Едва ли някой тези дни не е разбрал от постове

Едва ли някой тези дни не е схванал от постове и конгреси в обществените мрежи, че от " Свободна Европа " желали да не се учи стихотворението на Иван Вазов " Аз съм българче ".

Но какво в действителност написа " Свободна Европа " за " Аз съм българче ", че подпали интернет?

Препратката към стиховете, които всички сме изучавали в учебно заведение, се съдържа в материал на Светла Енчева, озаглавен " Демографска рецесия? Мигрантска рецесия? До какво води страхът от загуба на еднаквост ".

В него наред с признанието на министъра на стопанската система Богдан Богданов, че са ни нужни 100 000 служащи от трети страни, четем и следното:

" Няма по какъв начин децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, в случай че са длъжни да учат „ Аз съм българче “, без на просветителната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им ".

Това е. Материалът е по тематиката за демографската рецесия и дефицита на работна ръка, свързани със застаряването на популацията в Европа. В него се споделя: " Населението в международен проект нараства. През 1987 година то минава границата от 5 милиарда души, а единствено 35 години по-късно е към този момент над 8 милиарда. "

Посочва се и, че - " Проблем със застаряването на популацията има в огромна част от развитите страни, освен в България. Изпробват се разнообразни тактики за компенсирането му – повишение на пенсионната възраст, привличане на мигранти, политики за повишение на раждаемостта и за задържане на младите и работоспособните ѝ жители. "

Ето и целият текст, в края на който четем, че " мненията, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа ":

В България има " демографска злополука ". Сигурно сте го чували хиляди пъти от всички политици. Те обаче не просто не откриват решение, а и изрично отхвърлят благоприятни условия като привличането на хора от други страни, а на имигрантите всеобщо се гледа като опасност. Светла Енчева споделя.

Изразите „ демографска рецесия “ и „ демографска злополука “ се повтарят толкоз постоянно, че сме привикнали да възприемаме описваната от тях действителност като справедлив факт. Населението на България освен е намаляло с близо 2 милиона души за 30 години, а и застарява. Това значи по-малко работна мощ в обозримо бъдеще, по-ниска обществена отбрана, по-малко пари за пенсии.

Какво обаче стои в дълбочина?

Два противоположни казуса

Проблем със застаряването на популацията има в огромна част от развитите страни, освен в България. Изпробват се разнообразни тактики за компенсирането му – повишение на пенсионната възраст, привличане на мигранти, политики за повишение на раждаемостта и за задържане на младите и работоспособните ѝ жители.

В същото време популацията в международен проект нараства. През 1987 година то минава границата от 5 милиарда души, а единствено 35 години по-късно е към този момент над 8 милиарда. Това е нарастване с над 60 % към 2023 година

И въпреки за този интервал наклонността да се забавя, по прогнози на Организация на обединените нации международното население ще продължи да нараства през идващите няколко десетилетия даже в случай че темпът на раждаемост е по-нисък от упования.

Това води до различен проблем – дефицит на ресурсите за поддържането на живота на хората по света. Проблемът става още по-сериозен, когато вземем поради неравномерното систематизиране на тези запаси, забележителен дял от които отива в развитите страни.

Потребността от имигранти и съпротивата против тях

Чисто математически, развитите страни няма да имат проблем със застаряващото население, в случай че одобряват задоволително имигранти в работоспособна възраст. Федералната организация по заетостта в Германия да вземем за пример е пресметнала, че страната има потребност от 400 000 служащи от чужбина на година.

Социалният живот обаче не е единствено математика. Значителният брой чужденци в едно общество неизбежно го трансформира. В Германия смяната се вижда с просто око – към този момент една четвърт от популацията ѝ е с миграционен генезис.

Дори на страните с одобрени миграционни обичаи е мъчно да уцелват мярата сред консолидираното на чужденците в локалното общество и неговите правила, зачитането на личната им просвета и уважението към личността им.

