Елена - възрожденска приказка за любов и революция
Едва ли има някой, който да не е чувал за красивия Еленски Балкан. Сгушена в него се крие и самата Елена - едно име, обвързвано с доста история, митове и, несъмнено, еленски бут.
Елена е ситуирана на към 40 км от Велико Търново, а за името ѝ има няколко митове.
Легенди за Елена
Най-известната споделя за любовта на прелестната Елена от село Къпиново и красивия момък Самуил от Твърдица. В деня на сватбата им те са нападнати тъкмо там, където в този момент се намира град Елена. И двамата млади намират гибелта си. Тя е заровена в местността “Кръста”, а той - в околност, която носи името му - Самуилец. Роднините на двамата в тяхна памет се заселват навръх това място и по този начин поражда градът.
В своята поема “Горски пътник” обаче Георги Раковски твърди, че градът е кръстен на брачната половинка на цар Асен - кралица Елена.
Която и легенда да прочетете, едно е несъмнено - има нещо царско в осанката на дребното възрожденско градче.
Ярка диря в историята на България
Елена оставя ярка диря в историята на България. През османското господство тя приютява бежанци от всички краища на българското царство. Еленските дервенджии пък пазели прохода Твърдица-Елена.
През втората половина на XVIII век в града се развива мощно занаятчийството. Забогателите еленчани издигали солидни къщи, а еснафите строели църкви, мостове, чешми. Улиците на града се осветявали от петролни фенери. Прокарани били и водопроводи.
Забележителности
От това завещание е непокътнато значително - регистрирани и оповестени като монументи на културата през днешния ден са 147 здания, от които 7 са с национално значение. Това са Часовниковата кула, църквата „ Успение Богородично”, църквата „ Свети Никола”, къщата-музей „ Иларион Макариополски”, първото класно учебно заведение „ Даскалоливницата”, Попниколовата къща и петте Разсуканови къщи.
Часовниковата кула е издигната през 1812 година и заема своето място като знак на града и в неговия герб. Мястото на кулата е определено неслучайно - от всяко кътче на града може да се види кулата и да се чуе камбанния ѝ звън.Църквата „ Успение на Пресвета Богородица” е издигната на мястото на параклис. Разрешение за храма се получава непосредствено от Цариград благодарение на авторитетни еленчани. Майстор Михо от Болярци я приключва през 1837 година, когато е и осветена от Търновския митрополит. Почти двувековната вътрешна уредна на храма е непокътната.Най-стара в града обаче е църквата “Свети Никола” като евентуално води началото си още отпреди началото на XVI век. След като е опожарена през 1800 година от кърджалиите, тя е актуализирана в настоящия си тип през 1804 година. Построена е скрито от турците и то единствено за 40 денонощия. Затова и външно тя е извънредно скромна - да не нервира поробителите. Вътре обаче църквата е щедро украсена, с цел да символизира огледалния облик на човешката душа и нейното благосъстояние. Стенописите в църквата са оповестени за монументи на културата от национално значение.От национално значение е и къщата музей “Иларион Макариополски”. И това напълно не е инцидентно. В нея са се родили борецът за църковна самостоятелност Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски - изтъкнат литературен и образован възрожденски деятел и синът му - сатирикът Стоян Михайловски. В една от стаите на къщата пък през 1863 година е учредено и еленското читалище "Напредък ".Основен знак обаче и централна забележителност несъмнено е Даскалоливницата, която също заема своето почтено място в герба на Елена. Построена е през 1844 година, с цел да посрещне потребността на първото класно учебно заведение за… даскали. Да, тъкмо по този начин. Името ѝ е обещано от нейния ученик Петко Рачов Славейков и то е доста красноречиво - място за “леене” на даскали. Символ на даскалоливницата е перото. Днес в постройката се обитават две музейни експозиции.При разходката си в Елена не пропускайте и Разсукановите къщи - един доста забавен архитектурен отбор от пет къщи под един покрив. Хаджи Димитър Разсуканов ги строи за петимата си сина. Интересно решение е, че петте тавана са без загради, обаче това е методът на Хаджи Димитър да запази фамилния дух и възприятието за родова принадлежност.
