Бизнесдамата Вили Боршукова: Бог раздели живота ми на две - преди и след вярата
Едва ли има някой, който не знае, че зад империята за хубост – салони „ Магама “ стои Вили Боршукова. Но малко на брой са тези, които я познават от близко и знаят, че зад облика на тази мощна и непоклатима на пръв взор жена, се крие сензитивна и изпълнена с обич и религия в Бога дама.
Със сигурност животът на Вили Боршукова би могъл да послужи за основа на един прелестен холивудски сюжет с преплитане на разнообразни жанрове – от драма, през екшън до комедия.
Преди светлите Коледни празници Вили Боршукова бе посетител в студиото на „ Българска Християнска телевизия “. Зрителите бяха изумени от нейната искреност и персонална история, която тук-там звучи даже нереално.
„ Моят живот е кондензиран с екшън от началото до в този момент. Като дребна упражнявах джудо, даже станах „ Майстор на спорта “.
Детството на Вили по никакъв начин не било радостно. Израснала без семейство, или по-точно без такова, каквото имат всички деца. Отгледана е от дядо си. Семейството й заместват треньорите и децата в спортната зала. Докато децата играят на открито Вили тренира неуморно. Без пари, без жилище, без удобствата на този свят, тя си дава сметка, че спортът е единственото й избавление. Именно той построява мощния й темперамент, прави я борбена и я трансформира в почтен и честен човек.
„ Борех се и в никакъв случай не желаех да се върна в мизерията. Това ме нахъсваше, даваше ми сили да се потвърдя. Искам да се обърна към всички хора и да им кажа, че би трябвало да спрат с недоволствата. Обичам да дублирам поговорката: „ Залудо работи, напразно не спри “. Започнах работа на 14 години към „ Левски Спартак “. Живеех в интернат и нямах нищо друго с изключение на едно кимоно и спортния екип, който ми дадоха. Спортът беше избавителният ми остров. Тренировките ми дадоха формулата за сполучливия живот “, искрено споделя Вили.
„ Моят живот се дели на две – преди и след Христа. Като всеки човек и аз всеки ден се боря със себе си. Не е толкоз комплицирано – затваряш очи и тръгваш след Бог, това е вярата! “.
За първи път Вили чува за Господ когато е на към 4 години. В една от редките срещи с татко й, той й споделя истории от Евангелието. После като състезател Вили не пропуща преди всяко съревнование да мине през „ Ал. Невски “ и да се помоли в храма.
„ Няма съревнование, от което да не съм получила орден. Това ми даваше религия, че Бог е с мен, въпреки и да бях доста дребна “, споделя Вили.
След това стартира с бързи стъпки да развива бизнеса си. Напред я водят уменията й, и вроденият усет да бъде водач. Да предлага на клиентите си първа, това, което още не е пристигнало в България. Животът й потръгва, бори се през всички тези години да се задържи измежду първите в сектора.
Тогава идва и първата й среща с Исус. Нейни познати я карат да влезе в Църквата и да види защо става дума. Настроена скептично Вили влиза в порутената сграда на остаряло читалище. Сяда на последния ред на крайния стол. До този миг младата жена към този момент е привикнала с хубавите облекла, скъпите коли, лукса. Гледайки присъстващите в църквата се запитала какво прави там.
И тук се случва чудото. „ Започна да пее Ангелски хор. Беше толкоз вълнуващо. Не може да се опише с думи. Сълзите ми се стичаха и не можех да спра да рева. След това пасторът стартира да приказва и имах възприятие, че всяка негова дума е ориентирана към мен. До този момент материално бях задоволила всичките си потребности, бизнесът ми вървеше. Но в сърцето ми имаше една празнина, която усетих, че в този момент се изпълва. Нещо, което съм търсила - усетих мир, успокоение и любов.
Усетих силата на Светия Дух. Някой ме прегърна с невероятна обич и всичко се извърши с чудна светлина. Няма думи в човешкия речник, които да изразят това положение “, споделя Вили Боршукова.
Тя дефинира прекарването си като доста персонално. Споделя, че е човек, който доста бързо взима решения и в живота й няма взаимни отстъпки и полу неща.
„ Не съм се насилвала да допускам, просто то се случи. Аз се съгласих да отида в църквата. Бързите решения са значими в живота ни и от тях зависи самият живот “, споделя Боршукова.
