. Сачева добави, че към този момент е подготвен план на стратегия за проучване на български език като непознат, която ще се употребява при образованието на децата мигранти. Интеграцията им може да бъде подкрепена и по няколко плана. Единият е за образование на просветителни посредници, които да се намесват при конфликтни обстановки в учебно заведение. Освен това със средства от норвежкото държавно управление ще се прави и центъра за непридружени деца мигранти. По данни на Държавната организация за бежанците от началото на годината до края на септември са регистрирани 370 деца, които пътуват без възрастен непосредствен.
В центровете за мигранти у нас по последни данни има 359 деца в предучилищна и учебна възраст. От тях в учебно заведение при започване на тази образователна година са записани 112 деца, изясни зам.-министърът на образованието Деница Сачева. Тя добави, че все още 10 от записаните към този момент не посещават часовете, защото са напуснали страната. За сметка на това има нови 16 молби за постъпване в учебно заведение.
Данните са променливи, защото в центровете за мигранти непрекъснато постъпват нови деца, а други напущат. Най-много деца в учебна и предучилищна възраст има в центъра в Харманли - 118, като от тях занятия посещават едвам 30. Нито едно дете от настанените в Пъстрогор 14 не върви на учебно заведение.
Основна спънка за включването на децата в просветителната система е нежеланието им да останат за дълго в България. Повечето от тях търсят опция да изоставен страната и да се открият в Западна Европа. За това и нямат предпочитание да учат български - изискване да се интегрират по-добре в учебно заведение. Според ръководителя на Съюза на българските учители Янка Такева езиковата преграда е мъчно преодолима и Държавната организация за бежанците би трябвало да оказва помощ на учителите в връзката с децата, като обезпечава преводачи от майчиния език на децата. Повечето от тях идват от Афганистан, Ирак и Сирия.
Друга пречка пред консолидираното им в просветителната система е неналичието на подпомагане от страна на родителите. Отпор нормално има и от локалната общественост.
" Профилът на мигрантите се трансформира. В момента огромна част от възрастните даже нямат главно обучение. Това е съществено предизвикателство. Още повече, че в България имаме към този момент няколко генерации необразовани ", разяснява зам.-министър Сачев.
Според нея е нужна осведомителна акция за превъзмогване на страховете от чужденците. Сачева добави, че към този момент е подготвен план на стратегия за проучване на български език като непознат, която ще се употребява при образованието на децата мигранти. Интеграцията им може да бъде подкрепена и по няколко плана. Единият е за образование на просветителни посредници, които да се намесват при конфликтни обстановки в учебно заведение. Освен това със средства от норвежкото държавно управление ще се прави и центъра за непридружени деца мигранти. По данни на Държавната организация за бежанците от началото на годината до края на септември са регистрирани 370 деца, които пътуват без възрастен непосредствен.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