Убит ли е Алексей Навални
Едва ли някой е подозирал, че откакто един българин завоюва премия Оскар за най-хубав филм – „ Зелената книга “, незабавно по-късно ще има втори тъкмо толкоз добър и разтърсващ, освен това с присъединяване на българин в основната роля – Христо Грозев. Подозираме, че малко на брой са пропуснали опцията да гледат кино лентата „ Навални “. Историята, която в действителност можеше да бъде съвършена художествена небивалица, да се трансформира в един от най-лудите сериали на Netflix или друга стрийминг платформа, се оказа същинска история, разкриваща тъмната страна на Руската федерация.
Историята на Алексей Навални е задоволително известна, с цел да се споделя, тя ясно ни демонстрира, че е изцяло задоволително да се появи един човек, който с верните принадлежности може освен да тормози, само че и да унижи съветския първи. Ако това беше красива холивудска история сред положителното и злото, най-вероятно Русия щеше да върви напред и да се радва на доста по-качествен живот. Това не се случи, до момента в който Навални печелеше рейтинг, Путин бетонираше своята цитадела с власт и нарушаваше всички човешки права, както на протестиращи, по този начин и на съпротива. Последното не е изненада, няма по какъв начин да бъде, когато приказваме за някогашен кадър на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), настоящ по образеца на Сталин с премахването на всеки политически съперник.
Навални се появи във време, в което Путин смяташе, че ще продължи да се любува на своя нов замък, на грандоманския си парадокс и желанието да бъде император на Русия. Оказа се, че единствено с малко повече предпочитание, верните думи и задоволително разсъдък, елементарният руснак стартира да се замисля за всички неволи, пред които е изправен, както и за уредниците на групова бедност, събрани в Кремъл. Филмът „ Навални “ започваше с въпроса за гибелта му, която явно не е била толкоз надалеч. Ако имаме вяра на самостоятелните източници и тези опозиционни медии, които би трябвало да живеят в заточение, надалеч от Русия, слуховете за гибелта на Алексей Навални може да не се окажат толкоз пресилени, най-малко не и този път. И аргументите са повече, в сравнение с си мислите.
Нека стартираме с историята, която филмът не може да опише. Навални и неговата организация са оповестени за терористични в Руската федерация. Очевидно свободата на словото и правото на мисъл са неразрешени, както самият Оруел написа в своята „ 1984 “. Навални е наказан на 25 години затвор и до този миг е излежал няколко, като продължава да бъде един от най-влиятелните хора в Русия, въпреки и в заточение, въпреки и да е зад решетките, в непоколебим тъмничен затвор, без право да комуникира със своята брачна половинка и семейство, комуникиращ само през юриста си.
Една забавна стъпка е, че в един миг Алексей няма право даже да изпраща писма до юриста си, належащо е да ги даде на шефа на пандиза, който от своя страна ги дава на юриста. Комуникацията е наложена двустранно и всяка една легална стъпка към свободата, към този момент би трябвало да бъде оповестена на съперника. Представете си, че играете шах, вършиме един ход и незабавно обявявате какъв ще е идващия, кой би победил в такава игра?
И тъкмо тук продължаваме легендата с някои особени мистерии. На първо място ще открием, че Навални продължава своята дейна работа и се стреми по всевъзможен метод да спре лудостта на Путин, от която страдат елементарните руснаци. След серия от митинги и опити за пренасяне в естествен затвор, съветският опозиционер е изправен пред следващото грубо тестване.
През ноември от формалния канал стартира да се приказва за опити за преместването му в естествен затвор, с цел да не се намира измежду най-опасните хора в Русия. Оказа се, че законът е на негова страна, а за похлупак на всичко, възможностите му да апелира присъдите и даже да излезе на независимост, продължаваха да се усилват. През октомври даже юристите на Навални се оказаха в ареста, по-късно последваха най-различни ограничавания, в това число взимане на персонални движимости. Навални не е в пандиза, в който е бил и е липсващ за повече от седмица. Нека разгледаме какви са разновидностите:
Една от първите версии, която към този момент циркулира в мрежата е, че един от съперниците на Путин е направил „ самоубийство “. Това няма да изненада никого, въпреки всичко помним какво се случи с Магнитски – неговата история беше написана на тоалетна хартия и предадена на брачната половинка му, откакто отива да прибере неговите персонални движимости. По мнението на някои специалисти, в случай че Навални е бил погубен, то най-вероятно ще се разчуе, заради простата причина, че въпреки всичко системата в Русия не е чак толкоз желязна, колкото се показва.
