Главоблъсканицата около Brexit руши британската политическа система
Едва ли има по-добър знак на проблемите на английската народна власт в епохата на Brexit от този, при който се наложи депутатите да бъдат изпратени у дома в разгара на дебатите, когато спукана тръба наводни залата на Камарата на общините.
Тази картина съвършено илюстрира казуса на Народното събрание, опитващ се да позволи пъзела на Brexit. Погледната извън, институцията е блестящ, знаменит знак на демокрацията, издигащ се величествено на брега на Темза. Отвътре тя е грохнала и все по-негодна за приложимост.
Скритите недъзи на английската политическа система бяха изложени на показ - и гледани по малкия екран в целия свят - откогато гласоподавателите преди близо три години гласоподаваха за овакантяване на Европейския съюз. Процесът на взимане на решение стигна до задънена улица, макар че и бизнес водачи, и жители в един глас молеха за сигурност. Много британци изпитват комбинация от отчаяние, любознание и позор от настоящия политически безпорядък. Същото важи за политиците и от двата лагера - за и срещу Brexit.
" Срамувам се, че съм член на този парламент ", сподели проевропейският народен представител от Либералнодемократическата партия Норман Лам, откакто депутатите за следващ път не съумяха да намерят път към Brexit. А консерваторът и последовател на Brexit Бил Кеш сподели предходната седмица, че Англия е " унизена ", тъй като не можа да напусне Европейски Съюз в уречения период.
През последните месеци в Народното събрание, където депутатите неведнъж се опитваха и не успяваха да се договорят за пътна карта за английското овакантяване, станахме очевидци на вотове " на косъм ", нощни съвещания и сценичен драматизъм. Този политическа " сапунена опера " внезапно увеличи зрителския интерес към уеб страницата, излъчващ онлайн парламентарните съвещания, и трансформира ръководителя на Камарата на общините Джон Бъркоу в интернационална звезда с неговите провлачени викове " Ордър-р-р " ( " Ред! " ).
Но целият този " звук и гняв " не значи нищо. Англия не е по-близо до изхода от Европейски Съюз, нито по-наясно за посоката след Brexit, в сравнение с при започване на годината. Споразумението за развода, подписано сред държавното управление на премиера Тереза Мей и Европейски Съюз в края на 2018 година, излага изискванията за контролирано овакантяване на Обединеното кралство и дава обещание тесни връзки в бъдеще. От януари до момента Народното събрание го отхвърли три пъти. Депутатите, които са за Brexit, не желаят да гласоподават за него, тъй като избират по-категорично отделяне от блока. Проевропейските политици го отхвърлят, тъй като го считат за неприятен сурогат на участието в Европейски Съюз. Парламентът гласоподава и по други варианти, в това число за овакантяване без съглашение и за образуване на нов референдум за английското участие. И два пъти депутатите отхвърлиха всичките разновидности.
За да се избегне безредно овакантяване без договорка, което би могло да съсипе стопанската система, която така и така върви надолу заради несигурността към Brexit, Мей два пъти се обърна към Европейски Съюз с молба за пролонгация. Въпреки възходящото неспокойствие на блока от Англия, той два пъти се съгласи, отлагайки Деня на Brexit първо от 29 март за 12 април, а след това и до 31 октомври.
Британският бизнес надълбоко въздъхна с облекчение, само че се притеснява, че облекчението ще бъде краткотрайно, в случай че политиците не съумеят да решат политическата рецесия, която не е спряла да се задълбочава от изненадващия резултат от референдума за Brexit през 2016 година до момента. На фона на всеобщо съмнение в политиците - чувство, което нараства от много години, гласоподавателите гласоподаваха за овакантяване на Европейски Съюз макар препоръките на държавното управление, на множеството икономисти и на огромните бизнес групи.
Британската политическа система потвърди, че е зле готова да извърши волята им. Консервативното държавно управление на Мей няма болшинство в Народното събрание - необичайност за Англия, и изпитва съществени компликации да прокара своята политика. И двете основни партии в страната - консерваторите и опозиционните лейбъристи, са вътрешно разграничени по отношение на Brexit и започнаха " да се люспят ". Повече от дузина депутати напусаха партийните редици през последните месеци и заседават като самостоятелни. Проевропейски депутати " от задните редове " влязоха във война с държавното управление, присвоявайки си контрола над парламентарния дневен ред, и постановиха диспути и гласувания на разнообразни ремонти за Brexit. Консерватори " брекзитъри " желаеха Мей да подаде оставка, тъй като не е съумяла да да изведе Англия от Европейски Съюз.
