Докато спасяването на незнайни чужденци е по-важно от създаването на собствени таланти, нивото на футбола ни няма да се промени
Едва ли сме единствените в това отношение, само че когато пристигна време за трансферен прозорец - без значение зимен или летен - изпадаме в тотално ненужно и необяснимо за нашата реалност положение на еуфория.
Клубовете ни се надпреварват да промотират знайни, само че най-вече незнайни задгранични футболисти, които " идват ", " на път са " или " към този момент договарят интензивно " за прекосяване в шампионата ни.
Източник:
Резерви в тимове от второто и третото равнище на западни страни биват представяни пред аудиторията съвсем като идващия Меси, младия Субисарета и бъдещия Роналдо.
И се стартира с трескавото очакване. Тръпнем с неспокойствие да забележим по какъв начин доведен съвсем като можещ играч театралничи " с мечтаната фланелка ", без значение от цвета ѝ.
Колко щял да взима ни вълнува доста.
Компилациите с три неточни паса и две греди на празна врата също.
И когато още на първата си подготовка легионерът, който " дебаркирал " в крайбрежието на София, се контузи, защото от 2 години не е играл футбол на високо равнище, стартира терзанието. Как в този момент обичаният тим ще се оправя без него. Нищо, че по всяка възможност той по-скоро единствено ще занижи класата и представянето на отбора, а с изключение на всичко останало ще токсини и атмосферата в съблекалнята.
Защото са му обещани най-малко два пъти повече пари, спрямо българските му съотборници. И 10 пъти над плащаното на тези, които в действителност би трябвало да бъдат водещата, движещата мощ в тимовете ни. Следващите огромни наши, български гении.
Източник:
Умряла тематика, нали... Все си приказваме едно и също.
Ама те пък юношите какъв брой да са положителни? Пускат ги в няколко мача, само че " не впечатляват ", нали това беше фразата?
Физически не били подготвени за огромните мачове, психически си поставяли граница и какво ли още не...
А кой е отговорен за това, когато в действителност се случва? Дали пък няма част от тези трудности да бъдат преодолявани по-лесно от гениите ни, в случай че към тях е ориентирано по-голяма част от вниманието на другояче доста заинтригуваното управление?
Вместо да се тюхкаме, че новодошлият от 12-ия в Осма лига на Франция или Германия е получил крампа, тъй като се е затичал малко по-бързо за пас по фланга.
Източник:
Разбира се, напълно не в границите на шегата, има и сполучливи покупко-продажби за чужденци у нас. Примерите не са малко. Особено в последните 10 години.
Димитър Димитров е измежду експертите с най-сериозен усет към откриването на в действителност качествени попълнения зад граница. Стойчо Стоилов докара у нас не един и двама класни състезатели на разнообразни постове, които бяха продадени на огромна облага, а и останаха с нещо доста в историята на шампионата ни.
Но в процентно отношение евентуално не повече от 10% от чужденците, които са привличани, са по-добри от нашите, българските футболисти. И в това се състои разликата сред нас и в действителност огромните клубове в Европа. В Испания или Англия рядко грандовете се съставляват в огромната си част от лични, локални фрагменти. Това е реалност. Но чужденците, които играят там, в над половината от случаите, са явно по-качествени от наличните лични играчи.
Източник:
И което е по-важното - в това време се работи с всичка мощ за конкурентното развиване на школата, с цел да може тя да продуцира идващите огромни гении. След което те се включват последователно в първия състав и играят паралелно с потвърдените имена. А на идващ стадий от развиването си биват обсъждани като част от цялото и стопира да им се натяква непрестанно, че им е бил даден късмет.
Източник:
Един от методите да възстановим пулса на изпадналия ни от доста години насам в отчайващо положение футбол, е да стартираме да следваме и положителния образец, който виждаме от по-успешно развитите страни.
Да създадем и сложните, а освен популистките стъпки най-малко към имитацията на това, което в наши дни се приема за най-популярната игра в света.
И от спасители на явно завършили за футбола, посредствени чужденци, си върнем самочувствието на " футболна страна ", която умее да създава лични гении - идващия Стоичков, идващия Балъков, идващия Трифон Иванов.