Вторият известен сюжет е, че Навални най-вероятно е бил изместен от един затвор в различен. Руското законодателство не дава информация за релокирането на пандизчия по време на тази процедура. Това е един добър метод за заличаването на следите. Някои пандизчии са били местени в продължение на година, с цел да може да се прекъсне връзката с юристи, семейство и близки. Има информация, че преди неговото изгубване, Навални е колабирал, само че няма никаква информация за по-нататъшно развиване. Някои източници показват, че юристът му е съумял да разбере, че Навални се намира в затвор покрай Москва, като е сменил своята позиция, до момента в който чака нова присъда за екстремизъм.
Предишната за терористична активност е в действие, затова се чака да се натрупат много години, до момента в който съветският юрист не почине или до момента в който режимът на Путин не падне. Едно от двете ще се случи сигурно, само че картите към момента не са сложени на масата, с цел да се одобряват даже прогнози. Ако това се окаже правилно, то най-вероятно би трябвало да има публична информация, само че такава към момента липсва. Важна детайлност е, че даже ОН се намеси в изгубването на Алексей Навални и цитира някои значими закони, които показват, че би трябвало да бъде предоставена информация по отношение на здравето, местоположението и статуса на въпросния. С други думи, Руската федерация би трябвало да каже къде се намира Навални, дали още е пандизчия и какъв е неговия здравословен статус. Такава информация към момента не е предадена, с цел да може да се разяснява.
Изчезването на Навални е низ от щастливи случайности, както и серия от неуместни изказвания. Адвокатите показват, че Навални не се явява на последното чуване, което би трябвало да се случи на 4-ти декември. Затворът декларира, че има проблеми с електрозахранването, а по-късно и с интернет връзката. По-късно излиза наяве, че пандизчията не се намира във въпросния затвор. Така стартира цялата сага и в този момент даже ОН се намесва с искане на повече информация по отношение на последните съперници.
Изчезването на Навални се случва на 4-и декември, до момента в който Владимир Путин афишира, че ще се кандидатира за президент на 8-и декември. Малко след оповестяването на тази информация, организацията на Навални закупува билборди, посредством които изпраща обръщение до съветския народ, приканяйки го да гласоподава за всеки различен, само че не и за Путин. Логично е, че когато информацията се популяризира измежду младите, съветското държавно управление ги отстранява и не разрешава потреблението на такива кодове върху сходни рекламни пана. До този миг беше ясно, че Навални имаше най-малко опцията да изпраща известия до обществените мрежи през своя юрист, само че в този момент и това към този момент не е допустимо.
Организацията на Навални пусна и уебсайт с името „ Русия без Путин “, в която ясно се акцентира какъв тъкмо може да е животът на елементарния руснак, в случай че въпреки всичко реши да се възползва от избора си през март, идната година. Подобни ходове най-вероятно не са се отразили толкоз добре върху съветския водач. Мнозина към този момент подозират, че изборите няма да бъдат почтени, като че ли в миналото въобще са били, само че изненадата идва от друга посока. В момента няма човек, който да е сигурен дали Владимир Путин е в позицията да бъде президент на Русия. Няма потребност от съпротива – такава в никакъв случай не е съществувала.
Половината опозиционери са били изпратени в затвор, другата половина са мъртви или в заточение. Играта на нерви демонстрира, че Навални не просто знае по какъв начин да играе картите си, освен това с лимитирани запаси. Изчезването е оркестрирано с опитите за пренасяне в още по-жесток затвор и с оповестяването на идващите президентски избори.
Очевидно е, че екипът на Навални продължава да бие барабанът и се надява, че заспалият елементарен руснак ще се опита да прояви разсъдък или най-малко да се изправи против своите дежурни мъчители, само че даже това няма да е толкоз елементарно, изключително откакто съветският ярем е подложен още в зората на 90-те години, а свободата, както към този момент сме чували, не е за всеки.