В тази конюнктура уплашените, изтощени политици от Народното събрание и техните екипи не крият откровеното си облекчение от 10-дневната великденска почивка, която стартира в края на предходната седмица. Премиерът ги умоляваше да си поемат мирис, да размислят и да се върнат подготвени да сключат компромис за Brexit. Междувременно държавното управление на Мей продължава договарянията с лейбъристите с вярата за намиране на допирни точки. Няма обаче признаци за какъвто и да било очертаващ се консенсус. " Брекзитърите " в Консервативната партия не престават да заговорничат, с цел да отстрант Мей и да я заменят с по-силен покровител на Brexit, като някогашния външен министър Борис Джонсън. Проевропейските политици към момента се надяват да реализират нов референдум за Brexit, който би могъл да докара до мандат за оставане на Обединеното кралство в Европейски Съюз. Лейбъристите копнеят за парламентарни избори, макар че има риск гласоподавателите да решат да санкционират всички политици поради възмущението от неуспеха на Brexit.
Не се вижда краят на драмата, която кара наблюдаващите в целия свят озадачено да се чешат по главата (и отвреме на време да се подсмиват) поради английските терзания. Британският евродепутат Ричард Ашуърт сподели пред сътрудниците си от Европейски Съюз, че Brexit е родил " една тъжна нация, разграничена като в никакъв случай до момента, и една Камара на общините, затънала в рецесия ". " Нека Brexit послужи като поука за народите в Европа ", предизвести той. Някои наблюдаващи обаче съчувстват на Англия, която обществено се мъчи да реши надълбоко разединяващи въпроси за своите полезности и място в света - въпроси, които са годни освен за Обединеното кралство. " Парламентът отразява раздялите в нашата страна ", споделя Ананд Менън - шеф за Англия в мозъчния концерн " Променяща се Европа ", и продължава: " Всичко това е брутално и извънредно и не стопира. Това е вътрешната политика при демокрацията в най-емоционалния й тип. Настроението измежду интернационалните наблюдаващи, с които беседвам, е нещо от рода на: " Слава богу, че не сме на тяхно място! ".
Тази картина съвършено илюстрира казуса на Народното събрание, опитващ се да позволи пъзела на Brexit. Погледната извън, институцията е блестящ, знаменит знак на демокрацията, издигащ се величествено на брега на Темза. Отвътре тя е грохнала и все по-негодна за приложимост.
Скритите недъзи на английската политическа система бяха изложени на показ - и гледани по малкия екран в целия свят - откогато гласоподавателите преди близо три години гласоподаваха за овакантяване на Европейския съюз. Процесът на взимане на решение стигна до задънена улица, макар че и бизнес водачи, и жители в един глас молеха за сигурност. Много британци изпитват комбинация от отчаяние, любознание и позор от настоящия политически безпорядък. Същото важи за политиците и от двата лагера - за и срещу Brexit.
" Срамувам се, че съм член на този парламент ", сподели проевропейският народен представител от Либералнодемократическата партия Норман Лам, откакто депутатите за следващ път не съумяха да намерят път към Brexit. А консерваторът и последовател на Brexit Бил Кеш сподели предходната седмица, че Англия е " унизена ", тъй като не можа да напусне Европейски Съюз в уречения период.
През последните месеци в Народното събрание, където депутатите неведнъж се опитваха и не успяваха да се договорят за пътна карта за английското овакантяване, станахме очевидци на вотове " на косъм ", нощни съвещания и сценичен драматизъм. Този политическа " сапунена опера " внезапно увеличи зрителския интерес към уеб страницата, излъчващ онлайн парламентарните съвещания, и трансформира ръководителя на Камарата на общините Джон Бъркоу в интернационална звезда с неговите провлачени викове " Ордър-р-р " ( " Ред! " ).