От тогава всяка неделя Вили не пропуща работа, върви в сряда и петък. И няма самообладание да отиде на идващото Служение. Започнала да чете Новия завет – един, два, три, четири пъти. Подчертава, поставя въпросителни и пита пастора за всичко, с цел да може да си обясни всеки ред и всяка писмен знак.
Вили загърбва старите си привички. Приятели от светския живот се отдалечават от нея, обявявайки я за луда.
„ Много другари ме оставиха. Вече не носех разголени рокли. Не бях тази, която бях. Отказах се от доста неща, освен в светския живот, само че и в бизнеса. Трудно е. Ние сме хора, бъркаме, само че аз не желая да излизам от релсите. Църквата ми е коректив. Затова отивам на черква, в случай че не го върша, мога да позволи по-чести неточности. Покайвам се и това ми оказва помощ да ходя по пътя си и да се стремя към Бога. Не ме е позор да приказвам за Христос “.
В неделя, когато не работи първият й фризьорски салон Вили дава помещението на нова църковна общественост, която след това става черква „ Приятели “ благодарение на Вили и свещеник Людмил Арсов.
Преди 10 години Боршукова е изправена пред най-големия смут в живота си, научавайки, че е болна от онкологично заболяване. Налага се незабавна интервенция и химиотерапия. Макар и вярваща Вили се раздира от боязън. С религия и обич към Бога, интервенцията минава сполучливо. Боршукова отхвърля да се подложи на химиотерапия и стартира да преписва Евангелието. Определя това като „ химиотерапия “. В болничното заведение раздава Библията, приказва на всички заболели за Бог.
„ Рак не е некролог. Той е диагноза, която може да се пребори с Божията помощ “.
Днес Вили е жива и здрава, радва се на прелестен брачен партньор и семейство. Ражда и четвъртото си дете “.
Едно от най-интересните инциденти в живота й е задачата в Индия. Заминава там без да се замисли, откакто получава свише знаци, че би трябвало да тръгне незабавно.
„ Пътувахме до най-отдалечени кътчета, където мъчно се стига с кола. Условията няма да разясня. Чувствам се първокласно там, където мога да споделя Божието сово. За времето на престоя си в Индия основахме 22 нови църкви “, спомня си Вили. Подобни са прекарванията й по време на задача в Уганда.
Вили не стопира да оказва помощ на хората в потребност. Нейното служение сега е душегрижие за хора, които са на смъртен одър, в края на дните си.
Асоциация „ Промени живота си в този момент!” също e учредена от Боршукова. Идеята на Асоциацията е да убеди хората какъв брой значимо е да не подценяват постоянните прегледи, посредством които болестта може да бъде намерено в точния момент. Сега, посредством Асоциацията разсънва съзнанието на хората за потребността от постоянна профилактика, с която да избегнат ориста й.
Като притежател на салон „ Магама “, Вили Боршукова се грижи за производството и даване на перуки за онкологично заболели деца и възрастни нуждаещи се от перуки. Дейността е трудоемка, изисква се точност и експедитивност за производството, тъй като нуждаещи те са доста.
Асоциацията работи целогодишно за идеята, като всеки има опция да помогне с каквото може – набиране на средства за лекуване, повишение на здравната просвета и осведоменост на популацията, както и разпространение провеждането на постоянни профилактични прегледи. Подкрепа оказват и лекари в разнообразни области, онколози, гинеколози, мамолози, експерти по вътрешни заболявания, кожни лекари и други
Благодарение на интернационалното съдействие на компания „ Магама “ и британската благотворителна организация THE LITTLE PRINCESS TRUST най-малките ще могат да получат повече безвъзмездни перуки от натурален косъм. „ Ние от Асоциация „ Промени живота си в този момент! “ знаем от какво голямо значение е това за децата. Една красива естествена перука може да повлияе в някои случаи позитивно на тяхното лекуване.
Сега дружно с общи сили можем да помогнем на повече нуждаещи се деца и младежи “. От самодейността за даване на безвъзмездни перуки от натурален косъм могат да се възползват дребни деца и младежи до 18 години. А на всеки 2 години може да подновим вашата перука с чисто нова!
