- едва не се разминахме сред мрака. Защо сега да крия като

Любовната поезия

-
едва не се разминахме измежду мрака.
Защо в този момент да укривам като грях
години толкоз кого съм чакал?

Сега не може нищо да ме спре -
за теб ще пея до часа финален...
Аз желая тоя свят да разбере,
че няма повече да бъда безпаричен.

Наближава Свети Валентин. Празникът не бил български. Не сме ли обичали през другите дни? Трябвало ли да потвърждаваме любовта си посредством цветя, дарове, романтика? Яростното отменяне на нещо ме подухва на едни други мисли, които няма смисъл да разчепквам. Не и в този момент.

Да празнуваш в този ден не значи, че през другите дни не обичаш. Tова е да отпразнуваш любовта си. Поне съгласно мен.

Любовта във всякаква форма...ами хубава е! Когато пеперуди пърхат в стомаха ти, когато звездите наподобяват по-ярки, цветята са по-ароматни, а дърветата по-зелени. Когато забравени лирични думи извират от теб от единствено себе си и по детски успяваш да се изненадваш от всичко.
Любовта! Хубава е! Дори когато страдаш, даже когато има трети, даже когато има единствено един...
Тя, любовта, не пита, възраст, пол, разстояние, религия, обществен статус, имаш ли халка на пръста и кой заспива/не заспива вечер в леглото ти. Любовта ни прави живи, тъй като е извор в нас..

Искам да ви подаря моя избор за българска любовна лирика. Човек от време на време има потребност да уважи, да помечтае, да изживее въображаемо думите на някой, да се въодушеви или просто да си поплаче. Имаме потребност от обич. Крещяща.

Сипете обичаната си напитка. Ще се веселя да коментирате и ваши обичани стихове и създатели. Приятно четене.