В Хърватия: Чакахме " Новия Трифон Иванов ", а Кристиан Димитров ни разочарова
Местните медии с интерес към българина
Клубовете ни се надпреварват да промотират знайни, само че най-вече незнайни задгранични футболисти, които " идват ", " на път са " или " към този момент договарят интензивно " за прекосяване в шампионата ни.
Източник:
Резерви в тимове от второто и третото равнище на западни страни биват представяни пред аудиторията съвсем като идващия Меси, младия Субисарета и бъдещия Роналдо.
И се стартира с трескавото очакване. Тръпнем с неспокойствие да забележим по какъв начин доведен съвсем като можещ играч театралничи " с мечтаната фланелка ", без значение от цвета ѝ.
Колко щял да взима ни вълнува доста.
Компилациите с три неточни паса и две греди на празна врата също.
И когато още на първата си подготовка легионерът, който " дебаркирал " в крайбрежието на София, се контузи, защото от 2 години не е играл футбол на високо равнище, стартира терзанието. Как в този момент обичаният тим ще се оправя без него. Нищо, че по всяка възможност той по-скоро единствено ще занижи класата и представянето на отбора, а с изключение на всичко останало ще токсини и атмосферата в съблекалнята.
Защото са му обещани най-малко два пъти повече пари, спрямо българските му съотборници. И 10 пъти над плащаното на тези, които в действителност би трябвало да бъдат водещата, движещата мощ в тимовете ни. Следващите огромни наши, български гении.
Източник:
Умряла тематика, нали... Все си приказваме едно и също.
Ама те пък юношите какъв брой да са положителни? Пускат ги в няколко мача, само че " не впечатляват ", нали това беше фразата?
Физически не били подготвени за огромните мачове, психически си поставяли граница и какво ли още не...
А кой е отговорен за това, когато в действителност се случва? Дали пък няма част от тези трудности да бъдат преодолявани по-лесно от гениите ни, в случай че към тях е ориентирано по-голяма част от вниманието на другояче доста заинтригуваното управление?
Вместо да се тюхкаме, че новодошлият от 12-ия в Осма лига на Франция или Германия е получил крампа, тъй като се е затичал малко по-бързо за пас по фланга.
Източник:
Разбира се, напълно не в границите на шегата, има и сполучливи покупко-продажби за чужденци у нас. Примерите не са малко. Особено в последните 10 години.
Димитър Димитров е измежду експертите с най-сериозен усет към откриването на в действителност качествени попълнения зад граница. Стойчо Стоилов докара у нас не един и двама класни състезатели на разнообразни постове, които бяха продадени на огромна облага, а и останаха с нещо доста в историята на шампионата ни.
Но в процентно отношение евентуално не повече от 10% от чужденците, които са привличани, са по-добри от нашите, българските футболисти. И в това се състои разликата сред нас и в действителност огромните клубове в Европа. В Испания или Англия рядко грандовете се съставляват в огромната си част от лични, локални фрагменти. Това е реалност. Но чужденците, които играят там, в над половината от случаите, са явно по-качествени от наличните лични играчи.
Източник:
И което е по-важното - в това време се работи с всичка мощ за конкурентното развиване на школата, с цел да може тя да продуцира идващите огромни гении. След което те се включват последователно в първия състав и играят паралелно с потвърдените имена. А на идващ стадий от развиването си биват обсъждани като част от цялото и стопира да им се натяква непрестанно, че им е бил даден късмет.
Източник:
Един от методите да възстановим пулса на изпадналия ни от доста години насам в отчайващо положение футбол, е да стартираме да следваме и положителния образец, който виждаме от по-успешно развитите страни.
Да създадем и сложните, а освен популистките стъпки най-малко към имитацията на това, което в наши дни се приема за най-популярната игра в света.
И от спасители на явно завършили за футбола, посредствени чужденци, си върнем самочувствието на " футболна страна ", която умее да създава лични гении - идващия Стоичков, идващия Балъков, идващия Трифон Иванов.
В Хърватия: Чакахме " Новия Трифон Иванов ", а Кристиан Димитров ни разочарова
Местните медии с интерес към българина
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