„ Тези перуки няма да прикрият лекуването или болката ти, а ще увенчаят твоя кураж и храброст.” THE LITTLE PRINCESS TRUST
Посланици на акцията са известни персони в България като Яна Маринова, Ива Екимова, Цеци Красимирова и др.
Със сигурност животът на Вили Боршукова би могъл да послужи за основа на един прелестен холивудски сюжет с преплитане на разнообразни жанрове – от драма, през екшън до комедия.
Преди светлите Коледни празници Вили Боршукова бе посетител в студиото на „ Българска Християнска телевизия “. Зрителите бяха изумени от нейната искреност и персонална история, която тук-там звучи даже нереално.
„ Моят живот е кондензиран с екшън от началото до в този момент. Като дребна упражнявах джудо, даже станах „ Майстор на спорта “.
Детството на Вили по никакъв начин не било радостно. Израснала без семейство, или по-точно без такова, каквото имат всички деца. Отгледана е от дядо си. Семейството й заместват треньорите и децата в спортната зала. Докато децата играят на открито Вили тренира неуморно. Без пари, без жилище, без удобствата на този свят, тя си дава сметка, че спортът е единственото й избавление. Именно той построява мощния й темперамент, прави я борбена и я трансформира в почтен и честен човек.
„ Борех се и в никакъв случай не желаех да се върна в мизерията. Това ме нахъсваше, даваше ми сили да се потвърдя. Искам да се обърна към всички хора и да им кажа, че би трябвало да спрат с недоволствата. Обичам да дублирам поговорката: „ Залудо работи, напразно не спри “. Започнах работа на 14 години към „ Левски Спартак “. Живеех в интернат и нямах нищо друго с изключение на едно кимоно и спортния екип, който ми дадоха. Спортът беше избавителният ми остров. Тренировките ми дадоха формулата за сполучливия живот “, искрено споделя Вили.
„ Моят живот се дели на две – преди и след Христа. Като всеки човек и аз всеки ден се боря със себе си. Не е толкоз комплицирано – затваряш очи и тръгваш след Бог, това е вярата! “.
За първи път Вили чува за Господ когато е на към 4 години. В една от редките срещи с татко й, той й споделя истории от Евангелието. После като състезател Вили не пропуща преди всяко съревнование да мине през „ Ал. Невски “ и да се помоли в храма.
„ Няма съревнование, от което да не съм получила орден. Това ми даваше религия, че Бог е с мен, въпреки и да бях доста дребна “, споделя Вили.
След това стартира с бързи стъпки да развива бизнеса си. Напред я водят уменията й, и вроденият усет да бъде водач. Да предлага на клиентите си първа, това, което още не е пристигнало в България. Животът й потръгва, бори се през всички тези години да се задържи измежду първите в сектора.
Тогава идва и първата й среща с Исус. Нейни познати я карат да влезе в Църквата и да види защо става дума. Настроена скептично Вили влиза в порутената сграда на остаряло читалище. Сяда на последния ред на крайния стол. До този миг младата жена към този момент е привикнала с хубавите облекла, скъпите коли, лукса. Гледайки присъстващите в църквата се запитала какво прави там.
И тук се случва чудото. „ Започна да пее Ангелски хор. Беше толкоз вълнуващо. Не може да се опише с думи. Сълзите ми се стичаха и не можех да спра да рева. След това пасторът стартира да приказва и имах възприятие, че всяка негова дума е ориентирана към мен. До този момент материално бях задоволила всичките си потребности, бизнесът ми вървеше. Но в сърцето ми имаше една празнина, която усетих, че в този момент се изпълва. Нещо, което съм търсила - усетих мир, успокоение и любов.
Усетих силата на Светия Дух. Някой ме прегърна с невероятна обич и всичко се извърши с чудна светлина. Няма думи в човешкия речник, които да изразят това положение “, споделя Вили Боршукова.
Тя дефинира прекарването си като доста персонално. Споделя, че е човек, който доста бързо взима решения и в живота й няма взаимни отстъпки и полу неща.
„ Не съм се насилвала да допускам, просто то се случи. Аз се съгласих да отида в църквата. Бързите решения са значими в живота ни и от тях зависи самият живот “, споделя Боршукова.
