Едва ли някой се е съмнявал, че Диана Добрева –

Едва ли някой се е съмнявал, че Диана Добрева – майсторката на изящната трагика в българския спектакъл, ще е добра и в комедията. Сега обаче това може и образно да се ревизира със спектакъла „ Сън в лятна нощ “ от Уилям Шекспир в Младежкия, където известната режисьорка за първи път слага. Истината е, че в забележителната си кариера, почнала през 2006-а с „ Медея “, Добрева не се е занимавала със същинска комедия, като изключим някои от миниатюрите в нейния асортимент на новели за „ Декамерон “ в спектакъл „ Българска войска “. Още помним техния искрящо-пиперен хумор…

Някъде се твърди, че „ Сън в лятна нощ “ е най-често поставяната по света пиеса на Шекспир. Аз персонално надълбоко се колебая в това, че тя изпреварва интереса към всяка от „ петокнижието “ на великите му нещастия – „ Ромео и Жулиета “, „ Хамлет “, „ Отело “, „ Крал Лир “, „ Макбет “, а в случай че става дума единствено за комедии – то по-скоро ще да е „ Дванайсета нощ “… Така или другояче, тази относително ранна драматургична творба на Барда не е измежду дежурните класики, стартирани интензивно на столична сцена в последните години, само че прочитът на Добрева компенсира тази оскъдност, като я показва във вероятната й цялост – и като лекокрила игра на случайността, и като бездънен екзистенциално-философски размисъл.

Още в една от първите картини, в която владетелят на Атина Тезей (Светослав Добрев) и пленената от него кралица на амазонките Хиполита (Гергана Христова) уговарят сватбата си, мощен комедиен заряд избухва на сцената и овладява залата. Парадоксално, най-голямата заслуга да е толкоз смешно не е на Шекспир, а на Александър Секулов – коронния „ либретист “ на Добрева и тук неин съавтор в театралната версия. Той е интегрирал такива разговори в тъканта на текста, които звучат по шекспировски, само че разкриват съвременни настроения: дамата, да вземем за пример, е задоволително отегчена от безконечната нужда да се състезава в живота, само че като че ли не е в положение да се откаже от контрола, който упражнява върху хората и нещата. А Гергана Христова е просто луксозна комедийна актриса, която ни се желае да гледаме повече и повече…

Изобщо „ Сън в лятна нощ “ на Диана Добрева е много актьорски театър, в който тя като че ли е смекчила неизбежното „ режисьорско его “, избухващо в обилни образни открития, в името на актьорската изява и изкристализирането на концепциите. Тук всеки от главните персонажи има своята песен (или няколко), в които е в центъра на вниманието: и влюбените девойки Хермия и Елена (атрактивни превъплъщения на Александра Свиленова и Рая Пеева), чиито любовен статус полюсно се трансформира с (не)случайната интервенция на висши сили; и пакостливият дух Пък, който разменя любовния триумф на едната със сърдечните несгоди на другата (завърналият се в трупата на Младежкия спектакъл Севар Иванов) и неговата елфическа приятелка (Антония Кундакова). Особено коронясани са от режисьорска ръка кралят и кралицата на елфите Оберон и Титания, които по всевъзможен начин си оспорват кой да има едно малко индусче (което се появява като кукла) в свитата си: те са Георги Гоцин и превъзходната Койна Русева, която тук изненадващо поставя юзди на мощната си актьорска природа, до момента в който се преструва или е в положението на „ хрисима “ влюбена. Не е подценено и магарето (актьорът Кирил Недков), в което тя съзира всички земни и неземни прелести, до момента в който е под влияние на магичните капки, само че пък и то не е нормално магаре…

Зад приказната изразност на фантастичната история, в постановката на Диана Добрева доста добре, коства ми се, се откроява и екзистенциално-философският еквивалент на протичащото се с непринудена веселба в света и в човешката природа: по какъв начин оскъдни мотиви могат да доведат до евентуално оргомни вражди сред персони (и царства), какъв брой е несигурна трайността на възприятията, какъв брой нежни са хармонията и щастието в любовта, по какъв начин от време на време значимите неща не са в личните ни ръце и не зависят от личните ни стремежи. И въпреки всичко, както знаем от друга Шекспирова комедия, положителният край оправя всичко, или всичко е добре, щом свършва добре…

Специално в този „ Сън в лятна нощ “ има и още един доста мощен проект – на актьорите в сюжета, също осъвременен и интелигентно побългарен от Секулов в унисон с родната театрална реалност. Театралната натрупа от непрофесионалисти, която е поканена да забавлява гостите на височайшата женитба, е не най-хубавата в рамките на княжеството, а най-евтината за ръководещите. Някои от артистите пък са податливи на конформизъм и служене на властта. В историята за Пирам и Тизба – оня „ спектакъл в театъра “, който те ще покажат, могат да се усетят иронични препратки към „ Хамлет “, към „ Ромео и Жулиета “. В последна сметка, макар прокрадналата се към финала драматично-трагична нотка, хуморът побеждава с фикция и видения като от прелестни сънища. Ненапразно самата Диана Добрева споделя, че спектакълът чества театъра, като реверанс към неговата креативност и чудо.

В „ Сън в лятна нощ “ вземат участие общо 22-ма артисти – с изключение на упоменатите, още Ангелина Славова, Вихър Стойчев, Стефан Додуров, Теодор Ненов, Зорница Маринкова, Ния Кръстева, Ахмед Юмер и други Сценографията е на Мира Каланова, превъзходните костюми са проектирани от Марина Райчинова, хореографията е на Деян Георгиев. Композитор е Петя Диманова, звуков дизайн – Явор Карагитлиев. Следващите представления са на 22 май, 18 и 27 юни.