Но целият този " звук и гняв " не значи нищо. Англия не е по-близо до изхода от Европейски Съюз, нито по-наясно за посоката след Brexit, в сравнение с при започване на годината. Споразумението за развода, подписано сред държавното управление на премиера Тереза Мей и Европейски Съюз в края на 2018 година, излага изискванията за контролирано овакантяване на Обединеното кралство и дава обещание тесни връзки в бъдеще. От януари до момента Народното събрание го отхвърли три пъти. Депутатите, които са за Brexit, не желаят да гласоподават за него, тъй като избират по-категорично отделяне от блока. Проевропейските политици го отхвърлят, тъй като го считат за неприятен сурогат на участието в Европейски Съюз. Парламентът гласоподава и по други варианти, в това число за овакантяване без съглашение и за образуване на нов референдум за английското участие. И два пъти депутатите отхвърлиха всичките разновидности.
За да се избегне безредно овакантяване без договорка, което би могло да съсипе стопанската система, която така и така върви надолу заради несигурността към Brexit, Мей два пъти се обърна към Европейски Съюз с молба за пролонгация. Въпреки възходящото неспокойствие на блока от Англия, той два пъти се съгласи, отлагайки Деня на Brexit първо от 29 март за 12 април, а след това и до 31 октомври.
Британският бизнес надълбоко въздъхна с облекчение, само че се притеснява, че облекчението ще бъде краткотрайно, в случай че политиците не съумеят да решат политическата рецесия, която не е спряла да се задълбочава от изненадващия резултат от референдума за Brexit през 2016 година до момента. На фона на всеобщо съмнение в политиците - чувство, което нараства от много години, гласоподавателите гласоподаваха за овакантяване на Европейски Съюз макар препоръките на държавното управление, на множеството икономисти и на огромните бизнес групи.
Британската политическа система потвърди, че е зле готова да извърши волята им. Консервативното държавно управление на Мей няма болшинство в Народното събрание - необичайност за Англия, и изпитва съществени компликации да прокара своята политика. И двете основни партии в страната - консерваторите и опозиционните лейбъристи, са вътрешно разграничени по отношение на Brexit и започнаха " да се люспят ". Повече от дузина депутати напусаха партийните редици през последните месеци и заседават като самостоятелни. Проевропейски депутати " от задните редове " влязоха във война с държавното управление, присвоявайки си контрола над парламентарния дневен ред, и постановиха диспути и гласувания на разнообразни ремонти за Brexit. Консерватори " брекзитъри " желаеха Мей да подаде оставка, тъй като не е съумяла да да изведе Англия от Европейски Съюз.
В тази конюнктура уплашените, изтощени политици от Народното събрание и техните екипи не крият откровеното си облекчение от 10-дневната великденска почивка, която стартира в края на предходната седмица. Премиерът ги умоляваше да си поемат мирис, да размислят и да се върнат подготвени да сключат компромис за Brexit. Междувременно държавното управление на Мей продължава договарянията с лейбъристите с вярата за намиране на допирни точки. Няма обаче признаци за какъвто и да било очертаващ се консенсус. " Брекзитърите " в Консервативната партия не престават да заговорничат, с цел да отстрант Мей и да я заменят с по-силен покровител на Brexit, като някогашния външен министър Борис Джонсън. Проевропейските политици към момента се надяват да реализират нов референдум за Brexit, който би могъл да докара до мандат за оставане на Обединеното кралство в Европейски Съюз. Лейбъристите копнеят за парламентарни избори, макар че има риск гласоподавателите да решат да санкционират всички политици поради възмущението от неуспеха на Brexit.
Не се вижда краят на драмата, която кара наблюдаващите в целия свят озадачено да се чешат по главата (и отвреме на време да се подсмиват) поради английските терзания. Британският евродепутат Ричард Ашуърт сподели пред сътрудниците си от Европейски Съюз, че Brexit е родил " една тъжна нация, разграничена като в никакъв случай до момента, и една Камара на общините, затънала в рецесия ". " Нека Brexit послужи като поука за народите в Европа ", предизвести той. Някои наблюдаващи обаче съчувстват на Англия, която обществено се мъчи да реши надълбоко разединяващи въпроси за своите полезности и място в света - въпроси, които са годни освен за Обединеното кралство. " Парламентът отразява раздялите в нашата страна ", споделя Ананд Менън - шеф за Англия в мозъчния концерн " Променяща се Европа ", и продължава: " Всичко това е брутално и извънредно и не стопира. Това е вътрешната политика при демокрацията в най-емоционалния й тип. Настроението измежду интернационалните наблюдаващи, с които беседвам, е нещо от рода на: " Слава богу, че не сме на тяхно място! ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