Още повече, че една персона не всеки път се разпознава с клишетата за културата, от която произлиза. Не всички българи да вземем за пример желаят да бъдат асоциирани с национални танци, шопска салата и ракия.

Тези компликации от време на време водят до спорове, което пък налива масло в антиимигрантските настроения.

България – боязън и липса на интеграция

Повече от 30 години след 1989 година България продължава да възприема себе си като страна на емиграция, а не на имиграция. И да се държи като такава.
България на процедура няма работеща политика за консолидиране на чужденци. Да не приказваме за бежанците, които са възприемани главно като опасност, като се изключи украинските. Но бежанците от Украйна също срещат съществени проблеми в интеграцията си, да вземем за пример с признаването на професионалната им подготовка.

Актуалният боязън, пристигнал в подтекста на австрийските условия за пълноправното приемане на България в Шенген, е страната да не бъде принудена да съблюдава Дъблинските съглашения, заради което да приема повече бежанци.

Председателят на националпопулистката партия „ Възраждане “ Костадин Костадинов заплаши, че България ще се „ трансформира в най-големия бежански лагер в света “. Това е невероятно, тъй като най-вече бежанци има в Иран, където те са над 3,4 милиона души – повече от половината българско население.

Как да притеглим хора, които не желаеме

За да няма дефицит на работна ръка, са нужни 100 000 служащи от трети страни, счита министърът на стопанската система Богдан Богданов. Според него казусът на България да не съумява да задържи близо половината от задграничната работна ръка, която приема, може да се реши с няколко законодателни промени, улесняващи интеграцията.

На общия ксенофобски декор позицията на министъра е революционна. Интеграцията обаче изисква доста повече от няколко законодателни ремонти.

Интеграцията не може да се реализира без настройка за приемане на другия. А това е мъчно в страна, която приема като непознати даже личните си етнически малцинства.

За да е допустима интеграцията, доста сфери би трябвало да се трансформират, в това число просветителната система. Защото тя е скроена само по мярата на етническите българи.

Няма по какъв начин децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, в случай че са длъжни да учат „ Аз съм българче “, без на просветителната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им.

Защо поощряването на раждаемостта не е решение

Широко публикувано е убеждението, че в случай че се основат подобаващи условия, раждаемостта ще се увеличи. Например повече детски градини, по-големи надбавки за деца, по-дълга платена отпуска след раждане, гъвкаво работно време за родителите.

Раждаемостта в развитите страни обаче понижава не заради неналичието на тласъци, а тъй като родителството към този момент не е единствената житейска вероятност за една жена. Колкото в по-голяма степен дамите имат достъп до обучение и професионална реализация, толкоз повече са склонни да раждат по-късно и по-малко деца.

Мъжете, от своя страна, също не бързат да се гмурнат в отговорността на родителството. За тях постоянно други неща се оказват по-важни. Например да са се развили професионално, да са постигнали финансова непоклатимост или даже просто да са си поживели.

Обратното можем да забележим в страните, в които дамите нямат достъп до обучение и разнородни видове професионална подготовка. Както и в гетата в България, където обстановката е аналогична. Там се раждат повече деца. Че детската смъртност е по-висока, е различен въпрос.

Забраната на абортите също не е решение. По времето на социализма има интервал, когато абортите са мощно лимитирани, само че съгласно наличните данни те са в пъти повече, в сравнение с в наши дни.

Освен това няма гаранция, че децата, в чието раждане и развиване страната е вложила, няма да емигрират.

Има единствено един метод да се увеличи раждаемостта по този начин, че сензитивно да се промени демографския профил на популацията. И той е разказан в „ Разказът на прислужницата “ на Маргарет Атууд – на дамите да се забрани да учат, да работят и даже да четат, с цел да служат само за разплод. И да се затворят границите, с цел да не избягат.

Ако този вид не ни харесва, рано или късно ще ни се наложи да преглътнем имиграцията. И обстоятелството, че тя неизбежно ще ни промени.