Еленският бут
Това струи и от цялата атмосфера в Елена. Усещане за остарели обичаи, антични митове и възрожденска история, гарнирани с огромни количества от локалния деликатес - еленски бут. Месото се подготвя в специфичните условия на балканския климат, само че рецептата не е загадка.
След като се заколи прасето, то се опърля и изстъргва, до момента в който се отстрани всичката козина. Отделят се бутовете и плешките от животното (предните и задните крака). Точното оформяне е съгласно желанието на стопанина и майсторлъка на касапина. След това двата бута и двете плешки се осоляват доста добре и се слагат на дъното на „ постав “ – специфична бъчва за съхранението им. В солта те престояват към 40 – 45 дни. След това осоленото месо се изважда и оставя да съхне. Климатът е това, което придава характерния усет. Не сте ли съгласни?
Забележителности наоколо
Ако сте отседнали в Елена, може да се разноските и до няколко естествени забележителности в близост.
Сред тях е Христовският водопад, разгласен за предпазен естествен обект още през 1974 година До него може да стигнете по доста приятна екопътека с голям брой местенца за отмора.Съвсем покрай Елена се намира и Марковият камък. На върха на това тракийско светилище има две ямки, които се пълнят с вода. Местните считат, че тя е лековита. Легендата споделя, че Крали Марко по пътя си към Истанбул хвърлил зад тила си едно камъче. Според друга обаче самата Богородица пуснала камъка от небето, с цел да помогне на император Константин за крепостните стени на Константинопол.Само на 10 минути с кола се намира язовир “Йовковци”. Язовирът е един от най-големите на територията на страната и носи името на едно от потопените поради построяването му села.На към 25 минути от Елена се намира и “българският Стоунхендж” или така наречен Раювски кромлех, основан през 2017 година. Каменните блокове са особено обработени и подредени в кръг по сходство на камъните, употребявани от траките за техните ритуали. На всеки камък е издълбан и откъс.
Елена е ситуирана на към 40 км от Велико Търново, а за името ѝ има няколко митове.
Легенди за Елена
Най-известната споделя за любовта на прелестната Елена от село Къпиново и красивия момък Самуил от Твърдица. В деня на сватбата им те са нападнати тъкмо там, където в този момент се намира град Елена. И двамата млади намират гибелта си. Тя е заровена в местността “Кръста”, а той - в околност, която носи името му - Самуилец. Роднините на двамата в тяхна памет се заселват навръх това място и по този начин поражда градът.
В своята поема “Горски пътник” обаче Георги Раковски твърди, че градът е кръстен на брачната половинка на цар Асен - кралица Елена.
Която и легенда да прочетете, едно е несъмнено - има нещо царско в осанката на дребното възрожденско градче.
Ярка диря в историята на България
Елена оставя ярка диря в историята на България. През османското господство тя приютява бежанци от всички краища на българското царство. Еленските дервенджии пък пазели прохода Твърдица-Елена.
През втората половина на XVIII век в града се развива мощно занаятчийството. Забогателите еленчани издигали солидни къщи, а еснафите строели църкви, мостове, чешми. Улиците на града се осветявали от петролни фенери. Прокарани били и водопроводи.
Забележителности
От това завещание е непокътнато значително - регистрирани и оповестени като монументи на културата през днешния ден са 147 здания, от които 7 са с национално значение. Това са Часовниковата кула, църквата „ Успение Богородично”, църквата „ Свети Никола”, къщата-музей „ Иларион Макариополски”, първото класно учебно заведение „ Даскалоливницата”, Попниколовата къща и петте Разсуканови къщи.
