Едва ли има някой, който да не е чувал за

Едва ли има някой, който да не е чувал за гордия и високомерен дон Домат. Или постоянно киселия принц Лимон. Всички ние си спомняме приключенията в замъка на графините Череши. " Приключенията на Лукчо " е една от детските книги, към които без значение от възрастта си, всички ние се връщаме. 

 На 23 октомври 1920 година е роден индивидът, основал незабравимите истории за царството на плодовете и зеленчуците, в което - царува безконечната битка сред положителното и злото. Джани Родари е измежду най-популярните създатели на детска литература, с който са израснали цели генерации. 

 Годината е 1928. Чезаре, Марио и 8-годишният Джани са изгубили татко си, който си отива след тежко боледуване. С детството и на трите момчета се завършва. Те, дружно с майка си би трябвало да изоставен родната Оменя и се местят в малко село в провинция Варезе,откъдето е майката. За фамилията обаче няма време за тъга - те бързо би трябвало да стъпят на краката си и да продължат напред. Джани се записва на учебно заведение, както множеството деца, само че незабавно прави усещане с това, че е извънредно будно дете и постоянно е пръв в класа. Той съумява да вземе тапия за преподавател, когато е едвам на 17-годишна възраст и без да губи ненужно време, незабавно се захваща за работа. 

 Джани стартира да преподава в локалните селски учебни заведения, като през 1939 година взема решение да опита шанса си и да приключи в Милано.Той стартира да посещава лекции във филологическия факултет на Католическия факултет, но същата година избухва Втората международна война. През 1940 година и Италия влиза във войната, а Джани е мобилизиран. Конфликтът, превзел целия свят, ще остави дълбоки и незаличими следи у бъдещия публицист. Войната започва да взима своето: двама от най-близките другари на Джани: Нино Бианки и Амадео Мартелигубят живота, си, а фашистите изпращат Чезаре в концентрационен лагер. Връзката сред двамата братя е доста мощна и това грубо наранява бъдещия публицист. Той е освободен от армията, защото здравословното му положение не разрешава той да извършва военна работа, а и самият Джани е надълбоко погнусен от фашистите. В края на войната: 1944 година, той става член на Комунистическата партия и даже взе участие в съпротивата. 

 След като Втората международна война завършва, Родари стартира да се занимава с публицистика. Партията го назначава за редактор на лявото издание " Унита " през 1948 година, а през 1950 година получава покана да работи за детското списание " Il Pioniere " в Рим. 

 Така, Джани Родари съумява да съчетае работата на публицист и редом с това - да продължи детството от там, откъдето е спряло. Децата, както и рецензията, одобряват извънредно задушевно написаното от Родари и той стартира да печели все по-голяма известност. През 1951 година той издава книга със стихотворения и детския разказ " Приключенията на Лукчо ", който му печели международна популярност. 

 Романът за Лукчо споделя историята за битката сред надменните плодове и бедните зеленчуци. Именно в тази книга се виждат редица политически послания за общественото неравноправие, за несправедливата правосъдна система. Метафорите са мотив за рецензия и обвинявания за прекомерно левия уклон на Родари. Независимо от тези упреци, децата не стопират да четат книгата и тя е преиздавана още веднъж и още веднъж. 

 В идващите години, Родари стартира поредност срещи с деца, родители, педагози и преподаватели. На базата на тези срещи се ражда " Граматика на въображението ", една от библиите за креативно писане за деца. През 1970 година Родари получава Андерсеновата премия за литература, която е еквивалентът на Нобеловата премия в региона на детската литература. През целия си живот, Джани Родари откровено се вълнува от ориста на децата и техните фантазни светове. Писателят споделя: " Сълзата на детето тежи по-малко от придирчив вятър, само че сълзата на гладното дете тежи повече от цялата земя. "

Инфо: www.vesti.bg