Едва ли някой в Левски иска да си спомня за

Едва ли някой в Левски желае да си спомня за предишния сезон, само че в него имаше и хубави неща. Едно от тях е налагането на няколко млади футболисти от школата на „ сините “. Най-добро усещане от гениите направи 17-годишният Марин Петков, който вкара и първите си два гола за представителния отбор, донесли шест точки от дуелите с Царско село и Ботев Пд. След мощните си изяви атакуващият футболист бе поканен в младежкия народен тим на България и преди дни записа дебют.
какво Марин Петков сподели за бъдещето си в Левски, за своите фантазии със синия екип и за това по какъв начин ще се стреми да поддържа непрекъснато положително игрово равнище, с цел да оправдава огромните упования.
Марине, през миналата пролет Вие изиграхте мощни мачове за „ сините “. Какво е възприятието един състезател едвам на 17 години да е главен футболист в клуб като Левски и какво значи за Вас Левски?
Няма по какъв начин да си главен футболист в клуб като Левски. Всеки ден би трябвало да се надгражда. Надявам се с времето да се трансформира във значим състезател за моя роден клуб.
Какво си помислихте след първите си два гола за „ сините “, които бяха с цената на 6 точки?
Бях щастлив, тъй като са ми първите голове. Всеки гол носи убеденост и самочувствие за нападателите. Чувството беше прелестно, само че знам, че пред мен има още доста работа за извършване. Трябва да се развъртвам, а това става с доста труд, който съм подготвен да положа.
Кое Ви прави по благополучен – да вкарвате голове или да ги изработвате?
И двете. Важно е тимът да печели. Няма значение чие име написа на таблото.
С кои от съотборниците Ви се разбирате най-добре на терена?
В Левски има положителни футболисти. Разбирам се с всичките си сътрудници. Те са по-опитни и ми оказват помощ.
Защо Левски не съумя да се пребори за баража за Европа?
Заради неточности в мачовете и малшанс. Сезонът беше сложен. Направихме доста неверни стъпки.
Кое е главното, което изисква от Вас треньорът?
Да върша това, което мога най-добре.
На коя позиция се чувствате най-удобно на терена?
Може би зад нападателя. При юношите играех на върха на офанзивата. Харесвам и двете позиции.
Какво желаете да подобрявате в играта си?
Играта с по-слабия крайник. Искам да прогресирам във всички аспекти на играта. Физически, тактически и механически.
Ръководителите и почитателите на клуба разпореждат огромни очаквания на Вас. Готов ли сте да ги оправдаете?
Надявам се. Големите упования не ме плашат.
Какво бихте споделили на почитателите на Левски?
Благодаря им за поддръжката и да не престават в същия дух. Тези хора ни помогат в най-трудните моменти. Страхотни са.
През другия сезон се чака един по-силен Левски, чакат се и качествени попълнения. Как един млад състезател като Вас ще се бори с огромната вътрешна конкуренция?
Със себераздаване на тренировки и в мачовете. Конкуренцията подвига равнището на всеки в тима.
Какво желаете да постигнете с родния си клуб?
Купа и купа, и да играя мачове в Европа. За задачата би трябвало да се подобрим съществено.
Разкажете, кой Ви възпламени по футбола и по какъв начин станахте футболист?
Брат ми и татко ми са футболни почитатели, от тях се възпламених, и се записах в школата в Етрополе. После прекосих в Левски.
Като дребен кои бяха футболните Ви идоли?
Само един е - Кристиано Роналдо. Възхищавам се на неговото усърдие и класа. Страхотен състезател.
Кой е треньорът, който има съществена заслуга за построяването Ви като футболист?
Всеки треньор ми е оказал помощ с познанията си, само че най-вече Красимир Петров. Той ме притегли в Левски и най-вече съм работил с него.
Какъв човек сте в живота и какво обичате да вършиме в дребното си свободно време? 
Обичам да извозвам времето си с близки за мен хора.
Вече сте част от младежкия народен тим, само че вратите на мъжкия националния тим са необятно отворени за млади футболисти. Надявате ли се един ден да привлечете вниманието на националния селекционер?
Да. Това е фантазията на всеки един футболист. Всичко с времето си. Всяко момче си показва, че един ден играе за своята страна.
Докъде се простират Вашите фантазии във футбола?
Купа и купа с Левски и един ден да играя в състезание от Топ 5 на Европа. Знам, че няма да е елементарно, само че нищо в живота не идва безплатно.