Часовниковата кула е издигната през 1812 година и заема своето място като знак на града и в неговия герб. Мястото на кулата е определено неслучайно - от всяко кътче на града може да се види кулата и да се чуе камбанния ѝ звън.Църквата „ Успение на Пресвета Богородица” е издигната на мястото на параклис. Разрешение за храма се получава непосредствено от Цариград благодарение на авторитетни еленчани. Майстор Михо от Болярци я приключва през 1837 година, когато е и осветена от Търновския митрополит. Почти двувековната вътрешна уредна на храма е непокътната.Най-стара в града обаче е църквата “Свети Никола” като евентуално води началото си още отпреди началото на XVI век. След като е опожарена през 1800 година от кърджалиите, тя е актуализирана в настоящия си тип през 1804 година. Построена е скрито от турците и то единствено за 40 денонощия. Затова и външно тя е извънредно скромна - да не нервира поробителите. Вътре обаче църквата е щедро украсена, с цел да символизира огледалния облик на човешката душа и нейното благосъстояние. Стенописите в църквата са оповестени за монументи на културата от национално значение.От национално значение е и къщата музей “Иларион Макариополски”. И това напълно не е инцидентно. В нея са се родили борецът за църковна самостоятелност Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски - изтъкнат литературен и образован възрожденски деятел и синът му - сатирикът Стоян Михайловски. В една от стаите на къщата пък през 1863 година е учредено и еленското читалище "Напредък ".Основен знак обаче и централна забележителност несъмнено е Даскалоливницата, която също заема своето почтено място в герба на Елена. Построена е през 1844 година, с цел да посрещне потребността на първото класно учебно заведение за… даскали. Да, тъкмо по този начин. Името ѝ е обещано от нейния ученик Петко Рачов Славейков и то е доста красноречиво - място за “леене” на даскали. Символ на даскалоливницата е перото. Днес в постройката се обитават две музейни експозиции.При разходката си в Елена не пропускайте и Разсукановите къщи - един доста забавен архитектурен отбор от пет къщи под един покрив. Хаджи Димитър Разсуканов ги строи за петимата си сина. Интересно решение е, че петте тавана са без загради, обаче това е методът на Хаджи Димитър да запази фамилния дух и възприятието за родова принадлежност.
Еленският бут
Това струи и от цялата атмосфера в Елена. Усещане за остарели обичаи, антични митове и възрожденска история, гарнирани с огромни количества от локалния деликатес - еленски бут. Месото се подготвя в специфичните условия на балканския климат, само че рецептата не е загадка.
След като се заколи прасето, то се опърля и изстъргва, до момента в който се отстрани всичката козина. Отделят се бутовете и плешките от животното (предните и задните крака). Точното оформяне е съгласно желанието на стопанина и майсторлъка на касапина. След това двата бута и двете плешки се осоляват доста добре и се слагат на дъното на „ постав “ – специфична бъчва за съхранението им. В солта те престояват към 40 – 45 дни. След това осоленото месо се изважда и оставя да съхне. Климатът е това, което придава характерния усет. Не сте ли съгласни?
Забележителности наоколо
Ако сте отседнали в Елена, може да се разноските и до няколко естествени забележителности в близост.
Сред тях е Христовският водопад, разгласен за предпазен естествен обект още през 1974 година До него може да стигнете по доста приятна екопътека с голям брой местенца за отмора.Съвсем покрай Елена се намира и Марковият камък. На върха на това тракийско светилище има две ямки, които се пълнят с вода. Местните считат, че тя е лековита. Легендата споделя, че Крали Марко по пътя си към Истанбул хвърлил зад тила си едно камъче. Според друга обаче самата Богородица пуснала камъка от небето, с цел да помогне на император Константин за крепостните стени на Константинопол.Само на 10 минути с кола се намира язовир “Йовковци”. Язовирът е един от най-големите на територията на страната и носи името на едно от потопените поради построяването му села.На към 25 минути от Елена се намира и “българският Стоунхендж” или така наречен Раювски кромлех, основан през 2017 година. Каменните блокове са особено обработени и подредени в кръг по сходство на камъните, употребявани от траките за техните ритуали. На всеки камък е издълбан и откъс.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