Едва ли някой е очаквал погромът на БСП и то

Едва ли някой е очаквал погромът на Българска социалистическа партия и то в този мащаб. Тепърва ще се вършат анализите. Но от опита досега не може доста да се чака столетната партия да си научи уроците и да си извлече поучения. Което се отнася за множеството политически играчи на статуквото. Те по този начин и не схванаха, че хората желаят смяна. Не на думи, а на каузи. И каузи не по отношение на частен партиен или корпоративен интерес, а към хората.

Слави не е феномен. Слави е предстоящата развръзка. Докато партиите от статуквото бяха вперени в пъпа си, Слави си " отгледа " потомство на концертите си. Той улавяше пулса на младото потомство, това, което ще гради България, ще живее тук и ще желае да сътвори семейство тук, в родината. Дори патриотичните обединения останаха забили взор в овехтелите клишета за патриотизма. Слави му даде нов дух. Слави взе и от дясното, взе и от лявото. Българска социалистическа партия загуби, тъй като от години партията не гледаше в страни от вътрешните си лидерски борби, разчитайки на безрезервната обич на твърдото ядро.

А любовта е непостоянна. Червените водачи по този начин и не видяха, че и твърдото ядро се разкъсваше, както те, водачите късаха от силите на личната си партия, вкопчени кой знае в какви персонални ползи. Дори твърдото ядро изневери. А децата и внуците на тези, построили Българска социалистическа партия и които са се борили за левия блян, даже не я припознаха за своя концепция. Тези млади червени наследници бяха приласкани от лявото на Мая, от Слави, даже от Борисов. Защото за тях Българска социалистическа партия не беше даже мащеха, а нещо доста по-страшно - Враг.

Старите лаври на партията увехнаха. Българска социалистическа партия се изплаши да разгласи безапелационната си поддръжка за втория мандат на Румен Радев. А социалистите желаеха тъкмо това. Искаха да го чуят от водача, с цел да повярват, че няма бездна сред президента и Корнелия Нинова. Уви! Другите обединения не се забавиха с поддръжката към президента и може би от това завоюваха.

Трагедията на Българска социалистическа партия е, че потвърждавайки, че е най-голямата опозиционна партия, никой не я припозна за съпротива. Защо ли? Може би тъй като левите излизаха от Народното събрание, а като бяха вътре ту ги имаше, ту ги нямаше. В зала като цяло бяха безмълвна съпротива. А колкото и да е с невисок рейтинг, Народното събрание остава най-високата естрада, от която всяка партия да се съобщи. Там беше мястото, където алените да се потвърдят и покажат като опция. Не на думи. ГЕРБ си имаха укротена съпротива. И щом Българска социалистическа партия не употребява тази естрада по предопределение, суверенът й я лиши.

Защото мълчанието е злато, само че май единствено за Слави. Българска социалистическа партия прекалено много влезе в имитационно държание. Изгуби своя образ, изостави обичайните си полезности и идеали. Залитна в патриотичната посока, опита се да копира техники а ла Борисов. Но политиката copy/paste не е печеливша тактика. И в един миг от политическия си живот Българска социалистическа партия си повярва. Левицата по този начин и не се разпростра към периферията. Да не приказваме за младите. Вътрешно партийните чистки не сплотяват. Кой ще повярва на партия, която не може да се оправи сама със себе си?

Ирония е, че като трета мощ Българска социалистическа партия няма късмет да играе ролята на балансьор в политиката, както беше с досегашния трети Движение за права и свободи. На партията й липсва водачество, само че пък се изпълни с послушковци... като за бронзов орден. Българска социалистическа партия се почисти от врага с партиен билет, само че закъса с екипа. А треньор без тим... май отива в трета глуха. В случая поколението " Слави Трифонов " изпрати столетницата в заслужена пенсия. От алените зависи дали това " пенсиониране " ще е просто креативен отпуск или ще се трансформира в 100 години самотност.