От тогава всяка неделя Вили не пропуща работа, върви в сряда и петък. И няма самообладание да отиде на идващото Служение. Започнала да чете Новия завет – един, два, три, четири пъти. Подчертава, поставя въпросителни и пита пастора за всичко, с цел да може да си обясни всеки ред и всяка писмен знак.
Вили загърбва старите си привички. Приятели от светския живот се отдалечават от нея, обявявайки я за луда.
„ Много другари ме оставиха. Вече не носех разголени рокли. Не бях тази, която бях. Отказах се от доста неща, освен в светския живот, само че и в бизнеса. Трудно е. Ние сме хора, бъркаме, само че аз не желая да излизам от релсите. Църквата ми е коректив. Затова отивам на черква, в случай че не го върша, мога да позволи по-чести неточности. Покайвам се и това ми оказва помощ да ходя по пътя си и да се стремя към Бога. Не ме е позор да приказвам за Христос “.
В неделя, когато не работи първият й фризьорски салон Вили дава помещението на нова църковна общественост, която след това става черква „ Приятели “ благодарение на Вили и свещеник Людмил Арсов.
Преди 10 години Боршукова е изправена пред най-големия смут в живота си, научавайки, че е болна от онкологично заболяване. Налага се незабавна интервенция и химиотерапия. Макар и вярваща Вили се раздира от боязън. С религия и обич към Бога, интервенцията минава сполучливо. Боршукова отхвърля да се подложи на химиотерапия и стартира да преписва Евангелието. Определя това като „ химиотерапия “. В болничното заведение раздава Библията, приказва на всички заболели за Бог.
„ Рак не е некролог. Той е диагноза, която може да се пребори с Божията помощ “.
Днес Вили е жива и здрава, радва се на прелестен брачен партньор и семейство. Ражда и четвъртото си дете “.
Едно от най-интересните инциденти в живота й е задачата в Индия. Заминава там без да се замисли, откакто получава свише знаци, че би трябвало да тръгне незабавно.
„ Пътувахме до най-отдалечени кътчета, където мъчно се стига с кола. Условията няма да разясня. Чувствам се първокласно там, където мога да споделя Божието сово. За времето на престоя си в Индия основахме 22 нови църкви “, спомня си Вили. Подобни са прекарванията й по време на задача в Уганда.
Вили не стопира да оказва помощ на хората в потребност. Нейното служение сега е душегрижие за хора, които са на смъртен одър, в края на дните си.
Асоциация „ Промени живота си в този момент!” също e учредена от Боршукова. Идеята на Асоциацията е да убеди хората какъв брой значимо е да не подценяват постоянните прегледи, посредством които болестта може да бъде намерено в точния момент. Сега, посредством Асоциацията разсънва съзнанието на хората за потребността от постоянна профилактика, с която да избегнат ориста й.
Като притежател на салон „ Магама “, Вили Боршукова се грижи за производството и даване на перуки за онкологично заболели деца и възрастни нуждаещи се от перуки. Дейността е трудоемка, изисква се точност и експедитивност за производството, тъй като нуждаещи те са доста.
Асоциацията работи целогодишно за идеята, като всеки има опция да помогне с каквото може – набиране на средства за лекуване, повишение на здравната просвета и осведоменост на популацията, както и разпространение провеждането на постоянни профилактични прегледи. Подкрепа оказват и лекари в разнообразни области, онколози, гинеколози, мамолози, експерти по вътрешни заболявания, кожни лекари и други
Благодарение на интернационалното съдействие на компания „ Магама “ и британската благотворителна организация THE LITTLE PRINCESS TRUST най-малките ще могат да получат повече безвъзмездни перуки от натурален косъм. „ Ние от Асоциация „ Промени живота си в този момент! “ знаем от какво голямо значение е това за децата. Една красива естествена перука може да повлияе в някои случаи позитивно на тяхното лекуване.
Сега дружно с общи сили можем да помогнем на повече нуждаещи се деца и младежи “. От самодейността за даване на безвъзмездни перуки от натурален косъм могат да се възползват дребни деца и младежи до 18 години. А на всеки 2 години може да подновим вашата перука с чисто нова!
„ Тези перуки няма да прикрият лекуването или болката ти, а ще увенчаят твоя кураж и храброст.” THE LITTLE PRINCESS TRUST
Посланици на акцията са известни персони в България като Яна Маринова, Ива Екимова, Цеци Красимирова и др.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